Любо Данков за решението на КЖЕ по случая Грозев-Гайтанджиева

  • 07.01.2026
  • Фейсбук
  • Любо Данков
Любо Данков

Предлагаме коментара на журналиста на свободна практика Любо Данков по повод решението на Комисията по журналистическа етика (КЖЕ) към Националния съвет за журналистическа етика (НСЖЕ) по повод обвиненията на Христо Грозев към Диляна Гйтанджиева.

Както сайтът на СБЖ вече информира, решението на КЖЕ по кзуса бе публикувно на сайта на НСЖЕ на 23 декември 2025 г.

Ето коментара, публикуван от Любо Данков на неговия Фейсбук-профил:

В края на декември Комисията по журналстическа етика (КЖЕ) към така наречения Национален съвет за журналистическа етика (НСЖЕ) излезе с решение по казуса с медийното отразяване на обвиненията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева. Накратко – според КЖЕ няма нарушение на журналистическата етика.
 
След като прочетох решението, останах с впечатление, че то не е писано от журналист. Забелязах типичния стил, използван от адвокати, съдии и прокурори. Зад този стил често се крие липсата на аргументи. Един от членовете на НСЖЕ, участвал в обсъждането и взимането на решението, е известният адвокат Александър Кашъмов. Предполагам, някой негов стажант е написал решението.
 
Изваждам няколко момента, които ми направиха впечатление.
 
КЖЕ: „Наблюдението отчита факта, че желаещите да осъществят проверка на изнесените данни (за Диляна Гайтанджиева) ще бъдат затруднени, защото източниците на информация на разследващите журналисти Грозев и Доброхотов не са достъпни, трудно ще бъдат намерени и свидетели или участници, които да потвърдят разказаната от разследващите репортери история. По този начин въпросът за доказателствената част на изнесените твърдения срещу Диляна Гайтанджиева остава открит”.
 
Опитвам се да разбера, какво означава, че въпросът остава открит... На мене ситуацията ми прилича по-скоро на „двама мъже разказаха едни неща, но не могат да ги докажат, защото само те, като най-печени, могат да достигнат до тази информация и тя остава недостъпна за всички останали“. Или по-кратко, НСЖЕ признава, че цялата истерия през юни срещу Диляна Гайтанджева е резултат на недоказуеми твърдения, казано разговорно – на празни приказки.
 
КЖЕ: „Водещият е задал въпроси към госта: използвайки професионалните си знания, да обясни възможността да бъде извършвано вербуване от страна на военното разузнаване през социалните мрежи и защо биха избрали Гайтанджиева. В отговорите си Т., в качеството си на коментиращо случая трето лице, засяга името на г-жа Гайтанджиева и евентуални нейни връзки с военното руско разузнаване”.
 
Това ми прилича на следното: В интервю обсъждаме с госта ми проституцията в България. Така, между другото, моля госта ми, използвайки професионалните си знания, да обясни възможността проф. Нели Огнянова (подписала решението) да бъде привлечена като работничка в някой клуб за компаньонки и защо биха избрали нея. Питам го, защото предния ден някой ми е казал, че тя работи в такъв клуб, обаче, нямало как да го докаже, защото това било една много тайна информация, до която само той, като най-печен, може да достигне. Как ви се вижда това? Етично е, предполагам?
 
КЖЕ: „Първо БНТ, а след това и търговските телевизии, дават гласност на информацията за връзката на Диляна Гайтанджиева с ГРУ. Това е основателно решение. В контекста на война в Европа и хибридна война в България темата представлява първостепенен обществен интерес”.
 
Опитвам се да следвам тази логика. Корупцията у нас е тема от първостепенен обществен интерес. Ако някой ми каже, че проф. Нели Огнянова е силно корумпирана, основателно решение би било да дам гласност на тази информация, независимо от това, че тя е недоказуема и в областта на фантазиите. Звучи логично, нали?
 
КЖЕ: „Медиите са длъжни да разкриват кой формира общественото мнение - кой говори. Диляна Гайтанджиева е известна като журналист, но съвместимостта с ГРУ променя статуса и облика й. Така че проблем би било да не се обърне внимание върху тази информация – за да може всеки да си направи извод дали да я кредитира в бъдеще”.
 
И това звучи много логично, нали? Важно е кой говори. Би било проблем да не разкрия хипотетичната и непроверима информация за корумпираността на проф. Нели Огнянова - за да може всеки да си направи извод дали да я кредитира в бъдеще?
 
КЖЕ: „С включването на съобщението на Христо Грозев в програмите си телевизиите се включват в борбата срещу дезинформационния наратив, прокремълската пропаганда и хибридните заплахи, особено предвид изнесеното от БНТ на базата на информация от Комиисята за контрол на службите, че в българските служби липсват конкретни данни за този тип дейност на ГРУ”.
 
Този, който е писал горното, явно не е гледал нито една от въпросните телевизии. Иначе щеше да знае, че те много здраво са са включили в „борбата срещу дезинформационния наратив, прокремълската пропаганда и хибридните заплахи“ от много години и то до такава степен, че са задминали зкпч-тата от армията ни преди 89-та. А Христо Грозев, щом е толкова по-добър от нашите служби, защо не го вземат на работа, а го оставят да похабява таланта си?
 
КЖЕ: „Източник (на т.н. информация) е професионална разследваща медия, базирана на международна журналистическа мрежа в различни държави и носител на множество награди за журналистически разследвания, включително”… и следва списък с награди на двете медии на Грозев и неговите лични награди.
 
Обаче, това на мене ми звучи малко като – другарят Кубадински е член на политбюро, член на ЦК на БКП, член на Държавния съвет, герой на социалистическия труд, носител на четири ордена Георги Димитров.... така че, няма как да лъже! Той говори само истината! Логично е, нали?
 
КЖЕ: „КЖЕ няма впечатления, че аудиторията е била заблудена по отношение на факти/коментари, тъй като фактите за връзката на Диляна Гайтанджиева с ГРУ идват от разследванията, посочени по-горе, а не от коментаторите”.
 
И тук има малък проблем – няма факти, има голословни твърдения и това НСЖЕ го признава по-горе.
 
В заключение бих препоръчал на адв. Кашъмов да пробва този тип калпава логика в съда, просто за себе си, да провери, ще мине ли номера.
 
И сега за НСЖЕ, част от който е КЖЕ. Това е фондация. В наши дни думата фондация няма нищо общо с този неин смисъл, който е имала в миналото. Първоначалната идея за фондация е отделяне на значимо имущество от личната сфера на учредителя и „заключването“ му завинаги за общественополезна цел. Сега може да си регистрирате фондация и с два лева и петдесет стотинки. Разликата между сдружение и фондация е само формална. Но това е дълга тема, да не се отклоняваме. НСЖЕ е НПО.
 
Има ли проблем едно НПО да си направи етичен кодекс и да дава мнения по журналистически и други теми – не, разбира се. Няма никакъв проблем издателите на Клуб Z, Фактор, Медияпул, ОффНюз и още трима да си направят НПО в обществена полза и да правят същото, което прави НСЖЕ. Няма проблем това да направят и Карбовски, Дачков, Гайтанджиева и още четирима. Изискването в закона за юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза е седем членове.
 
Допустимо ли е НПО да има такива функции, каквито има НСЖЕ? Да, допустимо е. Такива органи се наричат саморегулаторни и ги има в повечето европейски държави. Те могат да дават морални порицания, които нямат правни последствия.
 
Проблемът при НСЖЕ е това, че неговата дейност се преплита с дейността на СЕМ, който е държавен регулаторен орган. СЕМ може да налага санкция на медии на основание решение на НПО, което вече е правен буламач.
 
Възлагането на квазирегулаторни функции на частноправна фондация без мандатност, без отговорност и без съдебен контрол противоречи на основни принципи на правовата държава. Саморегулацията е допустима само като доброволен механизъм без принуда. Когато държавен орган се позовава на решения на частен субект, се създава недопустима форма на непряко упражняване на публична власт.
 
По мое скромно мнение, най-добрият вариант е създаване на квазисъдебен държавен орган, по подобие на КЗД, който да разглежда спорове в полето на журналистиката, но само за процедурни и формални нарушения, като нарушаване на етични правила, отказ от право на отговор, смесване на реклама и журналистика, прикрита политическа реклама и т.н. Този орган да може да налага санкции, а решенията му да се оспорват пред съда.