За една от историческите и туристически перли на Ханой – Храма на литературата, разказва колегата поетеса и писателка Петя Пейчева. Предлагаме ви нейния увлекателен разказ

В пъстрия и шумен Ханой има едно място, където можеш да чуеш мислите си и ехото от миналото. ,,Слез от коня" пише на главната порта. Значи да се смириш и да преминеш пеша през Храма на литературата. Има три пътеки, средната някога е била само за краля. Сега по нея може да мине всеки и вървят хора от целия свят, с почит към знанието и моралните добродетели. Този храм е техен символ от 1070 г., когато е построен от император Лай Тан Тонг, в чест на Конфуций и на учените, приели и развили неговите идеи.

От 1076 г. има Имперска академия, превърната в първия университет на Виетнам. В началото в нея са се подготвяли само благородници и членове на кралското семейство, но после е била отворена и за простолюдието. Учебната програма е включвала конфуцианска класика, литература и етика. Кандидатите за висши държавни постове са се явявали на строги изпити. Имената на получилите докторски звания и родните им места са изписани на оцелелите 82 каменни стели, поставени върху костенурки – символ на дълголетие и мъдрост, свещени за нацията. Тези плочи с древни гравюри са в наследството на ЮНЕСКО с 1306 докторски титли от 1442 до 1779 г.

Любимото място за четене на поезия и дебати, любимо и днес, е Павилионът на съзвездието. Той е символ на стремежа към академични постижения, а от 1997 г. и на Ханой, отпечатан е на банкнотата от 100 000 вона. Този павилион е вход към третия двор на храма, където се намира и малкото езеро, наречено ,,Кладенец на небесната яснота", заобиколено от Докторските стели.

Има общо пет вътрешни двора, съответстващи на броя на основните природни елементи и на етапите по пътя на учените. На площ от 54 хил. кв. м., оградени с тухлени стени, в традициите на виетнамската архитектура, се съчетават светилища, олтари, павилиони, порти, градини, бонсаи, статуи, дървени и каменни орнаменти с дракони, риби, цветя. Обширният комплекс наподобява храма на Конфуций в родното му място. Класическата китайска архитектура е обогатена с виетнамски елементи.

В първите два двора учените са се разхождали. Портите ,,Придобитият талант" и ,,Съвършената добродетел" говорят за техните мисли и стремежи. Тук сега се организират различни културни събития, годишни фестивали на поезията, калиграфски изложби. В четвъртия двор е церемониалната зала и светилището на Конфуций, с дарове пред олтара. Това е място за медитация и почит към предците – известни исторически личности, основателите на храма и академията. Но не само религиозно. Храмът е културен форум, паметник на уважение към образованието. В петия двор е Императорската академия със залите за обучение, общежитията и малък музей с фотоси, мастилници, книги, шах, лични вещи на учените.

Паметта е жива. Ученици и студенти идват тук за вълнуващи уроци, дори за късмет преди изпитите. Дипломираните се фотографират ритуално при завършването си. Сватбените кортежи също не пропускат храма. А в навечерието на виетнамската Нова година калиграфи се събират, за да изписват пожелания и ги раздават на посетителите, които украсяват с тях домовете си.

Приживе Конфуций е наричан ,,учител на 10 хиляди поколения". Философията му се разпространява в Китай, Япония, Корея, Виетнам, впоследствие по целия свят търсим смисъла на идеите му. А ехото от миналото ни повтаря: ,,Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.". Още нещо запомних от това посещение в Храма на литературата в Ханой: ,,Където и да отидете, отидете с цялото си сърце.". Пак Конфуций ни учи да бъдем отдадени в живота и изкуството.