Има моменти, в които фотоапаратът тежи повече от техниката, която държиш в ръцете си. Тежи като отговорност. Тежи като избор. След 22 години като фотограф и журналист знам, че най-трудното в тази професия не е да стигнеш първи до мястото на трагедията. Най-трудното е да решиш какво няма да покажеш.

Трагедията край „Петрохан“ отново постави този въпрос с болезнена яснота. Публикуването на снимки на застреляни хора от част от медиите не беше просто редакционно решение. Това беше морален тест.

Историята ни познава подобни моменти. След убийството на Андрей Луканов през 1996 г. бяха публикувани кадри, които днес бихме нарекли проблематични.

Десетилетия по-късно, при разстрела на Алексей Петров, отново видяхме изображения, които трудно могат да бъдат защитени като обществено необходими.

Ако три десетилетия по-късно практиката е същата, въпросът вече не е за конкретна редакция. Въпросът е за култура.

Теорията е ясна. Практиката изостава.

Като бакалавър и магистър по журналистика съм изучавал етичната теория. Като преподавател по Професионалан етика я преподавам. В трудовете на Джон Мерил свободата на словото е неразривно свързана с личната морална автономия. Gene Foreman говори за минимизиране на вредата. Kelly McBride и Tom Rosenstiel поставят доверието като стратегически капитал. Stephen J. A. Ward разглежда етиката като обществен договор, основан на правата на личността.

Общият им извод е недвусмислен: публикуването на шокиращи изображения е оправдано само при изключителна обществена необходимост.

В случая „Петрохан“ подобна необходимост трудно може да бъде аргументирана.

Снимката на тяло не разследва причините. Не анализира институционалните пропуски. Не добавя контекст. Тя добавя емоция. А често и трафик.

Разликата между обществен интерес и обществено любопитство

Общественият интерес изисква истина, проверка, контекст и отчетност.

Общественото любопитство търси шок. Журналистиката служи на първото, не на

второто.

Като издател на онлайн медия вече 15 години съм вземал тежки решения. Имало е случаи, когато сме разполагали със силни, шокиращи кадри. И сме избирали да не ги публикуваме. Защото знам, че всяко изображение има последици. В дигиталната среда снимката остава. Тя не избледнява. Тя се превръща в постоянна рана за близките. Най-силната снимка понякога е тази, която никога не вижда бял свят.

Проблемът на анонимната медийна среда

Особено тревожна е появата на сайтове без ясно посочен издател, без главен редактор, без редакционна колегия и без подпис под текста. Журналистика без лице е журналистика без отговорност. А свободата без отговорност се превръща в произвол. Когато няма име зад публикацията, няма и морален носител на избора. Тогава остава единствено алгоритъмът. А алгоритъмът не познава достойнството.

Личната позиция

Като журналист с 22 години опит, като фотограф, като издател, като преподавател по Професионална етика и като член на Комисията по журналистическа етика към СБЖ вярвам, че:

Публикуването на снимки на убити хора без категорична обществена необходимост е недопустимо.

То не е смелост.

То не е професионализъм.

То е липса на мярка.

Журналистиката е обществен договор. Договор, че ще осветяваме властта, но няма да унижаваме беззащитните. Че ще казваме истината, но няма да я превръщаме в зрелище. Че ще поставяме граници, дори когато законът позволява повече.

Истинският тест

В края на деня въпросът не е дали можем да публикуваме.

Въпросът е дали трябва.

Доверието е по-крехко от всяка фотография. То се губи с един кадър. С едно заглавие. С едно натискане на бутона „публикувай“.

След 22 години в професията вярвам в едно:

най-силната журналистика не е тази, която шокира.

Най-силната журналистика е тази, която пази човека в центъра.

И ако някога тази професия бъде оценявана по истинската си стойност, признанието няма да бъде за кадъра, който сме показали.

А за този, който сме избрали да не покажем.

 

И да завърша, като учен с явно нужна библиография, дори и за напреднали читатели:

Международни източници

Merrill, John C. Journalistic Ethics. New York: St. Martin’s Press.

Foreman, Gene. The Ethical Journalist: Making Responsible Decisions in the Digital

Age. Chichester: Wiley-Blackwell, 2015.

Borden, Sandra L., and Stephanie Craft. Journalism Ethics: A Philosophical Approach.

New York: Oxford University Press.

McBride, Kelly, and Tom Rosenstiel (eds.). The New Ethics of Journalism: Principles for

the 21st Century. Thousand Oaks, CA: CQ Press.

Jacquette, Dale. Journalistic Ethics: Moral Responsibility in the Media. Upper Saddle

River, NJ: Pearson Prentice Hall, 2007.

Ward, Stephen J. A. The Invention of Journalism Ethics: The Path to Objectivity and

Beyond. Montreal & Kingston: McGill-Queen’s University Press.

Ward, Stephen J. A. (ed.). The Routledge Companion to Journalism Ethics. London &

New York: Routledge, 2024.

Society of Professional Journalists (SPJ). Code of Ethics.

International Federation of Journalists (IFJ). Global Charter of Ethics for Journalists.

Български източници

Етичен кодекс на българските медии.

Съюз на българските журналисти (СБЖ). Документи и становища по журналистическата етика.

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация. Учебни програми по „Медийна етика“ и „Професионални стандарти в журналистиката“.

Или да си спомним за бившият председател на СБЖ и любим преподавател Александър Ангелов и книгата му „Журналистическа етика“ от 2005 г с цели 233 с. В своята книга на доц. д-р Александър Ангелов представя систематизиран анализ на основните принципи на журналистическата етика в българския медиен контекст. Второто преработено издание (2005) доразвива проблематиката на професионалната отговорност, свободата на словото, баланса между обществен интерес и защита на личността, както и механизмите на медийната саморегулация.

Трудът съчетава теоретична рамка с практически казуси и е насочен както към студенти по журналистика и масови комуникации, така и към действащи журналисти и медийни анализатори. Книгата е сред утвърдените български изследвания в областта на медийната етика и често се използва като учебно помагало в академичната подготовка по дисциплината „Журналистическа етика“.