Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти и други участници, направени по време на проведената на 12 март 2025 г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на проф. Искра Баева, авторитетен историк, преподавател в СУ.

Ето основното изказване на проф. Искра Баева по време на дискусията:

Ще започна с истината. Но преди това ще кажа няколко думи за войната.

Ще подходя от моята професионална област – историята, световната история. Винаги съм била противничка на войната, радикална противничка на войната. Но, познавайки световната история, с болка ще кажа, че войните винаги са присъствали в историята на човечеството и, за съжаление, тази тенденция ще продължи.

Що се отнася до истината, в историята има много истини. Всеки участник в дадено събитие или конфликт има своя истина. И ние можем да достигнем до някаква представа, само ако сравним всичките тези гледни точки и ако определим какво всички те ни дават. Само тогава можем да разберем истинското събитие.

Тук ще се позова и аз на Джон Стюарт Мил. Той казва: „Който знае само едната страна на нещата, знае малко“.

Мисля, че доказателство за това е в сегашната интерпретация на всичко това, което става в различните конфликти. Разбира се, нас най-много ни засяга войната, която води Русия в Украйна, без никакво съмнение, но конфликтите са много повече.

Когато говорим осъдително за една или друга гледна точка, то ние се сблъскваме точно с този проблем – че има различни гледни точки и хората, които не отговарят на дадено виждане, губят интерес към медиите, които лансират само една гледна точка и отиват в друга посока. Коя е тази посока? Социалните медии, както беше отбелязано. Тенденцията е към търсене на истина някъде другаде. И социалните медии са само един от вариантите.

Според мен ние дойдохме до време на липса на познаваемост изобщо, тъй като всяко нещо може да се превърне във фалшива новина, всяко нещо може да бъде генерирано изкуствено, да не е вярно. И ако трябва нещо да правим, то се отнася не само до медиите, но и до политиците – защото медиите наистина само отразяват. Много се радвам, че беше казано, че става дума за пропаганда. Пропаганда от всички страни.

Пропагандата е легитимна сфера, легитимно действие в политиката. Въпросът е тази пропаганда и от едната, и от другата страна да не минава някакви граници и да може да представи на населението достатъчно убедителна картина, повече гледни точки, ако искате, сблъсък на повече пропаганди.

Напълно съм съгласна, че има тежка пропаганда, репресивна пропаганда, каквато налага режимът на Путин, но имаме подобни явления и от другата страна. Първата от тези картини ни беше показана, втората не ни беше показана. И оттам се стига до тази гледна точка, която оправдава напълно Русия и осъжда напълно Украйна. Пак ще кажа: това не е истината. Истината е многолика. Има една истина на Украйна, друга истина на Русия, има трета истина н международните институции.

Ще завърша с международните отношения и това, което наричаме международно право. Аз съм представителка н онази тенденция в историята на международните отношения, която се придържа по-скоро към школата на реализма, а не на идеализма. Да, ценностите са много важни. Съединените щати през цялото съ съществуване са построявали външната си политика на основата на ценностите. Но ако погледнем реално външната политика на Съединените щати, ще видим, че  ценностите са на повърхността, а в основата са интересите на САЩ. Така е било винаги.

Вярно е, че след Втората световна война се изгражда една система на международни отношения, която за дълбоко съжаление в момента се руши. Но това е система, изградена от победителите във Втората световна война, които създават международна общност, международни правила в полза на победителите.

За съжаление, поради ред причини – и според мен причините не са само едностранни, в крайна сметка се стигна до поставяне под въпрос на тази ценностна система. Ние живеем, пак ще кажа – за съжаление, в епоха на преустройство на международните отношения, в търсене на нов баланс на силите. Мисля, че това е ясно.

Този процес започна след края на Студената война, по време на която балансът беше ясен. След края ѝ настъпи един период, в който съществуваше Pax Americana – с всички тези ценности и всичко друго. Но очевидно политиката, която водеха САЩ, предизвика и противопоставяне. Аз бих поставила началото на този период с това, което стана на 11 септември 2001 г. Това беше първият акт на противопоставяне на Pax Americana. И ние живеем в един дълъг период оттогава на все повече и повече такива актове.

Не бих казала, че в крайна сметка вината за тази тенденция е само на едната или само на другата страна. Просто това е принципът, въз основа на който се градят международните отношения – търсене на баланс на силите. Този баланс на силите беше нарушен. Сег сме в състояние на търсене. Аз не мога да кажа как ще завърши този период, защото се страхувам, че той няма да е кратък, той ще е по-дълъг. За съжаление, такъв период винаги е съпроводен с конфликти и войни. Но в крайна сметка ще се установи някакъв баланс на силите, който ще установи не само нов световен ред, а ще създаде и правилата на този нов световен ред.

В тази времена живеем. Няма една истина. И поне хората, които анализират, трябва да виждат и другата гледна точка, за да могат да действат адекватно на обществото.

Гражданското общество не е единно. Никакво съмнение нямаме. Оставяме политиците. Политиците имат друг дневен ред, друга гледна точка. Но гражданското общество не е единно. И ако продължаваме да го разделяме, нищо хубаво не ни чака, защото в тези времена на бурни промени държави като България ще бъдат най-потърпевши.

 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube