Предлагаме експертното мнение на известния журналист и познавач на Близкия и Средния изток Георги Милков, изразено от него в интервю пред водещия на излъченото на 22 февруари т.г. предаване „120 минути“ по bTV Светослав Иванов. Акцент на разговора е рискът от война между САЩ и Иран. Става дума и за убития наскоро либийски деец Сейф ал Ислам. Интервю на Милков с него от 2007 г. става ключово за решаването на случая с българските медици в Либия.

Днес в Женева се провеждат американско-ирански преговори за търсене на компромис по ескалацията, зплашваща с опасен за целия свят военен сблъсък.

По този повод представяме тук казаното по темата от Георги Милков в интервюто му пред Светослав Иванов. Думите са предадени въз основа на записа от интервюто, достъпен на сайта на bTV.

На въпрос на водещия на „120 минути“ какво целят САЩ със струпването в региона около Иран на своя огромна военна мощ, невиждана от времената на войната в Ирак през 2003 г., Милков отговаря:

Целят да отправят персонализирано политическо послание към режима в Техеран. Всички се надяваме да не се стига до използването на тази военна мощ, защото това би променило картината драстично. Но такъв е класическият, чист начин на водене на преговори от Тръмп – от страната на силата. Той даде някакъв диапазон във времето. Предвиден е нов кръг преговори.

Да не забравяме, че и през юни м. г. САЩ и Иран трябваше да седнат на масата на преговорите. Но хората от Тел Авив изненадаха двете преговарящите страни като започнаха войната еднолично. И после Тръмп беше наваксващата сила в онзи т. нар„ 12-дневна война.

Така че сега ние не знаем какво мисли Тел Авив по въпроса. По-скоро знаем какво мисли, но не знаем какво ще направи. За Израел нищо друго не е от значение, освен свалянето на режима в Техеран и, ако може, фрагментирането на тази голяма страна, макар и с цената на всички катаклизми и противоречия, на несъмнен хаос в целия регион и проблеми за арабските съседи. Това ще е още по-добре за Израел, то се вписва в неговата концепция идеално. Но не се вписва в нашата.

Всъщност, дори Тръмп не желае тази война. Турците не желаят тази война. Арабите не желаят тази война. Единствено Израел я желае.

След въпрос на Светослав Иванов защо сега Доналд Тръмп не полага усилия да убеждава общественото мнение, че има нужда от война с Иран, както правеше президентът Джордж Буш-младши преди да атакува Ирак през 2003 г., Георги Милков казва:   

Нещата доста са се променили оттогава. Тръмп сега няма абсолютно никаква нужда да убеждава когото и да било. Той трябва да да убеди сам себе си, тъй като и сам не знае какво ще предприеме в последния момент. Споделял е в кратките моменти, когато е откровен с публиката, че той самия не знае какво ще реши за сделката, която предстои. Би трябвало да му вярвам поне в това. Не само ние не знаем какво предстои, но и администрацията във Вашингтон не знае.

За изминалите (от началото на войната в Ирак – б. р.) малко повече от 20 години светът се промени драстично. На американската администрация начело с тогавашния президент ѝ беше нужно да прави това, което е било правено десетилетия наред – да събира съюзници, да убеждава своите съюзници в необходимостта на да предприеме нещо важно, в което не може да бъде сама. Нищо, че САЩ са най-голямата икономика в света, най-голямата военна сила, в технологично отношение и във всичко са най-най.

Това, което сега прави администрацията на Тръмп, е да руши всички тези съюзи, благодарение на които Америка е станала велика въпреки всичко. На него не му трябва да убеждава обществото.

А тогава (около войната в Ирак – б. р.) за това се полагаха усилия. Макар и всуе, защото накрая стигнахме до онази стъкленица с нещо вътре, която беше размахана в ООН от Колин Паул като голямото доказателство, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване. Това се сгромоляса като теза. И, за съжаление, ние виждаме шлейфа на тези събития и до ден-днешен. Това беше началото на делегитимацията на ООН. Защото от тази най-висока международна трибуна беше произнесена лъжа и благодарение на лъжата беше направена офанзива, довела до процеси, от които ние не сме се отървали 20 години по-късно.

Да си представим към днешна дата, ако нещо подобно, дори в по-малки мащаби, се случи с Иран, какво цунами от последствия, какво домино от процеси, които ние сега не можем да анализираме, защото не можем да ги предвидим, ще имаме в следващите 20 години. Тоест, ние ще живеем под шлейфа на това, какво Доналд Тръмп ще реши днес, утре, в други ден.

Запитан каква сделка с Иран иска сега Тръмп, след като сам отмени постигнатото по времето на Барак Обама споразумение за иранската ядрена програма, Георги Милков посочва:

Тръмп сега иска нещо, което да изглежда като пълна капитулация на Иран. Това, което ще бъде договорено, няма никакво значение. Важното е как той ще го представи пред света. Ние забравяме вече бързо, защото сме във времето на фаст-фуд технологиите. Всичко минава толкова бързо, че забравяме откъде сме тръгнали само преди един час, какво остава преди една година. Миналата година, когато свърши т. нар. 12-дневна война, Тръмп излезе и с цялата помпозност заяви, че ядрената програма на Иран е заличена, тоест нищо не е останало от ядрената програма на Иран. Той го каза. Нима сме забравили?

Тоест, за какво говори сега? Няма никакво значение каква сделка ще бъде постигната. Важното е какво иска той да обяви пред света: „Свърших с тази война, почвам да се занимавам с другата, приключих 11 войни...“

На Георги Милков е зададен и въпрос за протестите в Иран, на който той отговаря:

Протестите в Иран са нещо легитимно. Това, което Тръмп иска да направи, представяйки го като справедлива кауза – това е нелегитимното. Защото той решава да прави нещо, което е негов проект, а не в името на иранския народ. Това, което иранският народ прави по улиците на Иран, е нещо абсолютно легитимно и тези хора имат право да търсят правата си.

Втората част на интервюто на Светослав Иванов с Георги Милков е свързано с неотдавнашното убийство в Либия на Сейф ал Ислам, син на сваления след военни удари на НАТО и линчуван през 2011 г. либийски държавен ръководител Муамар Кадафи. Както е известно, Сейф ал Ислам навремето оглавяваше Фондация „Муамар Кадафи“ и допринесе много за освобождаването през 2007 г. на българските медици, застрашени от смъртна присъда в Либия. На 3 февруари т. г. бе съобщено, че Сейф ал Ислам е бил убит в либийския град Зиндан. Георги Милков казва по този повод:

Сейф ал Ислам беше под радарите доста дълго време след падането на режима на баща си. Той живееше все така години наред в този малък град в Джебел Нафуса – това са западни планини на 50 км западно от Триполи – до момента, в който обяви една политическа организация с въоръжени сили зад гърба си. Защото в Либия не можеш да правиш политика без да имаш военно крило. Разбира се, това му даде възможност да направи своята заявка. За първи път това стана през 2018 г., преди изборите, които бяха обявени за 2019 г. Те не се случиха. После отново през 2021 г. И тогава нямаше избори. Тоест той се беше заявил. И на базата на тази негова заявка все повече хора гледаха на него като на вероятен обединител в бъдеще, когато двете части на Либия – източна и западна – ще намерят отново обединение.

По повод факта, че Сейф ал Ислам е бил погребан с масово поклонение в Бани Уалид, а не в родния град на баща му и семейството Сирт, Георги Милков посочва:

Бани Уалид е твърдината, центърът на племето Уарфала. Това е една от най-големите племенни федерации в Либия, с повече от 55 клана. Основната причина той да бъде погребан там е, че Хафтар – генерала, който управлява Киренайка и под чието ръководство също така е Сирт – забрани да бъде погребан в Сирт, откъдето произлиза кланът Кадафада. И затова кланът Уарфала, тоест племето Уарфала реши да го погребе на своя територия. Уарфала са част от трикракото столче на режима на баща му. Уарфала и другата племенна конфедерация – Маграха и Кадафа, са трите основи на племенните съюзи, които самият Кадафи градеше. И те щяха да бъдат основата на политическа партия на Сейф ал Ислам.

Светослав Иванов припомня за ключово интервю, което Георги Милков взима от Сейф ал Ислам в Париж през 2007 г. На екрана е показана и снимка на двамата по време на интервюто. Георги Милков разказва:

В това интервю той за първи път каза, че има пътна карта. Той идваше от среща с френския външен министър. Беше се видял преди това и с германския външен министър. Тоест той се беше разбрал вече с европейците. Тук, в това интервю, той за първи път каза, че има пътна карта за разрешаване на българския случай и на случая Меграхи, понеже те двата вървяха като скачени съдове. Това, което обяви той в това интервю, беше приветствано с комюникета от Белия дом и от МВнР на Русия – а рядко е имало такива едновременни документи от тези страни. И съм радостен, че това бе предизвикано от интервюто. То беше знак за края на една сага, продължила твърде дълго време.

Интервюто беше публикувано в „24 часа“ и предизвика фурор наистина. Но в този разговор имаше и много други неща, които аз, връщайки се в България, докладвах на държавния глава по онова време Георги Първанов. Предната година той беше имал среща с Кадафи. Беше човек, който държеше случая под свое око.

Всъщност, това, което Сейф ми каза тогава, извън интервюто – защото имаше и някои подробности – накара държавния глава да изпрати със свой мандат дни след това шефа на българското разузнаване ген. Кирчо Киров и негови заместник ген. Георги Миленов във Виена, в къщата на Сейф ал Ислам, за да уточнят подробностите. За българската държава горе-долу вече беше ясно как ще се развият нещата. Разбира се, не можехме да предполагаме кой ще е точният момент на освобождаането. Тогава своята роля изигра госпожа Сесилия Саркози.

Това интервю беше важно не само за моята кариера, това интервю беше важно, защото от него стана ясно, че този случай, издигнат на нивото на национална кауза, ще бъде решен. Сейф ал Ислам каза и още нещо: „Тук в, Либия, ние повече не искаме да виждаме екзекуции, никой няма да бъде екзекутиран, всичко ще се реши, ще бъде наред. Първо ще се реши случаят с българските медицински сестри. Както вие искате да си ги върнете, така и ние искаме да си върнем нашия човек Меграхи“. И всичко това се случи.