Циничната и брутална война на САЩ и Израел срещу Иран, която дълго бе подготвяна безсрамно и открито пред очите на целия свят, със симулация на преговори и с методично струпване на огромна военна мощ в региона, се разрази на 28 февруари. Бяха нанесени масирани военни удари из цялата територия на суверенната държава членка на ООН и крещящо бе погазено международното право. Отново.

Още в първите си часове тази недопустима агресия причини гибелта на над 200 човешки жертви в цял Иран, сред които и около 80 деца в поразеното училище за момиченца в южноиранския град Минаб. Бързо разпространилото се видео с руините на училището и с обезумелите от мъка семейства на децата прерязва съвестта на човечеството с писъците на осиротелите ирански майки.

На този фон особено отвратително звучат обръщенията, които си позволиха да отправят към иранския народ инициаторите на тази война – президентът на САЩ Доналд Тръмп и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху. И двамата обявиха, че нападат иранската земя с цел „смяна на режима“ на управление там и си приписаха освободителна мисия за иранците. Явно, освобождават ги, като ги убиват...

193 държави членуват в Организацията на обединените нации. Всяка от тях е различна. Между много от тях има спорове, противопоставяния, непоносимости, исторически или ценностни антагонизми. Но ООН и международното право съществуват заради това – да търсят в рамките на диалога, преговорите и взаимното уважение на различията възможности за мирно съвместно съществуване и за компромисно предотвратяване на конфликти. За да можем разумно и отговорно да съжителстваме на нашата обща планета.

Пътят на дипломацията бе единственият конструктивен път, за да се постигнат решения и по спорните теми между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга. Но тъкмо когато сякаш се набеляза пробив в трудните преговори по иранската ядрена програма, водени в Женева, рязко беше дадена думата на оръжията и стартира войната. Преговорите само параван за заблуда ли са били?

Управлението в Иран може да има своите вътрешни опоненти и противници, те може да излизат на големи протести, но всичко това са проблеми от вътрешната политика, в която външни сили не би трябвало да се месят според Устава на ООН. Как и кой да ръководи една държава – това е суверенно решение на нейния собствен народ. Когато чужди самолети бомбардират този народ, а диригентите на тези нападения твърдят, че извършват „освобождение“ – това е гавра и с международното право, и с елементарната човещина.

Днес сме свидетели и на още една гавра – на настоящите безгръбначни български управници с прекалено търпеливия българския народ. Нито един нашенски управник не се осмели днес да изрече думи на осъждане на тази брутална война, в която вече загиват невинни цивилни жертви и която е заплаха за целия свят. Само ни повтаряха като латерни, че нямало риск за националната ни сигурност, България не била страна в конфликта, а предизвикателно строените от дни наред на софийското гражданско летище американски военни самолети били само „паркирани“ и нямали нищо общо с войната в Иран.

Стига! Нетърпим е вече този цинизъм! НЕ НА ВОЙНАТА! Спрете агресията срещу иранския народ и срещу всички други атакувани народи по света! Спрете милитаризацията на България, Европа и Земята! Бъдете ХОРА, а не винтчета в глобалната машина за убиване! Няма нищо по-важно от мира! Човечеството няма шанс, ако не се обедини, за да го отстои.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ