Националният журналистически конкурс „Григор Попов“ се организира вече 14 години от Центъра за ученическо техническо и научно творчество – Разград.

Той е насочен към ученици от цялата страна, проявяващи интерес към журналистическата професия. Интересът към инициативата расте с всяка изминала година – в тазгодишното издание се включиха над 350 участници. Подкрепени от своите родители и ръководители, младите автори правят своите първи, все още неуверени, но смели стъпки в света на словото. Компетентно жури извършва оценяването и отличава най-добрите творби. Конкурсът утвърждава своя авторитет и допринася за популяризирането на Разград като център на младежкото творчество и духовност. В тази връзка внучката на Григор Попов подготви подробен разказ за живота и делото на своя дядо, пише сайтът e-razgrad.bg

„Григор Попов – възрожденски корени и раждането на един неспокоен дух“, така е озаглавила разказа си Теменуга Ангелова Иванова, внучка на Григор Попов.

„Григор Николов Попов е роден в Разград, в семейството на Станка и Никола Икономови. Бащата на Григор, е роденият в с. Жеравна Никола Икономов. Той е човекът, събудил Разград, издигнал образованието на ново ниво, в синхрон с времето. Признат е и за основоположник на земеделската книжнина в България, съставил първото помагало със съвети по земеделските въпроси „Земледелие”. Той е и поет, публицист, общественик, откликващ на тежненията на народа си. Съпругата му Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка, публикувала стихотворение и първата българка-преводач. В това възрожденско семейство, на 12 октомври 1879 год., се ражда най-малкият син Григор, девето дете. Като най-малък, той получава много грижи и много обич от родителите, от по- големите сестри и брат. Григор е палав и непокорен, но и буден и любознателен. А и средата, в която расте, безспорно, се отразява на развитието и оформянето на мирогледа му. Племенникът му Николай Икономов (син на брат му Илия), пише за него: „Чистата”, гимназиална наука не го привлича. Избива го все на общественост, на поезия, на литература и творчество.” Николай Икономов описва и външния му вид: „Спомням си го и сега – строен, красив младеж, облечен спретнато в „европейски дрехи”, с мека шапка, копринена кърпичка в горния джоб и цветенце в бутониерата.” Тъй като проявява интерес към изобразителното изкуство, родителите му го изпращат в Прага да учи рисуване, но през следващата година баща му умира и той се връща в Разград.

Започва многолик, разнообразен, период от живота му, резултат от любознателен ум и богат душевен мир. Той е ту актьор, ту чиновник, ту комита, ту журналист, като се превъплъщава във всяко поприще без особени усилия. Надарена личност, темпераментът му поражда интерес в различни посоки, иска да се докосне до стойностни занимания, които да събудят творческия му потенциал. През този период в Разград се намира бележитият български театрал Матей Икономов – режисьор в любителската трупа към градското читалище. Григор Попов е чиновник в общината, но се включва и в трупата. Тъй като се отличава с подчертан артистичен вкус, той бързо става помощник на Матей Икономов. В същото време превежда и издава в отделна брошура „Съвременният мир” – писмо на Лев Николаевич Толстой до международна конференция за мир, в което авторът споделя своите схващания относно разоръжаването – отказ от военна служба и държавно устройство, което да е предпоставка за мирно решаване на междудържавните и световни проблеми. Не е трудно да се досетим, че двадесетгодишният младеж застава зад тези схващания на великия руски писател и решава да ги направи всеобщо достояние. Изграден, зрял мироглед, въпреки младостта, принципите му на противник на войната ще съпътстват Попов през целия му живот.

Известни са и няколко негови стихотворения от този период, отпечатани в тогавашния ( 1901 г.) разградски вестник „Позив”. Неспокойният му дух го отвежда в София, където влиза в средите на столичните поети и писатели. Темпераментен, духовит, контактен, той се сближава с Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов. Запознава се и с Гоце Делчев, а по-късно и с Пейо Яворов и става техен съмишленик и съучастник в борбата им за освобождението на Македония“, пише неговата внучка.

Григор Попов остава в летописа като издател на вестник „Разградско слово“ (1922–1944 г.). На 13 юни 1922 г. първият брой подчертава, че вестникът ще се интересува от въпросите „за чистотата, благоустройството и осветлението на града, нравите, морала, стопанския живот на града и околността, че ще се постарае да обедини гражданството, за да може с общи усилия да се постигнат необходимите резултати“.

По данни на Държавен архив – Разград от края на ХIХ в. до 20-те години на ХХ в. в града излизат около 30 вестника, но по редица причини – финансови, политически, липса на ясна платформа – просъществуват за кратко. Сред тях са „Съвременник“ (1889–1890), „Белий Лом“ (1892–1893), „Разград“ (1894–1896), „Седмичен лист“ (1902), „Разградски реклами“ (1904), „Разградска камбана“ (1920–1921), „Разградски общински вестник“ (1923), „Разградски новини“ (1927–1942) и др.

Вестник „Разградско слово“ обаче успява да се наложи и в продължение на 22 години – от 13 юни 1922 до 2 септември 1944 г. достига до своите читатели. В рамките на този период са издадени 766 броя и това го прави най-дълго и непрекъснато излизалия вестник в Разград до 1944 година.

За 30-годишната си журналистическа дейност Григор Попов е награден с Офицерски кръст за гражданска заслуга от Цар Борис ІІІ.

Макар и местен, „Разградско слово“ е надхвърлил рамките на региона, свидетелстват архивите. От тетрадката за абонатите на вестника е видно, че той е получаван не само във всички краища на страната, но и извън нея – абонати на в. „Разградско слово“ има в Щип, Пирот, Кавала и остров Тасос.