Енчо Господинов

Ето какво написа на 21 април Енчо Господинов на ФБ-профила си под обичйния си псевдоним Марк Трейн:

Големият английски писател Уилям Съмърсет Моъм има един прекрасен разказ, озаглавен "Дъжд". В него се разказва за двуличието на един свещеник и разпънатата му на кръст душа от силното плътско желание към една проститутка. Драмата се разиграва в малък пристанищен град някъде в малък тихоокеански остров, докато пасажерите очакват кораб, който да ги отведе към Лондон. Докато чакат митичния кораб, навън вали проливен дъжд, който напоява обилно неспокойния и мокър сън на свещеника и разпнатата му душа. Само през една стена спи сама красивата прелъстителка и отчето, разкъсван между морала и желанието, си прерязва гърлото.

Навън продължава да вали.

И в "Сто години самота" на Маркес се излива много дъжд. Вали непрестанно в Макондо и не спира, а в това време се случват много работи. Тази Стогодишна самота е вероятно най-красивата дъждовна приказка в света от персийската "Шехерезада" насам.

Сега вали дъжд от снаряди и ракети над Ормузкия проток. И не се знае кога ще спре. Като в онази балада на Боб Дилън за Тежкия и мрачен дъжд, който се задава.

През 1994, когато служех като хуманитарен солдат на Международния Червен кръст в бивша Югославия, (северно)Македонецът Милчо Манчевски направи един тъжен филм, озаглавен "Преди дъжда". В него се разказва също за душевното разпятие на един православен монах, който се сблъсква с мръсотиите на 7-годишнате войни на Балканите, сложили мрачния си отпечатък и върху всички нас. Макар някои от елитните ни политици днес да се правят, че ние сме недосегаеми, докато други ни готвят за война след 2-3 години.

Той и Отец Ередиа в "Осъдени души" на Въло Радев висеше на своя кръст, но болката му беше заглушена от дъжда на снарядите в Испанската Гражданска война. Може би именно поради това днешният премиер на Испания Педро Санчес чува по-добре падащите капки на дъжда в душите на съотечествениците си и за разлика от Генералисимус Франко и повечето Брюкселски и Европейски "елитни лидери" си дава сметка какви тежки облаци се трупат над Европа.

Дъждът на Пропагандата вали , но не като Снегът на спомена в стария шлагер на Салваторе Адамо. Уроците на Историята не са научени, което може да се отрази и на Географията (ни).

И у нас валя. Силен изборен дъжд. Сега всички се надяваме той да отмие политическата мръсотия, натрупана през Мътния ни Преход. Да отмие и да отнесе всички кални Потоци, Привички и Проституиращи със съвестта си Политици (4П).

Като че ли този Изборен дъжд уми не само розите и лалетата в нашата градина, а и лицето на нацията. И тя се събуди с Надежда, че "Пролетното почистване на умовете", по думите на Джон Ленън, е започнало.

Може би.