Соня Момчилова

Ето основното изказване на д-р Соня Момчилова по време на дискусията:

Дойдох, за да си сверя компаса – доколко с се променили нещата след онази среща, която три или четири месец след войната в Украйна направи опит да се въдвори единствена гледна точка в медиите. С днешна дата мога да кажа, че опитът беше успешен.

Но си задавам въпроса: къде отиваме, ако няма право на релативизъм, както преди малко чухме, и ако забраним другата гледна точка – с идеята, с извинението и с обещанието медиите да са лепило за голямото разделение в обществото...

Гледах преди дни буквално един медийно неокачествим материал, той не беше и репортаж, нещо като филм на Бондарчук и Кустурица едновременно, с обяснение на това, което наблюдаваме – по една от търговските медии...

Не мога да си обясня и тази избирателност, тази селективна емпатия, която се упражнява – това, че ни се обяснява и разказва напоително за протестите в съседна нам държава, а се мълчи за други две съседни държави, в които също текат интересни граждански процеси... Не мога да си обясня защо и с каква цел – за да се омиротвори обществото ли се случва това?

Накрая ще се подпра и аз с един голям исторически авторитет, който казва, че последната война ще бъде за истината. И съм на мнение, че по никакъв начин не бива да се отнема правото на обществото на истина и да се воюва срещу него.

Колко е странен този син влак, в който живеем! Той дори не е по Бодрийяр... Авторитети ни обясняват за Томас Хобс и бащите на обществения договор... Ами не, тези правила не важат с днешна дата, когато обществения договор е счупен.

С днешна дата, когато стават невиждани, нечувани, забравени башибозушки кланета съвсем близо до нас, ние не чуваме истината. Ние не чуваме формулирана позиция къде стои България и какво мисли за това, което се случва в непосредствена близост.

Надявам се на промяна, защото – дано не звуча отчаяно – живеем в съвсем различно време. В него не работи така нареченото фабрикуване на съгласие, на което бях обучавана и аз в онези времена, когато, както ни разказа Георги Милков, се създаде жанрът патриотична журналистика. Журналистика, която всъщност свърхпродуцира псевдоинформация и фейк.

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube