Атаките и сплашването на журналисти се увеличават по целия свят и в Световния ден на свободата на пресата -  3 май, Скот Грифен от Международния институт за пресата (IPI), предупреждава за авторитарни тенденции, като същевременно вижда и признаци на надежда.

Няма много поводи за празнуване в Световния ден на свободата на пресата, след като беше публикувана последната класация по индекс за свобода на пресата на „Репортери без граници“. - по света ситуацията е много лоша. Според „Репортери“-те през 2026 г. само един процент от населението на света ще живее в страни с „добро“ ниво на свобода на пресата и медиите.

За Скот Грифен, управляващ директор на IPI, тази тенденция не е изненадваща и се изостря от глобалната тенденция към авторитарни правителства. Но има и признаци на надежда, като например в Унгария казва той в интервю за германската агенция КНА, препечатано със съкращения от newsroom.de.

- Според доклада на „Репортери без граници“ и други организации атаките срещу медиите и журналистиката продължават да се увеличават през 2025 г. Шокира ли Ви това?

- За IPI нарастващите атаки срещу журналистиката и свободата на печата, за съжаление, не са нищо ново. От около две десетилетия наблюдаваме, че независимите медии са подложени на безпрецедентен натиск почти по целия свят.  

- Каква е причината за това? И какъв е най-големият проблем?

- Това е свързано с глобалния възход на авторитаризма и нелиберализма. Не само има повече авторитарни режими, но и тяхното глобално влияние нараства. Липсата на отчетност е особено тревожна в момента. Независимо дали става въпрос за правен тормоз, дигитални атаки, шпионски софтуер или, в най-лошия случай, убийство на журналисти – виждаме дълбоко вкоренен и широко разпространен модел: извършителите обикновено се разминават с много леки присъди или остават напълно ненаказани – дори когато престъпленията са напълно разследвани. Тази безнаказаност подхранва по-нататъшни атаки и води до самоцензура сред медийните специалисти – от страх. Това е изключително тревожен момент за свободата на пресата.

- Каква роля играе вторият мандат на Доналд Тръмп в САЩ в това и какво влияние оказва върху медийната политика в САЩ?

- Ситуацията става още по-тревожна, защото досега САЩ бяха гарант за свободата на пресата отвъд собствените си граници. Сега тази позиция се промени напълно. Преди това САЩ се застъпваха за търсене на отговорност от недемократичните режими за атаки срещу журналисти. Тази подкрепа намалява. Администрацията на Тръмп води многостранна кампания срещу свободата на словото – чрез ответни съдебни дела, правен натиск, сплашване на журналисти и регулаторни мерки. Целта е да се накаже или потисне неблагоприятната журналистика. И това има глобални последици. Други правителства подражават на това поведение и възприемат враждебната реторика на Тръмп към независимите, критични медии.

- Въпреки това, легитимната критика към медиите също трябва да е възможна. В Германия дори без авторитарно ръководство, недоверието към медиите се е увеличило през последните години.

- Разбира се, има скептицизъм към медиите сред някои сегменти от обществеността и след пандемията от Ковид-19 недоверието към журналистическата работа като цяло е нараснало в определени области. Новинарските медии трябва да приемат тези опасения сериозно и да ги адресират. Това, което ни тревожи много повече като организация за свобода на пресата, обаче е, че този скептицизъм, който в някои случаи може да е оправдан, се подхранва от политически актьори за техни собствени цели. Това е нещо коренно различно. Трябва ясно да разграничаваме легитимната критика към репортажите от целенасочените атаки срещу независимите репортажи, насочени към подкопаване на доверието и отслабване на надзорната функция на журналистиката.

 - Как оценявате ситуацията в Германия?

- „Репортери без граници“ понижиха рейтинга на Федералната република (която падна с 3 места и сега е на 14-а позиция – б.пр.) в своя Индекс за свобода на пресата. Тази есен, АФД може да влезе в управлението на провинциално ниво за първи път... В много части на Европа е очевидно, че когато популистки или десни сили идват на власт, първият им опит често е да отслабят независимите медии. Следователно Германия и други засегнати страни трябва да се съсредоточат върху укрепването на съществуващите гаранции за свободата на печата. Правителствата умишлено експлоатират слабостите. Ето защо е от съществено значение да се проучи къде има пропуски в конституционната защита на свободата на печата.

- Дават ли ви надежда резултатите от изборите в Унгария?

- Това е другата страна на „монетата за свобода на пресата“ в тази като цяло доста мрачна глобална ситуация. Защото събитията в Унгария показват, че световната тенденция към авторитаризъм не е нито неизбежна, нито необратима. През последните 16 години независимият медиен пейзаж в Унгария демонстрира огромна устойчивост. Въпреки огромния натиск, той продължи да отразява в обществен интерес и да разкрива злоупотреби. В крайна сметка той успя да пробие системата за медиен контрол, установена от Орбан, и да формира ефективен противовес на държавната пропаганда. И това са две изключително важни послания. Устойчивостта на журналистиката е от решаващо значение и истината не може да бъде напълно потискана за неопределено време.

------------------------

 

Скот Грифен е родом от САЩ. Присъединява се към IPI през 2012 г. като консултант по свобода на пресата. Специализирал е в Латинска Америка и Карибите и е изпълнителен директор на мрежата от 2025 г. Той редовно коментира свободата на пресата и медийния плурализъм в международните медии. Грифен, който говори пет езика, е учил в Йейлския университет в САЩ, Кингс Колидж в Лондон и Университета „Йоханес Кеплер“ в Линц.