Петко Мангачев. Снимка: Архив

Точно преди три години моята внучка изненада цялата ни фамилия. Току-що завършила с отличие Пловдивската математическа гимназия, тя, незнайно как и защо, обяви че е решила да следва в художествена академия в Чехия. Без значение в коя точно и в кой чешки град. При толкова много варианти от България та до цяла Европа тя избира точно чешкия. Всички вкупом се подсмихнахме. Защото тази работа не става просто „ей-така“. Първото условие е пределно ясно: трябва да знаеш чешки език на прилично ниво, подкрепено при това с официален документ. „Дъще – викам й – учила си математика, компютърен дизайн, имаш добър английски език. Тръгни по утъпкания друм, който ти сама си прокарала. Това, което си наумила, просто няма шанс!“.

След две седмици нашата внучка ни съобщи, някак си между другото, че се е записала в курс по чешки език в Чешкия културен център. Новината посрещнахме с голям процент песимизъм. Обаче след време, когато нашето момиче, ни показа дипломата за успешно завършен курс по чешки език, ние поледнахме вече сериозно на въпроса. Изненадата ни бе пълна, когато ни се обадиха от това досатъчно авторитетно културно учреждение, за да ни съобщят, че поради показания висок успех Чешкият културен център ще даде препоръчително писмо на внучката ни за кандидатсване в Чехия за художествена академия. Днес нашата внучка много успешно завършва Художествената академия в гр. Острава. Остава й само дипломната защита.

Преди около година и нещо случайно научих, че Чешкия културен център, раздава безплатно цялата си колекция от книги на чешки език, намиращи се в неговата бибилиотека. Отидох и избрах пет-шест книги за внучката ми. Бяха й необходими, за да поддържа чешкия си език през лятната ваканция. Видя ми се доста странно и лишено от логика това решение с безразборното раздаване на книги при това от културен център с подобен мащаб. Безспорно новината за закриването на тази 77-годишна културна институция за мнозина е изненадваща. Но, според моето скромно мнение решението е било взето доста по-отдавна. Някъде около времето, когато взех подарените ми книги от библиотекарката на Чешкия културен център. Случайно или не бях станал свидетел на бъдеща раздяла с култура и история.

Не очаквайте последващ коментар. Посланието го споделих малко по-горе.

-----------------

*Петко Мангачев, автор на книгата „д-р Константин Иречек-живот и дело в България ( 1879 г. -1884 г.)“, 400 стр., ISBN 978-954-8921-43-5