Елица Виденова

Ето какво написа Елица Виденова на своя Фейсбук-профил днес:

Когато през юни 1993 г. за първи път влязох в студиото на БНТ Варна, където се провеждаше конкурсът за репортери и водещи в първата регионална програма на Българска национална телевизия. БНТ – „Море“, изобщо не подозирах с какъв неизлечим „вирус“ ще се заразя... Имаше „само“ около 100-тина кандидати, а единственото „указание“, което си спомням, беше: „Каквото и да те питат, не спирай да говориш и да се усмихваш!“...

Е, май и досега това правя – не спирам да говоря и все търся поводи да се усмихвам.

А „вирусът“ после се разпространи епидемично и след телевизията-майка се появиха други „щамове“...

В Българска национална телевизия. БНТ проходих и се учих да плувам в дълбокото ефирно „Море“, в новините на „По света и у нас“ и ЕФИР 2, в сутрешния блок „Добър ден, България“... В M SAT, а след това в ТВ „Черно море“ и с колегите там бяха едни от най-вълнуващите ми години на ентусиазирани експерименти... А срещу този „вирус“ няма открита ваксина!

И така – неизбежно, дойде другата голяма професионална любов – БНР - Радио Варна! Ако си мислите, че „зад кадър“ е по-лесно или по-малко вълнуващо, лъжете се!

След повече от три десетилетия всяка година на днешния ден отново преживявам очевидните симптоми на тази „зараза“ с неизлечима любов…

Честит празник, скъпи колеги – телевизионери и радиоактивни!