Първо и най-важното: хубаво е да се зарадваме. В контекста на нашия доскорошен международен "имидж" да оглавяваме всички възможни негативни класации от Бусманци до Бурунди, снощният голям кристален подарък от €Визията, от нейните милиони зрители и щедрото жури бяха истински Пир не само за Дара, но и за притаената Българска душа.

 

Отдавна не се бяхме качвали на Музикален Олимп , само железни мъже като Карлос освен щангите повдигаха и свитото ни сърце и неговото национално самочувствие. Всяка похвала и в световния ефир за нас е като неочакван Пир по време на холера. И е още един хубав ден за българската Демокрация,както казваше един литературно-музикален критик.

 

Дара наистина си заслужи името и ни дари с голяма радост. Даже и един майстор на словото го отбеляза, като й написа "БлагоДара" и от наше име.

 

Искрено казано, нашето момиче се бори като лъвица на сцената и издържа докрай. А освен това е и хубава, ако питате повечето мъже.

 

На всичко отгоре тя е изключително енергична и динамична. Прелива отвсякъде, възхитително съчетание от звук, време и пространство. В дни, когато енергията става кът в световен мащаб, всяка нейна форма носи радост и надежда.

 

Ако не вярвате, питайте Трайчо, Стоян Овчаров и Делян Добрев, не Пеевски. И ЕвроХолд може да питате. Първите трима разбират от Енергия.

 

Както винаги, в Исторически моменти, ние сме разделени. Нямам предвид Шишмановци или други фамилии в навечерието на поредното нашествие, от която и страна на Дунава да се задава то.

 

Сега едните са за Банга-Ранга, а другите са за Бетовен, Шопен и тук-там някой за "Бийтълс".

 

На езика мандарин тук-там се превежда като тик-ток и това още повече обърква понятията.

 

А като погледнах в един речник, не в Оксфордския, а Кембриджския, там намекват, че от ямайски жаргон Банга Ранга означавало нещо като "Думба-Лумба" на български.

 

Французите пък имат "Brouhaha", което днес ползват и в Америка, със същото значение като на български. Думба-Лyмба с тъпана.

 

Учителката ми по английски Фрина Топалова още в началото на обучението ме предупреждаваше , че ние българите често сравняваме несравними неща, като ябълки с портокали например, което англичаните не правели. А учителката ми по музика от едно добруджанско училище още в началните класове ми каза да не сравнявам Моцарт и Салиери.

 

Затова нека всеки да прегърне когото си харесва: Джанет Джаксън или забранената неполиткоректна красавица Анна Нетребко.

 

Тук му е мястото да кажем, че е крайно време да са помирим като Монтеки и Капулети - ако това не е вечен оксиморон - и да спрем да се джафкаме, а да си инвестираме националната енергия като Дара и да печелим международни овации, акламации и адмирации.

 

Някога (1967) американецът Робърт Найт, а след него на един-два концерта на Албион и Енгелбърт Хъмпърдинк (да не се бърка с името на един финансист) изпя една спокойна и миролюбива песен, неинжектирана с ямайски ритми. Тя се казваше "Вечна любов". Тази "Everlasting ", идваше да ни подготви за някои изненади в емоционалния и семейния ни живот, и че трябва да се борим за Любвта - личната или народната - до последен дъх. Точно както Дара пя снощи във Виена,преди да вдигне Кристалния приз и да развее националния флаг.

 

В този смисъл пожелавам на Дара творческо дълголетие от вчера до последен дъх. Защото - според един продуцент от БиБиСи - през цялото си дългогодишно съществуване конкурсът на €Визията е създал един-единствен хит - запомнен и тананикан от цяла Европа - "Ватерлоо" на АББА. От всичко друго останаха само мустаКите на Кончита Вурст, които се веят волно над Синия Дунав, за който си спомня единствено Щраус.

 

Колкото до четворката от АББА, някои от тях за съжаление май вече почти не си спомнят, че са я пели някога. Времето лети, както казваха наш'те баби.

 

Мисля също, че при цялата й енергичност и динамика на сцената, Дара и нейният екип се бяха подготвили отлично за онова явление, което се нарича "wardrobe malfunction". Тоест неочаквана или дори леееко режисирана изненада на част от сценичното облекло. Точно това се случи през 2004 в Хюстън, когато Джъстин Тимбърлейк и Сестричката на Майкъл - Джанет Джаксън - пееха динамично и енергично пред почти един милиард ТВ-зрители по време на паузата на любимия за всички янки "Супер Боул". Един зевзек тогава писа, че без да иска и даже съвсем нарочно Джъстин бутнал с ръка презрамката на Джанет, която държи един много деликатен дамски атрибут, измислен преди 200 години от французите. Красивата тъничка презрамка са откачи и разкри за няколко секунди пред щастливата милиардна публика малък детайл от прелестите на Джанет.

 

В този контекст всички, които може би са очаквали подобна изненада снощи във Виена с гардероба на нашето момиче, са останали само с очакването си. Варналии са морски вълци и разбират от връзване на възли, които издържат на сценични бури от 66 бала.