Испания, една от „петте големи“ участнички с високи вноски за „Евровизия“, тази година бойкотира конкурса като протест срещу участието на Израел, остро осъждан заради войната в Газа. Ирландия, Исландия, Словения и Холандия също бойкотираха събитието, несъгласни с решението на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) да остави Израел като участник. В испанските медии има доста коментари по повод победата на представената от България песен „Бангаранга“, изпълнена от певицата Дара.

Най-големият испански вестник „Ел Паис“ коментира, че конфликтът заради участието на Израел е превърнал това 70-то издание на „Евровизия“, проведено във Виена, в едно от най-противоречивите, а публика и фенове са били разделени, както никога досега.

„Победата в крайна сметка отиде при България и нейната закачлива песен „Бангаранга“, но победителят отдавна е престанал да бъде истинският фокус на конкурса“, пише „Ел Паис“.

Вестникът припомня, че вместо финала „Евровизия“, бойкотиралата конкурса обществена испанска телевизия RTVE е излъчила втория сезон на „La casa de la música“ („Домът на музиката“) – витрина на всички музикални таланти на страната, които тази година не са стигнали до австрийската сцена. Преди излъчването RTVE показа на черен екран надписа: „По повод финала на „Евровизия“ тази вечер, RTVE потвърждава решението си да не участва в тазгодишния конкурс. „Евровизия“ е състезание, но човешките права не са. Няма място за безразличие. Мир и справедливост за Палестина.“

Все пак испанците, желаещи да наблюдават състезанието на „Евровизия“ са могли да го направят в YouTube. Съответно мнозина са и реагирали в социалните мрежи. „Ел Паис“ прави обзор на коментарите, сред които има и недоволстващи от „авторитарната цензура“ на RTVE. Същевременно отбелязва, че при изпълнението на представителя на Израел мрежите са се изпълвали с многобройни палестински знамена и възмущения от израелските действия срещу палестинците.

Вестникът представя и реакциите срещу някои други изпълнители. Когато стига до българката Дара и нейната „Бангаранга“, обзорът отбелязва преобладаващите положителни реакции на испанската публика, сред които имало и прогнози, че това ще е победителката.

По-подробно обзорът се спра на моментите с гласуването на националните журита и на зрителите и как се развива интригата около класирането на представителя на Израел, което е чувствителната за испанците тема. Припомня се, че вече не за първа година участникът от тази страна първоначално се позиционира със скромен резултат, но след зрителския вот подкрепата за него веднага скача.

„Ел Паис“ пише: „Миналата година RTVE дори поиска одит от EBU, за да изясни системата и резултатите от телевизионния вот – одит, който никога не беше извършен. А преди няколко дни „Ню Йорк Таймс“ публикува обширно разследване, анализиращо как Израел е организирал мащабни избирателни кампании, за да осигури позицията си чрез така наречената мека сила. Въпреки че може да изглежда изненадващо, тази ситуация се повтори и сега, и за публиката се превърна в един от най-напрегнатите моменти на цялата вечер. И този път Израел отново се класира на второ място, и мнозина въздъхнаха с облекчение от победата на България, сякаш се спасиха от куршум в последната секунда. Други обаче отказват да се поддадат на тази последна еуфория и настояват да се подчертае сериозността на ситуацията, в която се наблюдава политическата дегенерация на фестивала година след година.“

По-смущаваща за България публикация предлага излизащото в Каталуня издание elmon.cat. Заглавието ѝ е „Какво стои зад победата на България на „Евровизия“?“ А още в подзаглавието се отбелязва: „България и Румъния, които се присъединиха към Израел на подиума, се радват на удивителната подкрепа на израелски компании“.

Авторката Дженифер Наваро пише: „България стана чисто новият – и изненадващ – победител в най-противоречивото издание на „Евровизия“. Никой не ги е смятал за фаворити, далеч не, така че зрителите останаха зяпнали тази събота, когато видяха, че в крайна сметка тази страна е с най-много гласове, както в телевизионния вот, така и в професионалното жури.“

По-нататък статията продължава: „Представянето на Дара, на една от най-известните български певици, беше мощно, с хореография и постановка, които бяха добре приети. Дали обаче наистина беше достатъчно, за да помете Финландия и Австралия, чиято победа се смяташе за предрешена?“

И в този текст има позоваване на социалните мрежи: „Зад този триумф се крият няколко мрачни аспекта, които изпълниха социалните мрежи с обвинения, които можем да анализираме сега, когато махмурлукът от „Евровизия“ отмина. Мнозина твърдят, че българската и румънската телевизии, които нямаха бюджет за фестивала и не можеха да участват в продължение на редица години, сега, по удивителен начин, са получили значително финансиране... Особено удивително с оглед на това, че без да имат никакво участие в последните години, те изведнъж представиха два изключителни участника. Случайно ли е, че се завърнаха на „Евровизия“ с израелско спонсорство? Дали Израел искаше така да засенчи бойкота от пет държави, включително Испания, поради ситуацията в Газа?“

В статията на elmon.cat се посочва, че организаторите на фестивала са решили да не изключват Израел, въпреки многобройните искания, главно защото компанията, която е основен спонсор на фестивала, е израелска. „И, както се очакваше, Израел получи преувеличено висок брой гласове в телевизионния вот, което ги изстреля на второ място, точно както се случи миналата година,“ пише Дженифер Наваро.

Тя припомня, че при гласуването е имало и момент, в който Израел е излязъл начело и се е създало впечатление, че може да спечели. „Ситуация, озвучавана от силни освирквания в залата, което противоречи на тази предполагаема обществена подкрепа,“ добавя авторката. Според нея „Ню Йорк Таймс“ ще продължи разследването си, дали и сега зад тези гласове не е стояла многомилионна кампания от израелското правителство.