Снежана Тодорова показа и едно от най-ценните издания в библиотеката на СБЖ – книгата „Турските зверства в България“ от 1880 г. с предговор от Стефан Стамболов.. Снимка: Андрей Велчев

Днес отбелязваме 150 години от началото на Априлското въстание - забележително събитие с огромно историческо значение за България. През петвековното Османско потисничество е имало и други прояви на борческия дух на поробения народ, но това въстание има огромно значение за неговото освобождаване.

Изключителният характер на Априлското въстание се потвърждава и от неговото международно значение, от големия отзвук в българския и чуждестранния печат.

В излизащите през 1876 г. 12 вестника на български език са публикувани около 1000 статии, дописки, съобщения, телеграми и др. за въстанието. Особен интерес предизвикват материалите в българските емигрантски вестници „Нова България“ и „Български глас“. Изказванията на организаторите и ръководителите на Априлското въстание по време на неговата подготовка, провеждане и потушаване потвърждават разбирането, че главната задача е привличане вниманието на Европа и очакване на помощ от Русия.

В европейския периодичен печат, особено в началото на въстанието се забелязват следните 3 тенденции:

- в полза на поробения и пострадал български народ;

- опит за оправдание на турските жестокости;

- благотворно взаимодействие и влияние между общественото мнение и периодичния печат в Европа.

Почти всички големи европейски вестници публикуват сведения за събитията в България. Благодарение на това навсякъде се заговаря за „мъченичеството на този героичен малък народ“, както се изразява френския писател и хуманист Виктор Юго.

Най- широк отзвук Априлското въстание получава в Русия и други славянски страни. Руският периодичен печат откликва веднага.

За първите успехи на въстанието пишат с радост, която по-късно, след неговото потушаване преминава в силна болка и загриженост.

Ето няколко примера:

„Петербургски ведомости“ призовава за съставяне на комисии от представители на целия европейски печат, за да се установят на място извършените зверства“;

Редакцията на руското илюстровано списание „Нива“ съобщава за открита подписка в помощ на пострадалите българи.

Огромна подкрепа оказват руските писатели, публицисти и журналисти, като:

ИВАН СЕРГЕЕВИЧ АКСАКОВ, руски общественик и публицист, който разпространява славянофилството във вида му на българофилство в Русия. Остро реагира срещу жестокото потушаване на Априлското въстание, публикува възвание в подкрепа на българите, организира събиране на средства за пострадалите;

МИХАИЛ НИКИФОРОВИЧ КАТКОВ, журналист, общественик, издател на в. „Московские ведомости“, Осъжда зверствата при потушаването на Априлското въстание и призовава Русия да обяви война на Османската империя;

ВАСИЛИЙ ИВАНОВИЧ НЕМИРОВИЧ-ДАНЧЕНКО, руски писател, публицист и военен кореспондент. Описва жестокото потушаване на Априлското въстание;

ФЬОДОР МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИ, класик на руската и световна литература. Участва в митинги и събрания в Санкт Петербург в подкрепа на българите;

ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ, руски писател със световна известност, романист и философ. Пише статии в подкрепа на българите и събира средства за подпомагането им. „А вашия народ…едни високи, свежи, красиви хора. Никога не ще ги забравя. И до днес аз не съм срещал такива хора.“

ИВАН СЕРГЕЕВИЧ ТУРГЕНЕВ, класик на руската литература. Българската тема в продължение на повече от две десетилетия вълнува ума и сърцето му. Инсаров е главен герой в неговия роман „В навечерието“, чийто прототип е Николай Катранов, посветил се на освобождението на българите.Пише памфлета „Крикет в Уиндзор“ – за зловещото Баташко клане.

Вестник “Стара-планина“ съобщава: „Ужасни са злочестините, които сполетяха нашето хубаво едно време, но покрито с развалини и обезобразено днес отечество! Нашите дописници от Българско, както и дописниците до чуждите вестници, ни представят такива картини, пред погледа на които душата са възмущава, а сърцето са дроби. Опропасти са комахай цяла Пловдивска епархия; опропастиха са множество села в Софийско и Ямболско; изгинаха със зверски мъки десетки хиляди невинни и надеждни момци и моми; осиротяха безбройни деца; осиромашаха до просешка торба и останаха без покрив многобройни челяди; изпълниха турските хареми не малко български хубости.“

Давайки гласност за трагичните последици от въстанието, вестникът препечатва съобщение от в. „Фигаро“ за създаването на комитет от представителите на европейските държави в Пловдив начело в френския вицеконсул Жак Д Истрия за подпомагане на жертвите от въстанието. Анри Пиер дьо Вестин /Иван дьо Вестин/ публикува в рубриката „Делата на Изток“ на в. „Фигаро“ впечатления от жестокото потушаване на Априлското въстание, проведената европейска анкета за кланетата и палежите във въстаналите райони и отношението на европейската общественост.

Думи на Джузепе Гарибалди: „Драги мои приятели. Италианският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве.“

Покъртителните разкрития за жестокото потушаване на въстанието публикува Джанюариъс А. Макгахан, американски журналист и специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз“ в своята книга „Турските зверства в България“. Неговите дописки от опожарения Батак предизвикват морален шок сред британската общественост.

Юджийн Скайлър, американски учен, писател пътешественик и генерален консул в Цариград потвърждава информацията на Джанюариъс А. Макгахан, която има изключителен отзвук сред европейската общественост.`

Уилям Гладстон, британски държавен деец също издига глас в защита на българите след потушаването на Априлското въстание.

Оскар Уайлд пише: „Тук стонове изпълват тишината и твоите свещеници загиват. Не чуваш ли как вопли се издигат над труповете хладни на децата?“

За Априлското въстание могат да се намерят публикации в чешкия, полския, руския, арабския, хърватския, черногорския, английския, австроунгарския, германския, гръцкия, италианския, румънския, унгарския, френския, швейцарския периодичен печат.

Интелектуалният елит проявява съпричастност към страданията и борбата за свобода на българския народ.