Кафенето е на сцената

Снимката с театралната сцена не е грешка. Това е книжарницата „Ел Атенео Гранд Сплендид“ на бул. „Санта Ф“ в квартал Норте в Буенос Айрес. През 2008 г. авторитетното британско издание „Гардиън“ я определя като втората най-красива в света. (За първото място претендира „Селексиз Доминиканен“ в Маастрихт, Нидерландия, която се помещава в готическа църква от 13 в.). Според „Нешънъл Джиографик“ аржентинската книжарница е първенец.

Издателството „Ел Атенео“ е сбъдната мечта на Педро Гарсия. Основава го през 1912 г. и започва с „Божествена комедия“, есетата на Монтен, Омир, Шекспир, Рубен Дарио. Постепенно отварят врати 8 негови книжарници в Аржентина и са публикувани над 60 нови заглавия всяка година.

През 1919 г. импресариото Макс Глюксман добавя своята осъществена мечта – открива Театро Гранд Сплендид с 1050 места. Сградата е от 1860 г., дело на архитектите Перо и Торес Арменгол, богато украсена с резби и колони. Фреските от италианския художник Назарено Орланди на купола вътре са алегория за мир след Първата световна война.

Репертоарът е включвал опери, балети, изпълнения на легендите на тангото Карлос Гардел, Франсиско Канаро, Роберто Фирпо, Игнасио Корсини. В 1924 г. програмите се излъчват от собственото Радио Сплендид. През 1929 г. салонът е трансформиран в кино и за първи път в Аржентина се прожектират неми филми, озвучавани от оркестър, който свирел на живо.

През 2000 г. зданието е застрашено от разрушаване, но става притежание на веригата книжарници Групо ILHSA. Те решават да съхранят уникалната му атмосфера. Сцената се превръща в кафене със същата луксозна, червена завеса. Запазени са изящните орнаменти, бронзовите осветителни аплици и месинговите парапети. Добавени са само ескалаторите. Балконите и ложите с дивани са уютни местенца за усамотяване и четене. Някои хора идват дори да работят тук или да се срещат с приятели. Отворено е през цялата седмица от 9 до 22 часа. Входът е безплатен, макар че книжарницата вече е забележителност и туристи от цял свят я разглеждат и се фотографират в нея. Посетителите са около 1 млн. годишно. И днес има музикални, литературни и театрални събития. Реконструкцията на стойност 3 млн. аржентински песос е осъществена от арх. Фернандо Манцоне.

Рафтове със стотици хиляди книги на различни езици, теми и жанрове от класиката до съвременността изпълват пространството. На долния етаж има музикален магазин. Не са забравени и децата с техния кът. За всички това е възможност за отдих, обучение и развлечение.

„Ел Атенео“ (означава „средище за култура и дебати“ – идва от създадената в древна Атина традиция) е символ на културата в Буенос Айрес, мост между миналото и настоящето на града, пример за опазване на духовното наследство. Книжарниците в аржентинската столица са около хиляда, най-много на глава от населението в света.

Спомних си, че и в София има два бивши киносалона, които сега са книжарници – ,,Гринуич" на мястото на ,,Млада гвардия" и ,,Хеликон" в някогашното кино ,,Витоша". Но само старото поколение знае това. Нищо отвън и вътре не възкресява преживяното вълнение там. Паметта ни за миналото е твърде къса. Добре че книгите я пазят.