Андрей Велчев. Снимка: личен архив

Ето и неговата позиция, написана за сайта на СБЖ:

На 24 май почитаме не само буквите, а и отговорността към словото.

Това е денят, в който си припомняме, че думите не са просто средство за комуникация. Те са памет, доверие, култура и обществена отговорност. А за журналистиката словото е не само професия, а морален ангажимент към истината и обществото.

През изминалата седмица имах честта да участвам в конференцията на Съюза на българските журналисти, организирана от Снежана Тодорова и Майя Любомирска, посветена на Априлското въстание и ролята на журналистиката в историческата памет. Имах възможност да чуя и запиша силните доклади на проф. Минка Златева и проф. Здравка Константинова – личности, които с авторитет и знание пазят паметта за българската журналистика и нейната обществена мисия.

Именно там отново си спомних думите на американския журналист Джанюариъс Макгахан, който след обиколката си из опожарените български села през 1876 г. пише:

„Страхувам се, че не мога да бъда повече безпристрастен и сигурно — не мога да бъда повече хладнокръвен.“

Тези думи не са отказ от журналистика. Те са нейното най-висше морално измерение. Защото видяното в Батак и другите селища превръща Макгахан от външен наблюдател в защитник на истината и на българската кауза. Неговите репортажи за „Дейли Нюз“ разтърсват Европа и спасяват България от дипломатическа забрава.

Тези думи трябва да ни водят всеки ден. Да ни напомнят, че журналистиката не е чиновническа бездушност, а морална отговорност към истината и паметта.

Защото перото и словото на журналистите секат повече и от най-наострения ятаган.

Днес, почти 150 години по-късно, светът е различен, но изпитанието пред журналистиката остава същото. Живеем във време на шум, внушения, алгоритми, фалшиви новини и бързи сензации. Новите медии са по-бързи, но не винаги по-отговорни. А истината все по-често се губи между кликовете, пропагандата и моментната емоция.

Именно затова етиката не е старомодна. Напротив – тя е по-необходима отвсякога. Свободата на словото има стойност само когато върви заедно с морал, професионализъм и уважение към фактите.

Не бива да оставаме безпристрастни, когато историята се подменя. Не бива да мълчим, когато паметта се заменя с удобни внушения. Защото журналистиката не е просто производство на съдържание. Тя е обществена отговорност.

Като член на Комисията по журналистическа етика вярвам, че обществото все повече ще търси не най-шумните, а най-достоверните медии. Защото думите могат да рушат, но могат и да спасяват народи.

Честит 24 май – празник на българската азбука, просвета, култура и духовност!

Да пазим силата на словото, защото чрез него пазим и обществото си!