Самото заглавие на спомените на Маньо Манев говори за житейските перипетии – още от родното му село Руманя, Старозагорско, до днес. Времето дава възможност да се избира между съзиданието и унищожението. В книгата читателят ще намери и интересни свидетелства, включително съдебни, за драматичните събития в България в средата на 90-те години на миналия век.

„Моят път през бурните години“ бе представена от историчката проф. Искра Баева, журналистката Велиана Христова и издателя Христо Георгиев от ИК „Синева“.

Те обърнаха внимание как авторът споделя в книгата своите лични свидетелства за различни политически, икономически и културни дейци от епохата на социализма. Най-важният въпрос, който го вълнува – както и при повечето други твобри с подобна тематика – е защо светлата идея на социализма за равенство, свобода и социялна справедливост постепенно угасва в края на ХХ век и е заменена от новия капитализъм.

В хода на житейския си разказ Маньо Манев дава няколко отговора на този въпрос, от които струи както дълбока тъга, така и крехка надежда, че след като се признаят проблемите и грешките, прекрасната социална идея може отново да вдъхнови младите поколения. Според изказалите се за книгата и автора ѝ на събитието в Клуб „Журналист“, тъкмо тази надежда показва идеализма на Маньо Манев като водещата сила в неговия живот.

Маньо Манев е роден на 17 септември 1938 г. в с. Руманя - област Стара Загора. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“. В началото на 60-те години се завръща на комсомолска работа в Нова Загора, а след това е секретар на Градския комитет на партията. През 1972 г. е приет за аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва. Защитава кандидатска дисертация. След завръщането си е председател на Окръжния съвет за изкуство и култура в Сливен. От 1978 до 1990 г. работи в сектора за икономическо образование на отде„Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП. В 1990 г. е избран за депутат във Великото народно събрание, а след това и в 36-тото Обикновено народно събрание. През 1995 г. е назначен за заместник-министър на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. През 1997 г. му е повдигнато обвинение по Зърнения проблем. След 14 години е оправдан по всички обвинения и той осъжда Главна прокуратура за нанесените му морални и материални щети.