Духовни книжици на Рашко Блъсков

Юли 1880 година! Първият брой на първия варненски вестник – „Варненский вестник“! Изписан изцяло на български език! Издава го Георги Кърджиев. Пестеливо и със скромността на осъзнато усещане за първоходци, авторите изпълват неговите страници не само с описание за всекидневието на осемте махали, но и с проницателното ясновидство за бъдещето на града. Сега „...търговията е заспала“ в града, но към него „нашите сънародници ще се затекат...“, затова са „нужни сдружения и капитали...“, Варна ще се развие като търговски, пристанищен и промишлен център. Сънародниците наистина прииждат – от Северна Добруджа и Бесарабия, от Тракия и Македония. Скътаните грошове и пендари се разменят с емигриращите турци срещу земи. Новите собственици са скромни и с ограничени възможности – с труда си да изхранват своето домочадие, а каквото остане е за търговия. Десетки интелектуалци и специалисти от славянските народи също тръгват към Варна. Славянският дух търси своето извисяване и приобщаване на изстрадалите българи и чрез подема на морския град.

Вестникът е с либерална насоченост, поне така, както я разбират малцината автори, прокламира принципите на демокрацията, нуждата от информирани хора. Америка е далече, но от там идва вдъхновяващото мото на един от най-влиятелните в света вестници – „Демокрацията умира в мрак“. Първите варненски вестникари застават редом с модерните модели и с основни принципи на европейската преса – за да има демократично общество, трябва да има най-вече информирани хора!

Няколко месеца по-късно се появява и втори варненски вестник – „Телеграф“. Негов издател е Никола Ат. Живков, известен по това време най-вече като автор на „Шуми Марица“ – песен, която написва през 1876 година по време на Сръбско-турската война, в която участва. От 1886 година до 1947 година тя е националният химн на България. Българската армия, окрилена от тази песен, се хвърля в атаки и печели битки, които влизат в учебниците на военни училища и академии: при Сливница и Лозенград, при Одрин и Средногорец, при Булаир и Дойран. Никола Живков учредява и първата детска градина във Варна с предизвикателното име „Детинска мъдрост“.

Юли месец на 1880 година остава в историята с още един духовен знак. На 15-о число на месеца излиза от печат брой 1 на първото във Варна и единствено в България списание „Наставник за учители и родители“. Издател е Рашко Ил. Блъсков, учител, книжовник, но и собственик на печатница. В „Две думи към читателите“ е записано: „Списанието да се занимава най-главно с полезни научни сведения за народните учители и което да излага вървежа ни въобще на народното образование...особено днес, когато училищата заемат съвсем друга посока в духа на новото направление на възпитанието“. Следват публикации за природни феномени и научни открития, за астрономия и атмосферни аномалии, но като акцент е поставена потребността „...да научим нашите деца да бъдат родолюбци“. Моралът на българското партриархално общество също е приоритетна тема. В брой 12 на списанието се поднасят препоръки и за „отхрана на девойките“ – „...да не ги хвалим за външната красота, а за техните добри работи“.

Далновидни са били варненските общинари по това време. През 1880 година те канят в града българския княз Александър I. Където пребивава князът, там ще се затичат и политици, и хора с пари. Но е нужно да се направи шосе до манастира „Свети Димитър“ (днес резиденция „Евксиноград“), където Негово Величество ще бъде настанен. В „Кондика на град Варна“ (една от вечните книги за Варна, издадена от ИК „Стено“) изследователят Николай Савов описва как общинарите бързо намират решение – „всяка махала да изработи част от шосето и разноските да се разделят според имотното състояние на притежателите на лозя край пътя“. Специално подбрана делегация посреща на варненската гара княз Батенберг, който пристига от Русе. Предлага се лично той да избере място за бъдещия катедрален храм „Успение Пресветия Богородици“. Князът не се колебае – храмът трябва да бъде на празната поляна, на север от предварително отредено място. Така ще се вижда по-отдалеч, ще има и място за паради на войската, за тържества на училищата. Умен съвет за умни и отговорни управници! На 22 август 1880 година княз Батенберг, в ръка със сребърна кирка (изложена в музея „Нова история на Варна“), прави първа копка и полага основния камък на Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. Молебен отслужва Варненският и Преславски митрополит Симеон. Така започва строителството на най-големия православен храм по това време на Балканския полуостров.

Расте самочувствието на варненци, неудържим е техният стремеж за модерна държавност. Тяхното поведение се отличава с устойчивост и неподатливост към чужди заплахи и опити за въздействие. През октомври неизвестен извършител е нацапал месинговата табела на френското вицеконсулство във Варна. Информиран е посланикът в Цариград, но и министърът на външните работи на Франция. Следва настойчиво искане варненската управа да почисти месинговата табела. След отказа на управата на града в залива хвърля котва френската фрегата „Льо Петрел“ с мощна корабна артилерия. Консулът Анри Моте настоява пред кмета общината да плаща по 1 000 франка на ден за престоя на фрегатата, докато табелата не бъде почистена. Искането е отхвърлено, фрегатата напуска залива. Може би за някого този факт е незначителен, но той е показателен за порасналото самочувствие на варненските управници, за неотстъпчивата воля пред конкретна заплаха.

Духовният живот на Варна през 1880 година бележи още редица знаци. През август е учреден „Клуб за прочитане и прилични развлечения“. В пощата постъпва на работа Пенка Генова – първата българска телеграфистка. В края на март официално се основава Държавната мъжка гимназия „Фердинанд I“, която прохожда през декември на предната година с трима учители и три отделения.За техните нужди общината отделя 60 турски лири, за да наеме стара турска къща на ул. „Панагюрище“. Пет години по-късно гимназията е в нова сграда с 240 ученици. На 1 септември 1880 година в Девическата гимназия е открит нов клас, учениците са вече 83. Католиците във Варна получават разрешение да построят свой храм на закупеното от тях място на улица „Преславска“. През декември, чрез пресата, Павел Калянджиев обявява, че ще издава вестник „Свободна България“

1880 година! Годината, когато Варна възкръсва! Възкръсва със своята духовност, с ясно осъзнатата потребност за икономическо и духовно възвисяване. Три духовни храма изпълват, осмислят и вдъхновяват дните на запътилата се към нов живот варненска общественост. Вестниците – като изразители на обществената воля и защитници на прохождащата демокрация! Училищата – като изконния стремеж на българина за знания и просвета! Катедралният храм – като извисяване на българския дух към християнските ценности! Годината на варненското възкресение!