Кубинската асоциация на Обединените нации проведе на 9 юни мащабна онлайн конференция с международно участие, в която се включиха виртуално около 400 души от цял свят. България бе представена от четирима участника, сред които и журналистката от електронния вестник „Дума“ Таня Глухчева. Тя е член на Съюза на българските журналисти, а също и член на Управителния съвет на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.

Тя разказва за събитието в своя публикация в „Дума“, като пояснява, че останалите трима българи, включили се онлйн, са били председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий, членът на УС на Асоциацията за приятелство „България-Куба“ Абел Родригес и председателят на Движение „23 септември“ Стефан Петров.

Таня Глухчева обяснява, че от кубинска страна са участвали представители на различни организации и обединения, както и на различни обществени сектори. Със свои преки свидетелства те са очертали драматичната картина на щетите, които администрацията на Доналд Тръмп нанася на Куба със своите допълнителни наказателни мерки (включително петролно ембарго), крайно ожесточаващи над 60-годишнта антикубинска блокада на САЩ.

„Противно на очакванията на Вашингтон, че кубинският народ ще се надигне срещу своето правителство, налице е точно обратния ефект - хората се настройват все по-антиимпериалистически, защото си дават явна сметка кой е виновен за задушаващата действителност,“ пише Таня Глухчева, обобщавайки впечатленията си от конференцията.

Тя уточнява, че сред участниците е имало членове на организации и политически движения от Латинска Америка, Африка, Азия, Европа. Те са имали възможност в продължение на почти три часа да се запознаят с многобройни изнесени от кубинските участници факти и свидетелства за на неоправдана агресия от САЩ.

Таня Глухчева припомня, че още при първия си президентски мандат (2017-2021 г.) Доналд Тръм започва допълнително да ожесточава и без това безпощадната към кубинския народ блокада, добавяйки към нея нови 293 едностранни и своеволни наказателни мерки, включително и с екстериториално ощетяващо въздействие върху трети страни. Също така Тръмп тогава отново вкарва Куба в американския „черен списък“ на страни, предполагаемо спонсориращи тероризма – обвинение, което е пълна клевета и лъжа спрямо Куба. По време на краткия период на затопляне в отношенията между Хавана и Вашингтон от 2014 до 2016 г., при управлението на президента Барак Обама, американската страна извади Куба от този „черен списък“. Но щом Тръмп влезе в Белия дом като държавен глава още първия път, той веднага я върна обратно в листата. А трябва да е ясно, че всяка страна, присъстваща в тази „терористична листа“, автоматично получава отказ за обслужване на транзакции от международната банкова система. Това е тежък удар за всички кубински търговски дейности с чуждестранни партньори, за разплащанията по всякакъв внос и износ, за финансирането на проекти за икономическо развитие и т. н.

Глухчева посочва, че при управлението на президента Джо Байдън не са били въвеждани нови санкции срещу Куба, но и не са отменяни никои от действащите. Едва броени дни преди да напусне Белия дом, Байдън изважда Куба от черния „терористичен списък“ на САЩ. А Тръмп, веднага щом поема новия си президентски мандат, отново включва в него карибската островна държава.

Авторката цитира разкази на кубински участници в конференцията от научните и медицинските среди, които описват колко полезен опит и знания са обменяли с американски колеги на конференции и форуми при „размразяването“ между Куба и САЩ по времето на Обама. „Тогава американските ни колеги се учудваха как въпреки блокадата сме извели здравеопазването си на толкова високо равнище,“ коментира един от участвалите във форума медици. Той допълва, че от 2017 г. нататък това вече е невъзможно – дори и медици от Острова на свободата и да са канени да участват в научни конференции в САЩ, от американското посолство им отказват визи. Още по-сериозен проблем е, че достъпът им до научна литература е ограничен, а публикуването на научните им статии и постижения в престижни международни списания е възпрепятствано. Това е конкретна илюстрация как блокадата атакува не само икономиката и политиката, но и науката, и здравеопазването.

Участвалите в онлайн форума кубински медици изтъкват, че въпреки всички затруднения, създавани от блокадата, нито един медицински център в Куба не е затворен.

Същевременно предизвиканият от САЩ драстичен енергиен дефицит удря сурово по здравеопазването – заради дългите прекъсвания на тока се налага да се отлагат жизненоважни операции и списъкът на очакващите такава хирургическа интервенция пациенти е все по-дълъг. Но кубинските лекари и медицински сестри не се предават, остават верни на Хипократовата клетва, продължават да помагат на пациентите, доколкото възможностите им позволяват.

Но възможностите са много ограничени – при липса на електричество и при възпрепятствано от блокадата закупуване на важни лекарства, консумативи и оборудване, кубинското здравеопазване постоянно е подкопавано. Доскоро Куба държеше едно от първите места за ниска детска смъртност - около 4 на 1000 новородени, но днес нивата са скочили до около 9 на 1000. Това е пряк резултат от геноцидното „петролно задушаване“, обявено от Тръмп: като няма ток, кувьозите за недоносени бебета не работят, а като не могат да се закупуват необходимите лекарства, умират и малки пациенти...

Положението в Бърза помощ също не е добро, тъй като не достига гориво за линейките. От началото на годината досега в Куба е пристигнал един-единствен танкер с петрол от Русия. Но докараните от него количества стигнаха едва за две седмици. Оттогава САЩ не позволяват повече на чуждестранни танкери да доставят нефт за Куба. Някои са демонстративно отклонявани от маршрута си при пряк военен натиск от САЩ.

Тази провокирана криза с горивата удря и по транспорта, и по селскостопанското производство, и по осигуряването на храни за населението.

„Знаете ли? Целта на Съединените щати е да заличат кубинския народ от географската карта, но ние казваме: НЕ! Много добре знаем, че всяка страна, през която е минала американската армия, е връщана не десетилетия назад, а векове. Няма оправяне след това. Вижте Ирак, Либия, Сирия“, отбелязва един от изнесените доклади.

Заради затрудненията с транспорта и прекъсванията на тока занятията в университетите се провеждат предимно онлайн. Но при принудителните по-дълги периоди без електричество занятия, упражнения и достъп до онлайн ресурси за обучение стават невъзможни.

„Ние, студентите, сме недоволни, да, но не от нашите управляващи, а от Вашингтон, откъдето идват проблемите ни“, споделя студент по време на форума. „Искаме да се върнем в аудиториите, в общежитията, да общуваме на живо помежду си и с преподавателите си. Не ни харесва да учим онлайн“, допълва студентът и уверява участниците в конференцията, че действията на САЩ всъщност провокират у младите решимост още повече да защитават Революцията.

„Осъзнаваме, че правителството на янките иска да се възползва от нас, студентите, но няма да успее“, добавя негова колежка. „Никаква блокада няма да угаси желанието ни да учим. Куба живее и образова и... ще продължава да го прави“, включва се университетска преподавателка.

В събитието взеха участие още представители от религиозни общности и хора с физически увреждания. Обща бе категоричността им, че действията на Белия дом вредят на всички жители на Острова на свободата. Това е и ембрионът в рискова бременност, и  детето, което иска да има нормално детство, и бабата и дядото, които заслужават спокойни старини, и земеделецът, грижещ се за посевите си, и учителят/лекарят/инженерът..., които искат само да могат да си вършат работата и да се развиват.

Жените и мъжете са поравно представени сред изказалите се кубински участници. Има и  симултанен преводач за глухонемите. Също така са осигурени преводи на английски и френски език, за да може истината за Куба да достигне до по-широк кръг от хора.

„Никога няма да се предадем, никога няма да се молим, ако трябва да ядем скъпа храна или изобщо да не ядем - ще го правим, но ще запазим достойнството си!“, се чува сред заключителните слова.

Таня Глухчева обобщава в заключение на своя текст в „Дума“: „Все повече хора в световен мащаб са солидарни с Куба, събират и изпращат помощи. Въпросът е: а различните правителства какво правят?  Или предпочитат да останат неми съучастници на жестока несправедливост, задушаваща живота на цял един остров?“