Този път изразено от поетесата Елица Виденова и музиканта – бард с китара, Асен Масларски. И за двамата гостуването в крайдунавския град не е първо, но настоящето имаше кой да го организира – два клуба с обществена мисия от Варна и Каварна, какъвто може да се роди и в Силистра в обозримо бъдеще. Те реализират различни проекти, включително с културно-просветно направление – често във вид на жестове на съпричастност.

Имаше и повод, разбира се – новата стихосбирка на Виденова, наречена „Тази есен е лятно момиче“. Нейното представяне идва след прощъпулника ѝ във Варна, където живее и работи авторката, позната от радиото и телевизията, и в Шумен, откъдето тръгна творческата кариера на Масларски, също познат от сцените и от радиото като водещ на предаването „И ловец съм, и рибар съм“. И не само от него. Редактор на сбирката от „чисто нови и прясно написани стихотворения“ е друга известна поетеса – Камелия Кондова – родом добруджанка, с която Виденова е в 30-годишно приятелство – личностно и поетично.

От прочетените стихове публиката се възторгна от метафорични попадения, на които Елица е майстор и това е известно от години: „да изпредеш топла неделя“, „в клоните да разцъфти животът“, „денят е лениво старче“. Така стигаме до това да разберем как изглежда „възможното изкушение“, какво представляват веднъж едно „проходило“, а после друго и/или „циганско“ лято, както и една „богата есен“. И като че ли чуваш ехото от мелодията, изпълнена от „оркестър от цикади“. Тогава „сърцето в аритмия литва“. Някак между другото, но точно на място, в стила на Масларски просвирва китарата му, за да се сетиш, че тя е като пушката в пиеса на Чехов – щом е на стената, все ще гръмне в някое от действията.

За да си спомнят по-старите силистренци, че в края на 80-те години на миналия век на два пъти тук бе арена на „Дунавски срещи с ПОКИ“ –песенно съревнование между бардове с китара. Те бяха доведени от посестримата си Маргарита Друмева, за да се случат дуелите кой от тях ще изпее по-провокативна песен…за времето си. С надеждата това да се случи отново, макар да ги няма онези поети, които с думи и трели бунеха хората, зареждайки ги с надежда за по-уреден живот. Макар че и сегашното време има нужда някой да „издрънка на куха китара“ нещо подобно.

Връщайки се на поезията на Виденова, в съзнанието остава внушението как да прегърнеш „прегърбена от сладост смокиня“ или самият ти да получиш „прегръдка от златна ябълка“. За да се събудиш блажен в „ожадняло утро“ край „кладенче – стъпка на птица“. С усещането, че някъде назад е останало предупреждението за „отложения край на света“ и това е добра новина, за която кой знае защо няма място в праймтайма на телевизиите. Всъщност, май винаги е така, когато „хората трябва да спасяват щъркели“, въпреки че „вълците мутираха без време“.

Накрая достигнахме и до най-важното: докато „реката небрежно водата си носи“ ние „ще остареем будни…, но незаспали“. С уговорката, че „от обичаш имаме нужда, а купуваме котка“, както казва поетесата – самонарекла се едновременно „момиче и бродница“. Толкова от една талантлива жена с кариера – управленска, журналистическа – член на СБЖ, и творческа. Тя разнася из страната своята кукла петрушка – прилича на рижаво лисиче – подарък от приятел, заедно с едно издание на „Малкият принц“ – нейната първа книга, получена при раждането ѝ „някога тогава“. Без значение дали е било в „толкова лятна есен“. Истината е, че вече е юни и „във въздуха седи…лятото“.