Изключителната поетеса и журналистка Маргарита Мартинова беше удостоена със „Специалната награда на двадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“.

В анонимната надпревара тази година участваха 221 автори, които изпратиха над 600 стихотворения.

Конкурсът се организира ежегодно от читалище „Братство 1869“ и Община Кюстендил. Инициативата е създадена в памет на поета Биньо Иванов и през годините се е утвърдила като поле за изява както на млади таланти, така и на утвърдени автори.

Да й е честита наградата и да продължава да ни радва със завладяващата сила на поезията си!

Ето какво написа в профила си във фейсбук по този повод Маргарита Мартинова

"Специалната награда" от конкурса "Биньо Иванов" е за стихотворението:

"ХРИСТОС ВЪЗКРЪСВА И В МАЛКА ЦЪРКВА"

Видях, как слънце със лъчи освирепели

орони нарове в пустини без предели.

Видях кръвта да се изцежда от зърната,

под френетичната безмилост

на тълпата.

Видях и купол,

зад гърба на Битието,

да се издига като белег във небето.

Денят от жажда се напуква, изтънява.

Нощта прилича на разбойника Варава.

Край мен се скупчиха прашасали сергии.

Затискат камъните сенки на светии.

Потъва Пътят, начертан с бич от палача,

изсякъл кръстове от кръв

в гърба на здрача.

Видях търговци

да висят по всички ъгли.

Не слезе Господ в своя гняв да ги изхвърли?

А под савана от тъга и скръб човешка

вървят греховните чада, дошли погрешка.

Пълзяла бих на колене, но място няма.

Виси над „Мъртвото море“ вик от камбана.

Във този час, във моя край хора се молят.

По „Долороса“ аз вървя

без капка воля.

Велик и странен

град видях. Бях в него мъртва.

Искам да ида във оная малка църква:

Между старинните, с резба, иконостаси,

да се усетя, сякаш влизам у дома си.

Ако Христос е хранил с думи, с хляб и риба,

и ако Бог е Любовта – това ми стига!

* * *

ПРОЛЕТ В МРЪСНО-БЯЛО

Тази пролет е цъфнала зима

със наметнати стари чаршафи.

Впила нокти във кални градини,

с неохота краката си влачи.

И остават парцалите бели

по гърба на разплакани стрехи.

Нищо ново не бяха видели –

свити хора във зимните дрехи.

Те се мъчат студа да забравят.

Да платят на престоя цената.

И вървят, а пък всъщност са прави,

наредени със гръб към стената.

Не на думи, и не със куршуми

ще ги целят - докато не паднат.

Оцелели след глад и золуми,

ще са живи поне „ден до пладне“.

На реверите бяло-червено:

Знак на почит към новата пролет.

Ще си купят късмет „на зелено“:

немотия – във „новия прочит“.

В свят, роден и отгледан от лева,

трудно хората стари пресмятат.

Откъде тази скръб се е взела

и косата им с бяло намята…

* * *

ВЪЛК ЕДИНАК

Път - по къс от цигара.

Смачкат фас. Тъмна гара.

И несигурни стъпки в скъсан наниз вървят.

Някой блъсна вратата. Изпищя тишината.

Черна сянка преглътна

и изкашля дима.

В потрошената къща

призрак гузен се връща.

Или просто тъгата е помляла стъкла.

Или острият вятър през разбитите брави

е съборил цветята,

ей така, на игра.

И люлее ключа, на вратата забравен,

и надвиква плача с цели осем октави.

На инат да направи – чупи, хвърля навън,

както само се случва във най-лошия сън.

Ако сбъркаш, животът

втори дубъл не дава.

По спирала се движим, няма път за назад.

Може само луната да залязва-изгрява,

все по-млада и цяла

подир всеки обрат.

Няма как до безкрайност

да грешиш. И – прощават.

За пакет със цигари да зачезваш със дни.

Или даже с години. Щракнал е катинарът:

Над главата, луната

остър меч ще държи.

Под черджето за теб няма ключ да остави.

Нито плик със писмо (зло дано те забрави).

Само нощем се чува, как във сивия мрак,

край самотната гара вие вълк единак…

Тази награда - „Специалната награда на двадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” е наистина специална за мен. Заради поезията на поета Биньо Иванов и възхищението от нея, заради досегашните носители на наградата - стойностни творци, с които е приятно да си равнен. Благодаря най-вече на журито - за избора! И специално на члена на журито – поета Димитър Христов, когото познавам бегло, но ценя и уважавам, заради по мъжки силната му поезия.

Получих награда по пощата – защото от известно време основно “пазя” стаята. И уважителното отношение на служителите на читалището – начинът по който беше изпратено всичко – ламинирано, рамкирано, включително, като бонус и “История словеноболгарская” - луксозен екземпляр”. Като преводът на съвременен език е написан от любимия ми преподаватели в СУ “Климент Охридски” – проф. Петър Динеков (по късно - академик). Всичко това ме зарадва и трогна. Специална благодарност към служителите на Читалище Братство Кюстендил!

Стихотворението, което получи наградата е “Христос възкръсва и в малка църква” и е написано в момент, когато когато се върнах след посещението на Светите места в Израел и изведнъж си дадох сметка, че Христос може да бъде и в най-малката църква, и в най-отдалечената държава - стига да е в теб, а не в показността. Но аз представям пред моите приятели на стената и трите стихотворения, с които участвах – защото трите заедно са моите социални и нравствени позиции в днешния живот.

Благодаря и на всички мои приятели и почитатели от Стената, които – лично за мен, са опора, подкрепа и любов!