Волен Крумов

Ето какво написа Волен Крумов на своя ФБ-профил:

Преди малко в коментар към дискусията на някогашни колеги пуснах този текст. След това се сетих, че може да е интересно и са по-широк кръг от любознателни хора, които се интересуват от живота в едно друго време. Та, комуто е интересно, може да чете.

В БТА имаше Тръбач, който работеше на Тръбата. Това бе старши репортер, бюрото му бе с лице към цялата информационна зала на четвъртия етаж /МИНФ, ВИНФ, Спортна редакция, Балкански отдел, коректори, телексни техници/, имаше поглед към всичките 64 телекса на МИНФ в залата. Сред тях бяха всички световни агенции, от Азия, Африка, Европа, Латинска Америка. Той/тя разпределяше темите, приемаше обработените информации от репортерите на МИНФ и след това ги предаваше през шубера зад гърба си на дежурния зам-главен редактор.

Не изброявам имена, че мога да пропусна някого. Знам само, че Джимо, Любо Михайлов, Методи Кръстев... и още? са още наоколо. А се казва "тръба", защото след създаването на сегашната сграда на БТА между този пост и директорското тяло на долните етажи, и другите редакции е имало обикновена вакуумна комуникация. Някога така са се изпращали информациите във вестниците и агенциите по света - слага се информацията в специален контейнер, който се придвижва в системата от въздушно налягане.

Може да не съм точен, но системата е описана в книга на бетеанец, издадена след падането на социализма. Ако не се лъжа, това се учи и във факултетите по журналистика. И мисля, че това е било практика и в някои печатни издания преди и след Девети септември в България.

По едно време БНТ бе инсталирала камера, насочена към "тръбата". Вечер, след основните новини по телевизията, включваха камерата и дежурният зам-глав или "тръбачът" четяха/говореха в пряк ефир последните новини. Смисълът бе, че зрителите получаваха информация за най-най-последните новини, които излизаха във вестниците на следващия ден. История.

Добре дошъл е всеки, който има да коригира текста или да добави нещо. Всъщност, става дума за професията ни, за миналото, което малцина отстрани ще разберат.

И да допълня. В МИНФ се работеше на 3 смени - първата започваше в 7.00, третата завършваше в 01.00. Всеки репортер, като придобиеше опит, го пускаха на нощни дежурства. /На мен са ми се събирали до 3 на месец./ Нощното дежурство започваше /дано да помня добре/ от 22.00 и свършваше след 07.00 на следващия ден. Сутринта предавахме на първа смяна събраните от телексите материали по по-важни теми, за работа от сутрешния екип.

Не знам дали някой може да си представи какво е цяла нощ да ти бучат над главата 64 телекса! Сутринта главата ти е, както казваше баба ми, на шиник. Като ме върнеше в къщи дежурната кола и си легнех към 8.30 - 9.00, поне един час прехвърлях в паметта си всяка тема, всяка дума и ред, които бях пуснал по телекса - дали не съм сгрешил, дали съм проверил в "Справочна" неясната информация, точен ли е обемът на РТ-то, имена, названия, партии и пр.

РТ е кратка информация от няколко реда, предназначена за дежурния в радиото. Всеки дежурен бе длъжен през нощта да напише и предаде по телекса до БНР /там също имаше нощен дежурен новинар/ петнайсетина /да ме поправят колегите, ако греша/ РТ-та. Имахме, разбира се - бяхме държавна информационна агенция - телефони за звънене в извънредни случаи. На мен не ми се е случвало да ги използвам.