Известният журналист и хуманитарен дипломат Енчо Господинов  анализира през призмата на световни литературни имена съвременната геополитическа картина.

Ето какво написа Енчо Господинов в профила си във фейсбук:

ПОМАГА ЛИ ЧЕТЕНЕТО ЗА СЪДБАТА НА НАРОДИТЕ?

Ако се съди по сегашната картина на света, отговорът е "Може би, но не е доказано".

Интересна ми беше класацията на англичаните за 100-те им най-обичани, четени и т.н. романи.

Интересен е и фактът, че десетина имена на класици и съвременни автори (Греъм Грийн, Дикенс, Джордж Оруел, Даниъл Дефо и др) се повтарят с различни произведения.

Интересен е и етническият състав на авторите, отразяващ донякъде историята на Империята...

Интересна би била подобна картина и за родната ни литература. Знам, че имаше нещо подобно преди няколко години, но то не беше точно копие на идеята на БиБиСи.

Чудя се също как би изглеждала подобна картина за Балканската литература: да се видим в регионалното огледало на всички комшии от нашия сложен във всяко отношение Полу-остров. Литературите ни не са "полу-", имаме фантастични писатели от Иво Андрич, през Исмаил Кадаре и Виктор Пасков, да спомена само малцина от многото, не не знам дали подобна анкета сред читателите е възможна.

Една от причините е, че днес много малко "балканци" имат представа за литературните богатства на съседите си.

В някакъв смисъл май познаваме много по-добре литературните шедьоври на французи, руснаци и англосаксонци, отколкото тези на съседите.

А може и да греша.

Пък и на кого му е до подобни анкети, в контекста на кавгите с "братята" северномАкедонци, на деликатните отношения със Сърбия, на историческите наслагвания с Империята на османците и т.н., да не задълбавам. А и фокусът от Брюксел и НАТО е как да победим и да смажем Руснаците като произвеждаме повече тежка железария и барут, отколкото книги.

"That's The Way It Is"; Така стоят нещата, въздишаше в такива случаи Уолтър Кронкайт, легендарният американски телевизионен журналист от CBS.

Именно той, подкрепен от 3-4 дузини други почтени и талантливи американски журналисти, спря войната във Виетнам, като камерата му я вкара във всеки американски дом.

Собствения си пирон в ковчега на войната заби и "старата пушка" Оливър Стоун с филмите "Роден на 4 юли" и "Взвод". И той беше лично преживял Виетнамския си кошмар. За разлика от мамините синчета на американската полит-аристокрация.

Оливър Стоун беше напоследък в София, снимаше нещо в Боянския ХолиУуд, но не видях интервю с него по големите телевизии. Сигурно съм го пропуснал, грешката е моя.

Или понеже Стоун е "цапнат в устата" и твърд като камък в принципите си, някои медии може и да го държат на прилична дистанция?

А Кърт Вонегът и Джоузеф Хелър написаха най-силните антивоенни романи в съвременната американска литература след шедьовъра на Хемингуей "Сбогом на оръжията". Подозирам, че "Кланица 5" и "Парагаф 22" не са между любимите книги на много наши генерали и ранобудни екранни пропагандисти . Но може и да греша, затова "само подозирам".

4 юли и 250-ият Рожден ден на САЩ са след 2 дни. Четвърт хилядолетие от раждането на Америка. Тя даде на света много нови идеи. И взе от него каквото можа.

Опитите продължават. От литературата до военния бюджет.

Но да не нагазваме в световното идеологическо блато, а да се видим в нашия гьол.

За нас остава дилемата какво да правим със собствената си съдба.

Ще ни трябват повече от 100 романа, за да разберем себе си.

Минимум Два вагона книги, както казваше един приятел и колега.