Планираните промени в Закона за свобода на информацията (IFG) от правителството на Германия предизвикaхa значителни критики
Издатели на списания и вестници, организации, асоциации и опозиционни партии протестират срещу планираните от федералните власти ограничения на достъпа до официална информация и ограничаване на кръга от лица, които имат право да задават въпроси. От 2006 г. насам Законът за свобода на информацията предоставя безусловно право на информация от федералните власти, независимо дали заявителят може да заяви специален интерес.
В съвместно изявление Асоциацията на свободните медии (MVFP) и Федералната асоциация на дигиталните издатели и издателите на вестници (BDZV) твърдят, че предложените изменения в IFG биха затруднили значително журналистическите разследвания и по този начин биха отслабили обществения надзор върху действията на правителството. „Вестниците, списанията и дигиталните журналистически издания редовно използват IFG, за да разкриват злоупотреби, да правят административните решения прозрачни и да осигуряват демократичен контрол върху публичните институции“ – пише в изявлението.
Повече от сто граждански организации, асоциации, медии, платформите Abgeordnetenwatch и Frag Den Staat („Попитайте държавата“), Съюзът на журналистите (DJV), LobbyControl и Transparency International Germany призовават за спиране на планираните законодателни промени. Загубата на правото на свобода на информация за милиони граждани би затруднила отразяването на факти, обществения надзор и ангажирането на гражданското общество, заявиха те в съвместно прессъобщение пише horizont.net.
Многобройни процеси във федералните власти вече са публично оповестени с помощта на IFG. Например, може да се получи достъп до информация около скандала с маските COVID-19, в който е замесен тогавашният федерален министър на здравеопазването Йенс Шпан (ХДС), и може да се разкрие информация за външните доходи на членовете на парламента и контактите им с лобисти.
Платформата „Frag den Staat“и „ZDF Magazin Royale“ на Ян Бьомерман публикуваха класифицирани разследващи документи от Хесен за неонацистката терористична клетка NSU с помощта на закона. Роднини на жертвите на NSU, многобройни политици и над 130 000 подписали петиция от години настояват докладът да бъде публично достъпен, за да се даде възможност за пълно разследване на терора на NSU.
Асоциациите призовават членовете на германския Бундестаг да разгледат критиките към предложените ограничения върху журналистическите разследвания и искват запазване на свободата на информацията. Според тях планираните промени биха възпрепятствали значително журналистическите разследвания и по този начин биха отслабили обществения контрол върху действията на правителството.
Браншовите организации описват Закона за свобода на информацията като централен инструмент на отворената демокрация. Той позволява на журналистите и гражданите да разбират и контролират действията на правителството. Вестници, списания и дигитални журналистически издания редовно използват закона, за да разкриват злоупотреби, да правят административните решения прозрачни и да подкрепят демократичния контрол върху публичните институции, пише Георг Тайтл в newsroom.de.
Ограничаването на достъпа до правителствена информация, твърдят те, затруднява независимата журналистика. Предвид намаляващото доверие в държавните институции, те смятат, че свободата на информацията трябва да бъде засилена, а не ограничена.
Същевременно BDZV и MVFP признават необходимостта от ефикасни административни процедури. Те обаче подчертават, че намаляването на бюрокрацията не трябва да води до загуба на основни механизми за контрол върху пресата. Асоциациите твърдят, че свободата на информацията и ефикасната администрация са съвместими.
Copyright © 2022
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.