През 1931 г. е обявен конкурс за музика по текст на Д. Николаев

Изтъкнатата българска журналистка, член на Съюза на българските журналисти и председател на Дружеството на СБЖ-Русе и кореспондент на в. Телеграф  Жанета Йорданова ни предлага интересната и неизвестна история за нотния материал за химн на българските журналисти.

Само преди месец -На 1 юни в навечерието на Деня на Ботев и на загиналите за свободата на Българияа в офиса на Българското дружество в Букурещ Жанета Йорданова представи най-новата си документална книга "Ботевото училище в Букурещ"

За книгата си Йорданова получи специален поздравителен адрес, изпратен от председателя на СБЖ Снежана Тодорова.

Ето каква разкри за химна на българските журналисти Жанета Йорданова

 

В Държавен архив – Русе се пази нотният материал на спечелилия второ място в конкурса за химн (марш) на журналистите.

Конкурсът е обявен през 1931 г. от Съюза на провинциалните професионални журналисти. Кандидатите е трябвало да напишат музика по текста на Д. Николаев „Напред“. Русенският учител Нено Димов участва с проекта си „Музикус“ за пиано, смесен хор и тригласен мъжки хор и е класиран на второ място. Нотният материал е запазен в личния фонд на Нено Димов заедно с други документи, предадени от наследниците му в Държавен архив – Русе.

На нотите попада началникът на архивната институция Толя Чорбаджиева, докато подготвя доклад за научен форум в Дряново. Именно тя съобщава на Дружеството на журналистите в Русе за интересната находка.

„Нено Димов е роден през 1877 г. в Дряново, но голяма част от живота му минава в Русе. Личният му фонд е много богат и съдържа над 220 архивни единици. Димов завършва музика в чужбина – в Женева и Лайпциг. Интересен факт е, че неговите две дипломи са първите, които са легализирани у нас. Когато се връща в България, той ги представя в образователното министерство и там настъпва объркване как да се легализират. Във фонда се пазят изрезки от дописки във вестници – каква ще бъде съдбата на двете дипломи“, обяснява Толя Чорбаджиева.

Нотният материал и кореспонденцията на Нено Димов във връзка с участието му в конкурса са обединени в две архивни единици. В един от ръкописните документи са обяснени какви са изискванията.

„Уважаеми г-н Димов,

Маршът не е за маршируване. Музиката трябва да бъде в свободна форма. Срокът за представяне – 15.XII.1931 г. Хармонизация лека. В подробности не се впуснахме, защото не сме композитори, а само журналисти. Ласкаем се от надеждата нашите композитори да ни дадат нещо хубаво, а който бъде щастливият […], ще му се отплатим“.

Срокът за участие в конкурса е удължен до 15 януари 1932 г. Предложенията са изпратени във Варна и са разгледани от специална комисия в състав: капелмайсторът на Морската учебна част Георги Попов, преподавателката по музика във Варненската девическа гимназия г-ца Пенкова и учителят по музика във Варненската мъжка гимназия Пресиян Дюкмеджиев. Журито класира трима участници. Първата премия е за композитора и учител по музика във Варна Александър Кръстев и проекта му „Черно морец, Храбър“, втора – за Нено Димов и „Музикус“, и трета – за капелмайстора от Свищов Тодор Иванов и проекта му с мотото „Зефир“.

От запазените документи става ясно, че премията на Нено Димов не е изплатена до 20 август 1932 г. С писмо до съюза той напомня, че маршът му е струвал пари и труд.

В личния фонд е запазен и лист с текста на Д. Николаев „Напред“. Публикуваме го в оригиналния му вид без корекции.

 

„Д. Николаев – Свищов

(редактор на в. „Свободна Мисъл“)

 

Напред!

(Проектомарш на Съюза на провинциалните журналисти)

 

С един лозунг – с една идея свята

Да укрилим чрез словото душата

На съкрушен от нуждите народ

И да му вдъхнем вяра в нов живот.

 

И после – пак „Нагоре!“, към зарите

На светлата надежда в тежки дни!

„Нагоре!“ – с свята вяра във гърдите,

Че ще настъпат славни бъднини...

 

На дълг свещен душа да се откликне:

Готова да е тя „Напред!“ да викне

С народната душа в подема свет

Към родни съдбини и свет завет

 

А знамето ни – знаме на витязи

Нек бъде в всички съдбоносни дни, –

Да стряска то несговори, умрази

И да вещай велики бъднини!

 

Че ратници за правдата в живота

И пламенни апостоли за ред,

На дълг висок ний носиме хомота

С лозунга на времето ни: „Напред!“