Начало
 
 

Клаудия Кардинале - легенда, красавица, талант или... просто жена

12.03.2011 /21:10 | Автор : Мариана Енева Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Легендарната актриса пристигна като специален гост на юбилейното 15-то издание на Международния филмов фестивал София Филм Фест. На 11 март, на гала прожекция на филма „Гепардът” на Лукино Висконти в Зала 1 на НДК, Клаудия Кардинале получи Наградата на София на Столичната община за своя изключителен принос към Седмото изкуство.

Клод Жозефин Роз Кардинале, по-известна като Клаудия Кардинале, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис. На 17 години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис и получава пътуване до Венеция по време на филмовия фестивал. Тази победа я кара да се усмихва, когато си спомня, че по онова време едва е говорила италиански. Родителите ù – сицилианци, ù дават френско образование и тя дълго време се възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка.
 

По време на едноседмичния си престой си във Венеция, ослепително хубавата Клаудия привлича погледите на италианската филмова индустрия. Първоначално отказва да се снима в киното, защото мечтата ù е да стане детска учителка, но впоследствие нещата се развиват доста бързо. След като прекарва два месеца в световно известното филмово училище „Centro Sperimentale” в Рим, тя подписва договор за 7 години с компанията „Vides”. Успехът е леко вгорчен от факта, че няма право да се омъжва, да си подстригва косата или да напълнява. Все пак, един от продуцентите от „Vides”, Франко Кристалди, става неин ментор и по-късно получава правото да се ожени за нея!
 

На фестивала в Западен Берлин тя участва в документален филм, едва 14 годишна; и макар че нейното лице се мярка едва за няколко секунди, именно тогава я забелязва Омар Шариф, прочутият египетски актьор, който я препоръчва на френския режисьор Жак Баратие да я снима в историческия филм “Гоха”. Така през 1958 г. Клаудия Кардинале изпълнява първата си роля в киното в тази френско-тунизийска продукция с участието на Омар Шариф. Филмографията ù бързо расте, но тя не се ограничава да бъде просто красива актриса. Първият филм, в който изгрява звездата на Клаудия Кардинале, е „I soliti ignoti”/Обичайните заподозрени”/ - комедията на Марио Моничели от 1958 г. В същата лента участва и още една легенда на италианското кино - Марчело Мастрояни. „Il bell´Antonio”/”Хубавият Антонио” (1960, реж. Мауро Болонини,) и „La ragazza con la valigia”/ “Момичето с куфара” (1961, реж. Валерио Дзурлини) разкриват таланта на Кардинале. В първия тя си партнира с Марчело Мастрояни и това е началото на едно ползотворно сътрудничество. 1960 е също така и годината на „Роко и неговите братя” на Лукино Висконти, където ролята ù е малка, но за сметка на това режисьорът ù предоставя чудесна възможност в „Гепардът” (1963), в който отново партнира на Ален Делон и се среща с Бърт Ланкастър. 1963 се оказва годината на „посвещаването” ù, особено след като Федерико Фелини я кани да се снима в „Осем и половина”. Този филм, поставя акцента на друго качество на актрисата – нейният глас, считан впоследствие за много съблазнителен.

Истината е, че от началото на работата си на полуострова до този момент Клаудия винаги бива дублирана, защото италианският ù не е достатъчно добър. Фелини залага на френския ù акцент, чужд и странен на част от публиката, но изключително женствен според самия режисьор. За сметка на това, когато се снима във Франция, не се налага да я дублират. Двамата с Белмондо си поделят славата в „Cartouche” (1962) и се срещат отново през 1972 г. в „La Scoumoune”. Без съмнение Клаудия Кардинале се превръща в истинска международна звезда, сериозна конкуренция на Джина Лолобриджида и София Лорен.

През 1962 г. тя участва в „Розовата пантера” (реж. Блейк Едуардс), където партнира на Питър Селърс и отново се оказва дублирана, този път заради колебливия си дебют на английски.

Върхът в холивудската ù „забежка” е свързан с жанра на уестърна – „Професионалистите” (1966, реж. Ричард Брукс), където се среща отново с Бърт Ланкастър. Всички ù предричат голяма американска кариера, но Кардинале е твърде привързана към средиземноморските си корени. При все това уестърнът ù допада и това ù носи роля в култовия „Имало едно време на запад” на Серджо Леоне, който въпреки участието на Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робардс си остава италианска продукция.


В средата на 60-те години тя напуска продуцента Франко Кристалди, на когото дължи голяма част от кариерата си и се обвързва с режисьора Паскуале Скуитиери. Има две деца - Патрик и Клаудия. От 1989 година се премества да живее в Париж.
 

През 60-те години известните режисьори си „оспорват” присъствието ù в своите филми. Сред имената, с които Клаудия Кардинале е работила, са също Франко Дзефирели, Пиетро Джерми, Чито Мазели, Луиджи Дзампа, Алберто Сорди, Луиджи Мани, Абел Ганс, Анри Верньой, Филип де Брока, Луиджи Коменчини, Хенри Хатауей, към които през следващите десетилетия се прибавят Дамяно Дамяни, Марко Белокио, Марко Ферери, Лилиана Кавани, Жозе Джовани, Йежи Сколимовски и дори Михаил Калатозов.
 

През 70-те актрисата влиза от роля в роля. В „Петролотърсачките” CC се среща за пръв път на екрана с BB. Бриджит Бардо не се поколебава да признае: „Вече знам кой ще ме наследи. Изборът е единствено възможен. След BB идва CC, нали?!” През 1982 г. Кардинале се снима в различни филми с международно участие, сред които най-запомнящи са „Фицкаралдо” на Вернер Херцог, с Клаус Кински, и „Le ruffian”, с Лино Вентура.
 

През следващото десетилетие актрисата се посвещава повече на писането и на театъра и получава множество почетни награди: във Венеция, Париж и Берлин. Появите ù на големия екран стават все по-редки. Извън света на киното, Клаудия Кардинале е социално ангажирана жена, която се бори за правата на жените и през 2000 г. е избрана за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.
 

След доста телевизионни участия в края на ХХ век, актрисата приема да участва във филма на Клод Льолуш „И сега... дами и господа” (2002). През 2009 г. Кардинале се завръща в киното с драмата „Le Fil” на Мехди Бен Атиа, филм който я отвежда в родината ù Тунис и разказва за католичка от средната класа, омъжена за мюсюлманин, а действието се развива през 60-те години. През 2010 г. играе в „Un balcon sur la mer” на французойката Никол Гарсия и явно желанието ù за киноизяви отново се засилва, защото през 2011 г. предстои да се появят два филма с нейно участие, а други два са в процес на подготовка. През над 50 годишната си кариера Клаудия Кардинале заснема 130 филма. Тя получава наградата за най-добра женска роля на фестивала във Венеция през 1984 г. за изпълнението си в „Кларета” на Паскуале Скуитиери. Актрисата има в колекцията си четири награди Давид на Донатело (известни като италианските Оскари) и четири Сребърни ленти – отличие на Националния синдикат на филмовите жуналисти в Италия. През 1993 г. Кардинале получава във Венеция почетен „Златен лъв”, а през 2002 година получава и почетна „Златна мечка” на Берлинския филмов фестивал.
 

За нейните изключителни заслуги и принос към света на киното, през 2008 година френското правителство удостоява Клаудия Кардинале с най-високата награда на Франция - Ордена на почетния легион.


-   Станах звезда твърде млада. Нямам заслуга за това, съдбата реши така”, признава великолепната Клаудия Кардинале в автобиографичната си книга „Моите звезди”, издадена на български през 2007 г. от „Колибри”.
„Не обичам Системата на звездите. Аз съм нормален човек. Харесва ми да живея в Европа. Често съм посещавала Холивуд, но никога не съм имала желание да подпиша договор и да се задържа по-дълго там”, споделя италианската звезда Клаудия Кардинале.

Това тя разказа и пред журналисти на пресконференцията световната икона в киното. В началото големият режисьор Фолкер Шльондорф я попита дали писането на книги е още един начин да си спомниш изминалия път или някаква носталгия?

-   Аз не съм носталгично настроена. Миналата година беше представена режисьорската версия на “Гепардът”- Ален Делон плачеше, а аз не си спомням да сме се целували през цялото време. Колкото до Бърт Ланкастър /принц Фабрицио де Салина/, веднага си помислих- какво, каубой в ролята на принц! Но той дойде в Палермо и се справи фантастично. Моят звучен смях на бала предизвика на времето голям скандал, но трябваше да стане точно така.

Не случайно всички са единодушни, че сияйната усмивка на Клаудия е нейната запазена марка и,че тази жена е родена за киното. Режисьорът Лукино Висконти оказва огромно влияние във формирането на таланта й чрез блестящо създадените роли и я класифицира като “ най-обаятелната и ослепителна актриса на света”.

-   С Лукино имахме прекрасни отношения. На доста неща гледам през очите на Висконти, питайки се постоянно какво би казал той за тази или онази роля. Истински го боготворя. Той ме научи на всичко и дори-как да бъда красива. Когато в “Гепардът” играехме любовна сцена, Висконти ни наблюдаваше изпитателно. Държеше да се целуваме наистина. После Делон казваше, че между нас би могло да има и нещо повече. До роман не се стигна, но и днес сме близки приятели. При Лукино- играеш като при театър, а при Фелини- важна е импровизацията.
За тази професия е необходимо да си много силна личност. Човек се променя, но винаги трябва да остане верен на себе си. Аз всъщност съм абсолютно земен човек. Не се главозамайвам, тъй като знам, тъй като знам, че съм жена като всички останали, а не някакво божество. Фелини казваше, че здравият разум ми помага да разбирам нещата от живота. И добавяше, че това идва от моите африкански корени.

Както повечето актриси от нейното поколение, Кардинале е истинско превъплъщение на образа на новото поколение жени, упорита и бореща се за свободата и независимоста си, както в професионалния, така и в личния си живот.

-   Да, моята героиня Мара от “Момичето на Бубе”е борбена , тя остава вярна на своята любов и ще чака 14 години нейния Бубе да излезе от затвора. Джордж Шакирис беше изиграл ролята си в “Уестсайска история” и много добре си партнирахме в този филм.

Над 130 роли и 53 години в киното... За красотата и таланта, за живота и щастието- Вашите чувства и мисли?

-   Исках да обиколя света и това направих. Снимала съм и в Австралия. Щастието е най-важното нещо в живота. Аз не смятам, че съм красива, а фотогенична. В киното е съществено да се пресъздаде емоцията. Все още снимам филми и работя с млади режисьори. В моята работа най- главното е сценарият, разбира се и после- режисьорът. Отказвала съм сценарии, които не ми харесват. За моя радост аз не съм търсила работа, винаги са ме канили. Обичам да се променям пред камерата. Играла съм от проститутка до принцеса. Имах и някои сериозни предизвикателства. В “Розовата пантера” се наложи да карам ски, а аз не можех... В “Осем и половина” с Марчело трябваше да шофирам, аз не умея...
Всъщност киното е едно приключение. Още като млада си казвах “Щом като искаш, можеш. Нося вътре в себе си страхотна енергия- като че ли съм на 20. Никога не съм прибягвала до пластична хирургия и не бих понесла риска да се погледна и да не разбера коя съм! Аз съм човек, който се забавлява и не разсъждава върху аритметиката. Изпитвам само положителни емоции и не съжалявам за нищо.

Италианците наричат “Кардинале най-хубавото нещо след спагетите”. Големият писател Алберто Моравия навремето я назовава богиня на любовта и й посвещава книга. Великият Федерико Фелини казва за нея, че е магьосница...
 

Сподели в
 

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022/20:20

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022/18:02

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022/09:38

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022/16:30

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022/20:58

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки