Начало
 
 

Силикон в биографията

23.11.2014 /17:31 | Автор : Иво Атанасов | Източник: ivoatanasov.info Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Всяко нещо с времето си. Рокендролът може и да не е умрял, но изгуби битката с чалгата, поне по нашите географски ширини. С кафанската музика нахлу и кръчмарската естетика. Силните на деня и силоваците наложиха не само парите и мускулите си, но и вкуса си.

"Три акорда на китара, леко дрезгав глас и покорявах сърцата на момичетата в нашия клас!" Толкова лесно ли са ставали свалките, сигурно се чудят сегашните млади, слушайки музикалните откровения на Георги Минчев за онова време, срещу което той изпя не една и две песни, но същевременно го определяше като "блажени години". И може би не само защото "рокендролът беше млад".

Лесно или трудно - така беше. По-бързо можеше да се вземе момичешкият акъл, и не само акълът, с кола, но за купуването й се чакаше ред, докато китарите си ги произвеждахме в Казанлък, а и бяха по джоба на всекиго. Наистина точно три акорда бяха достатъчни да заредиш с романтични очаквания цяла вечер, цял лагер, цяла бригада, че и цяла младост. И да се настаниш в категорията на желаните и пожелаваните, по които в началото тайно и дори явно се въздиша и с които после учестено се диша. Умението да дърпаш струните не само компенсираше това, че не си пръв красавец или най-добрият ученик, но и се оказваше по-важно от всичко друго.

Всяко нещо с времето си. Рокендролът може и да не е умрял, но изгуби битката с чалгата, поне по нашите географски ширини. С кафанската музика нахлу и кръчмарската естетика. Силните на деня и силоваците наложиха не само парите и мускулите си, но и вкуса си. И вече години наред около тях кръжат не аскетичните тела на изтънчени красавици, а девойки с пищни по ориенталски форми.

Съвременният афродизиак е не звънът на китарата, а силиконът. И материалът не се жали - тъпче се в гърдите, в устните и където още авангардното мислене се сети. Силиконът не просто компенсира липсващите обеми, но и, както в предишното време - играта със струните, се оказва по-важен от всичко друго. Отваря вратите на клубовете и джиповете, плаща сметките в моловете и купува билети за скъпите курорти.

По-първите мъже на държавата щяха да са такива само по звание, но не и по призвание, ако не бяха намерили още по-авангарден начин за употреба на силикона. Имплантират го не в телата, а в биографиите си. Това навярно е нормално за страна с обидно малко дисиденти.

Трябва все пак да се влезе в положението на новоизлюпените демократи. Не върви някак си да се пъчат за големи държавници, ако в сиви-то си нямат поне една думичка срещу предишния режим. Ето защо никак не е за чудене, че у нас настана голямо насиликонване.

Един държал шлифера на герой от първия свободен митинг преди 25 години, друг му носел чадъра. Трети пък бил създал още преди 10 ноември нелегално звено в телевизията. А може би брошурите, с които громеше американския империализъм, са му служели за прикритие.

Четвърт век по-късно фабриката за фантазии не само не е фалирала, но и боравенето със силикона се изроди от наливане в оливане. Разчита се сякаш на това, че след като времето е поизличило доста от спомените, лесно можеш да се наредиш между бащите на демокрацията. И песента на Георги Минчев зазвуча другояче: "С два плаката във ръката, леко шепнещ глас/покорявам сърцата на гласуващите у нас!" А плакатистът ни уверява, че било толкова страшно, та никой от митингуващите не смеел да му помогне. Вероятно по същия начин след 9 септември е било опасно на лозунга ти да пише: "Смърт на фашизма!", а в наши дни - да викнеш: "Долу НАТО!" насред Червения площад.

Височайшите плакати станаха най-търсеното нещо в държавата. Също като дипломата на Тато - където и да копнеха багерите навремето, шегобийците все се присмиваха, че ровят, за да я намерят. Така и не я откриха. Няма ги и плакатите, въпреки хилядите снимки. И как да ги има, като на 10 ноември нямаше и митинг.

Хванат на тясно, авторът на самиздатските лозунги премести събитието на 17 ноември. Пак не улучи датата, защото тогава беше казионният митинг, нито пък се намериха фотографиите. Но по-лошото е, че подцени паметта ни. Сякаш за броени дни сме забравили думите му, че след като чул по новините за важна промяна в държавата, отишъл смело на прословутия митинг и изразил ясната си гражданска позиция.

Вестта за свалянето на Живков бе съобщена на 10-и и плакатодържецът няма как да я е чул едва на 17-и. Ето защо предпочете да увърта, че това е неговият 10 ноември, без значение дали датата е била 17-и или 18-и.

И без да сме се имали за такива смелчаци, някога често се шегувахме, че Октомврийската революция са успели да я направят чак на 7 ноември. Сега обаче не ни е до шеги. Когато се окаже, че твоят 10 ноември е на друга дата, че твоите планини са в друг континент, че твоите паркинги са в друга страна, че твоята вила е на друго море, дали пък тази държава е твоята? Уви, точно твоята е. Друга не би те избрала. Колкото и силикон да имаш в биографията.

 

Сподели в
 

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021/12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021/10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021/10:47

Нека да сме достойни и да опазваме духовното послание на кирило-методиевите букви и из днешните нови полета, пространства и мрежи на модерните технологии, съхранявайки и умножавайки хуманното и съзидателно присъствие на славянската и българската култура в световното многообразие.

24.05.2021/00:14

СБЖ потвърждава многократно изразяваната си позиция в защита на правата на журналистите и на журналистическия труд. Съюзът остава принципен и в неизменното си отстояване на етичните норми и високите професионални стандарти в журналистиката.

19.05.2021/12:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки