Начало
 
 

Убивайки Анна Политковска разстреляха съвестта на руската журналистика

01.01.1970 /02:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


навършват се 10 години от жестокото убийство на топ журналистката Анна Пполитковска

На 7 октомври преди десет години неизвестни простреляха смъртоносно руската журналистика в лицето на топ перото Анна Политковска. Никой от нас не искаше да повярва, че нея вече я няма, че никога повече журналистката от „Новая газета“ не ще покаже животът в истинската му светлина.

Сред многото останали завети на Анна Степановна си спомням този: Не трябва да губим дори и минута от живота си, и ако имаш поздрав за някой– предай го, защото утре може да е късно.

Десет години отлетяха като един миг, осъдени бяха екзекуторите, но до този момент поръчителите живеят необезпокоявани. Не знам как заспиват вечер или как гледат децата си в очите, защото няма нищо по-грозно от това да поръчаш да отнемат живота на някой, на когото ти не си му го дал.

Това гръмко, скандално убийство отекна по целия свят

За журналистите от много страни Анна Политковска се превърна в символ на честната и независима журналистика. През изминалите години за нея бяха заснети и показани филми, написани книги на различни езици.

Убийството на руската журналистка през 2006 г. след серия от нейни репортажи от Чечня, които разказваха за страданието на мирното население там, стана част от историята на съвременна Русия. Достатъчно е само едно изречение, което тя е написала, за да разберем до какво се е докоснала Анна Степановна в Чечня и до каква степен е била разтърсена от видяното и чутото. „Видях толкова много мъжки сълзи в Чечня, толкова, че дори самата аз се отучих да плача.“

Както вече споменах много книги и филми бяха направени за нея, но има един, който си заслужава да бъде видян. Това е лентата на Марина Голдовска „Горчивият вкус на свободата“, който тя снима 20 лета. В основата му са снимки с участието на самата Политковска, където виждаме един човек, влюбен в живота, самата тя силна, но също и по женски обичаща и страдаща. Голдовска прави филма по поръчка на американски тв канал, за това какво се случва в тогавашния Съветски съюз. В процеса на работата обаче тя решава това да бъде филм за Политковски и на фона на семейството му да покаже живота на страната. „Саша Политковски (известен политически наблюдател и един от създателите на тв компанията „ВИD“) беше мой любим студент – припомня за избора си Марина Голдовска. – А Аня беше само съпруга на известния журналист. Но когато започнах да снимам филма си, моите герои си смениха местата.“ След свършването на снимките тя продължава да поддържа връзки със семейството и когато разбира, че Анна работи в Чечня, е изненадана много, тъй като в началото на работата по лентата журналистката не правела впечатление на човек, способен да рискува живота си в една от горещите и болни точки на Русия. И така режисьорката се превръща в хроникьор на Политковска. Пред нейната камера топ журналистката разказва откровено защо тя – майка на две деца , се развежда със съпруга си, след което идват разтърсващите кадри на сърцераздирателния плач на чеченските жени, оплакващи загиналите при бомбардировки техни близки. Следват епизоди от терористичния акт в театъра на „Дубровка“ където чеченските терористи освен с д-р Рошал, Алла Пугачова и Йосиф Кобзон искат да се видят и разговарят с Анна Политковаска. След „Норд Ост“ е Беслан… През 2004 г. журналистката излита за Беслан, за да участва в преговорите с терористите, но в самолета пие чай и само след 10 минути изпада в безсъзнание, заради което я хоспитализират в болница в Ростов на Дон с диагноза отравяне с неизвестна отрова. Според зам.-главния редактор на „Новая газета“ резултатите от изследванията, направени й в болницата, били унищожени. В следствие на отравянето тя получава сериозни увреждания на черния дроб, бъбреците и ендокринната система. Анна е убедена, че просто са искали да я отстранят от намерението й да отиде в Беслан, за да не се меси в работата на тези, които по това време са там. Тогава мнозина си задават въпроса защо на журналистката й е нужно всичко това – да бърка с ръце в раните на страната. Именно лентата на Марина Голдовска дава отговор на въпроса: Това беше нейното призвание в религиозен план, това беше нейният кръстоносен поход.“

Но коя е Анна?

Ум, честь и красота,
Величие души и сердца,
Доброта и смелость —
Все в образе твоем.

Този стих е епитафия в нейна памет и казва много за Анна.

Журналистката е родена в Ню Йорк в семейството на дипломати, но завършва журналистика в МГУ, след което работи в „Известия“, „Мегаполис – Експрес“, издателство „Паритет“, както и в творческата организация „Ескарт“. Звездата й обаче изгрява след началото на Чеченския конфликт. Като наблюдател в „Новая газета“ тя многократно посещава Дагестан, Ингушетия, Чечня, където без да се замисля отразява военните действия в най-горещите точки. През 2001 г. Политковска публикува статията си „Изчезващите хора“, в която директно обвинява сътрудниците от милицията, командировани в Чечня, че са виновни за убийството на невинни жители. Вследствие въпросната публикация един от „героите“ на материала й е осъден на 11 години затвор.

Тя е и сред малцината, които вземат участие в преговорите с терористите, които през 2002 г. накараха Русия да се изправи на нокти от ужас, вземайки за заложници над 800 зрители в Театралния център на „Дубровка“ по време на спектакъла на мюзикъла „Норд Ост“.

За годините, които работи в „Новая газета“ Анна Степановна е публикувала над 500 критични материала. Автор е и на книги, сред които са „Пътешествие в ада. Чеченски дневник“, „Втората чеченска“ - вдигнали голям шум и обърнали представите за случващото се в републиката.

Докато идва злокобният октомври 2006-та. Прибирайки се у дома, с продукти в ръце, топ журналистиката е застреляна пред входа на кооперацията където живее. Четири изстрела в главата слагат преждевременно край на живота й. Нейната гибел отекна по света. Всички бяха потресени. Дори в Кремъл останаха безмълвни и невярващи, че през ХХІ в. може да се посегне така хладнокръвно срещу жена. Мнозина обаче съзряха във властта пръст за убийството на журналистката.

Делото „Политковска“ стана едно от най-шумните за убийство на журналист. Все повече детайли се появяваха и така се стигна до обвиненията срещу сътрудниците от ФСС подполковник Павел Рягузов, бившият шеф на Ачо-Мартановски район в Чечня Шамил Бураев и преките изпълнители на кървавото деяние братята Махмудови. Но и до днес единственият осъден е Дмитрий Павлюченков. В мотивите за поръчковото убийство на журналистката бяха и такива, че Политковска е платила с живота си заради разобличаващите статии . И до днес все още не е сложена точката на делото за смъртта на Анна Политковска. „Това, което се случи с Анна Политковска е наша си руска трагедия, защото разстреляха съвестта на руската журналистика“ – твърди деканът на Факултета по журналистика в МГУ Ясен Засурски. А военният наблюдател в „Новая газета“ Вячеслав Измайлов казва, че много се е страхувала. По време на командировките си в Чечня са я заплашвали и имитирали разстрела й, но тя е смятала за свой дълг да преодолее страха и да продължи своето дело.

Покрай журналистиката Анна Степановна се занимаваше и с правозащитна дейност. За своята правозащитна журналистика тя получи Световната награда на Амнести интернешънъл.

В своя опит за некролог преди 10 години колегите й от „Новая газета“ пишат:

Тя беше красива. С годините ставаше още по-красива. И знаете ли защо? Просто в началото ние получаваме своето лице от Бога като заготовка, а след това сами си го извайваме. Така както живеем. Казват също, че в зрелостта душата ни се изписва на лицето. А нейната душа е красива.

Беше женствена. Умееше да се смее чаровно на всяка успешна шега и да плаче от несправедливост. Всяка несправедливост към когото и да било приемаше като личен враг. И се бореше с нея до последната възможност.

Беше възхитително мъжествена! Много по-мъжествена от други и много по мачо от онези в бронираните джипове, заобиколени с бодигардове.

Заплашваха я, следяха я и обискираха. Арестуваха я в Чечня, „нашите“ десантници и я заплашваха с разстрел. Отровиха я докато летеше за Беслан. Но тя се измъкна. И макар да не беше здрава след това, у нея по-силно боледуваше съвестта й….

…. За нас тя си остава жива. Ние никога няма да се помирим със смъртта на нашата Ани. Сами ще търсим нейните убийци.

Как стоят нещата с независимостта на медиите в Русия? Този въпрос се обсъжда ту в Европа, ту в Америка. А в „Новая газета“ за последните години убиха трима водещи журналисти.

Игор Домников. Благодарение на усилията на честните следователи и на вестника, неговите убийци застанаха пред съда.

Юрий Шчекотихин. Дори на родните власти отказаха законното право да се запознаят с резултатите от разследването… Но ние продължаваме своето разследване и убийците ще бъдат наказани.

А сега и нашата Аня Политковска… Убиха не само журналистката, правозащитничката и гражданката, но убиха и красива жена и майка.

Докато я има „Новая газета“ нейните убийци няма да спят спокойно.“

Ако се обърнем към статистиката ще видим,

че за последните 25 години от всички загинали журналисти над 350 са руските – убити, изчезнали безследно или пък загинали при неизяснени обстоятелства, но сред тях най-яркото име си остава Политковска. Приживе Съюзът на журналистите на Русия (СЖР) й даде „Златното перо на Русия“ за серията си репортажи от Чечня, наградата „Андрей Сахаров“, наградата „Улоф Палме“ и немската награда за принос в развитието на свободната преса. По предложение на Съюза на журналистите на Русия руската журналистка беше удостоена посмъртно с наградата на ЮНЕСКО „Гилермо Кано“, носеща името на непримиримия борец с наркомафията, чийто живот бе отнет от изстреляния смъртоносен куршум на наемен убиец. Беше й присъдена американската журналистическата награда „За развитие на демокрацията“.

На 7 октомври, спомняйки си за Анна Политковска ние си спомняме и за всички, журналисти, загинали, изпълнявайки своя професионален дълг, за всички, които вярваха, че публикуваното във вестниците или изреченото в ефира слово ще помогне светът да стане по-добър, съвършен и справедлив.

В руския календар, посветен на паметта на загиналите журналисти има няколко дати.

На 8 октомври - Международния ден на журналистическата солидарност в Голямата зала на Московската консерватория СЖР връчва учредената в памет на Анна Политковска награда „Камертон“.

На 15 декември – Деня в памет на загиналите руски журналисти, вече 20 години в Централния дом на журналиста се събират роднини и близки на загиналите. На този ден от Европа и Азия пристигат в СЖР хиляди писма от журналисти, международни и неправителствени организации. А на среща в основания в средата на 90-те години по инициативата на председателя на СЖР Всеволод Богданов - „Клуб на децата на загиналите журналисти“, се събират неговите най-първи членове, самите те вече станали утвърдени и известни имена в руската журналистика, работещи в радиото, телевизията, вестниците или пък кореспонденти в различни краища по света.

Дали в Русия, Украйна, Сирия, Турция или някъде другаде по света загиват журналисти, на обществото трябва едно да е ясно, че насилието над представителите на медиите не е само работа на изданията където те са работили, а е работа на всички. Прекъсването на безнаказаността на убийците или поръчителите на кървавите убийства, е задължително условие за всички. И като си припомняме днес за трагичната гибел на Анна Политковска, сме длъжни да помним и това.

Днес на сградата на редакцията на в. „Новая газета“ пред паметната бронзова плоча на Анна Политковска, представляваща три откъснати листа от репортерски бележник, винаги има свежи цветя. От първия лист ни гледа нейния портрет.

 

Сподели в
 

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022/20:58

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022/17:10

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022/08:28

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022/12:00

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022/10:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 45 гости

Бързи връзки