Начало
 
 

Игор Ленкин: Каузата ми е - преди всичко отговорност и коректност

01.01.1970 /02:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Игор Ленкин

Него много често можем да го видим заедно с българските журналисти да отразява случващото се у нас. дали в парламента, МС, по време на избори или пък на улицата сред протестиращите. Той е Игор Ленкин завеждащ българското бюро на една от четирите най-влиятелни световни информационни агенции ИТАР-ТАСС.

Преди да дойде тук,той е бил съветник на президента на Руския футболен съюз. А като журналист се е занимавал с издаването на няколко печатни издания, сред които „Спорт +“ .

През 2005 г. му предлагат да стане кореспондент на ИТАР-ТАСС в България и той приема и така вече десет лета той пише за нашата страна и руските му колеги чрез неговите репортажи, информации или интервюта информират в своите издания за случващото се у нас.

Въпреки неговата непрекъсната заетост, защото непрекъснато е, както казва, с ръка на пулса на случващото се у нас, Игор Алексеевич намери време да сподели за сайта на СБЖ  какво мисли за професията на кореспондента или пък за журналистиката по света и у нас. Срещнахме се преди церемонията за връчване на годишните награди на Съюза на българските журналисти, която се състоя в Софийската градска художествена галерия.   

 

Журналистите винаги ги привличат горещите точки. Вие как се чувствате у нас при тези събития, Игор Алексеевич?

 

В момента и тук е доста горещо и затова работата е повече и имам малко свободни часове. Ръката ми е на пулса на случващото се.

 

Според вас какви са основните принципи в работата на кореспондента? Изкушавате ли се понякога да гледате субективно на случващото се в българо-руските отношения и на настроенията у нас към Русия?

 

По принцип при нашата работа знаем, че не трябва да се навлиза много навътре в нещата, а да сме наблизо. И ако си припомним руската поговорка, че е хубаво да гледаш на чуждите проблеми отстрани, и поради това използвам подхода да не коментирам случващите се събития, а само казвам това, което виждам. Не правя никакви оценки. Но ако говорим за руско-българските отношения, е доста странно, защото повечето българи, щом ме усетят,че съм руснак, показват приятелски чувства. Е,ако погледнем по високите етажи и най-вече към десните партии, там отношението е съвсем друго, но това е животът. В общи линии българо-руските отношения са в добра кондиция, здрави са и ще продължат да се развиват. Всички други отношения са временни проблеми и няма да продължат две, три или десет години.

 

Може ли да говорим за вашата работа като за журналистическа дипломация при отразяването на случващите се - дали у нас, или у вашата страна - събития?

 

За журналистическа дипломация? Може би да. Аз не приемам крайните оценки за всичко случващо се. Винаги гледам максимално да съм коректен. Всеки има правото и е свободен да говори каквото мисли и иска, но винаги се стремя за себе си да разбера какво мисли този, с когото общувам, когато трябва да направя някакви окончателни оценки. Същото се отнася за Русия и за нашите двустранни отношения или за някои по-критични точки в тях. Понякога ми е странно и не мога да разбера откъде тези хора вземат дадена информация, защото, намирайки се в центъра на информационния поток, между другото аз много внимателно чета българските медии, чуждестранните и руските също, и мисля, че в тях има доста обективна картина на всичко случващо се. Затова много крайните оценки, които излизат в информационното пространство, ми изглеждат понякога доста съмнителни.  

 

А как изглежда днешна България през очите на един руски журналист? Имате ли впечатления и представа за какво най-много пишат колегите ви от другите руски медии за нас?

 

Да ви кажа, по принцип аз избягвам да критикувам колегите си. Разбира се, руските медии следят какво се случва тук. По време на предизборната ви кампания руските телевизии непрекъснато излъчваха материали за България, но си мисля, че някак отразяването беше едностранчиво, защото като че ли по-лесно беше да се откриват отрицателни неща и да са твой сюжет, като например, вървейки към вашето президентство, да видиш на тротоара къща от кашони, в която живеят бездомни. Но такива конкретни факти не се отразяват върху цялостната ситуация тук. Има черни страни, но има и бели. Затова си мисля, че колегите трябва да отразяват нещата по-балансирано.  

 

Вероятно сте отразявали протести у нас, и ако да, били ли сте „в окото на бурята“ – сред протестиращите? Как реагират българите, като усетят, че сте руснак, че и журналист?

 

Разбира се, следях протестите, но всичко зависи от това, кой ги организира. Ако те се провеждат от десни сили, както беше протестът срещу правителството на Пламен Орешарски, отношението беше едно, а на контрапротестите – друго. Но ако говорим за протестите, откровено казано, и на едните и на другите хората горе-долу са едни и същи. Затова си мисля, че това е някакъв начин да препечелиш някакви средства, за да преживяваш.

 

Всъщност вече колко години сте руски кореспондент в България и къде научихте български език?

 

Това е вторият ми мандат тук, така че съм доста отдавна. Имах едно прекъсване от три години, когато работех в Москва. За първи път дойдох през 2005 г. Имах малка подготовка по езика с  помощта на учебници, след това започнах да чета и по слух разбирах какво се говори на български след постоянно гледане на

телевизия два – три месеца и общуване с хора на живо. Е, знам, че като говоря, допускам грешки, но по принцип говоря свободно езика ви и не се притеснявам.    

 

Само нашата страна ли е в обсега ви като кореспондент на ИТАР-ТАСС, или и други балкански страни също представляват интерес за вас? Чувствате ли се „специалист по всичко“?

 

Лично за мен интерес представляват различни страни, но основната ми работа е тук в България. Преди да дойда тук, служебните ми ангажименти, макар и кратки, обхващаха някъде около 70 държави. Най-дългият ми престой беше в Чехия – месец. Освен това съм отразявал седем пъти олимпийски игри, за по три – четири седмици. Доста съм пътувал. И тук пътувам, гледам, чета, но отговарям само и единствено за България.

 

ИТАР-ТАСС е държавна агенция. В нея журналистите имат ли свободата да пишат за каквото поискат, или има известни правила и норми?

 

Разбира се ,че има правила, но по принцип няма никакви ограничения какво да се пише. Актуалните събития винаги са в обсега на кореспондентите. По принципа за една година моите информации за това какво се случва във вашата страна, са хиляди. Така че много е напрегнато.

 

Личната ви кауза в работата ви като журналист?

 

Преди всичко отговорност и коректност.

 

Един белгийски журналист ми беше споделил, че журналистическият вирус е лудост. Вие какво мислите за това и за нашата професия?

 

Мисля, че той много вярно го е казал. Наистина е лудост и си мисля, че е така, защото ми остава съвсем малко време дори за сън и дори тогава, ако някакъв шум отвън ме събуди, веднага скачам да разбера какво се случва. Това май не е нормално, но пък е необходимост да си в постоянна готовност през цялото денонощие. Дори когато пътувам, компютърът винаги е с мен. Тази седмица също беше натоварена. Ходих до село Столетово, където отбелязаха  185-годишнината от рождението на ген. Николай Столетов, Станахме свидетели на новината за оставката на кабинета и трябваше да напиша спешна информация за агенцията. Наистина си мисля, че притежаваме някаква лудост, но това е работата ни.  

 

Трудно ли се преквалифицирахте от спортната тематика към политиката, културата, социалните теми?

 

По принцип спортната тема също е всеобхватна. И в нея има известна доза политика, както и всички останали теми от живота. Специално при мен кръгозорът ми стана по-широк. Когато бях в Москва се занимавах само със спорт, а в работата ми като кореспондент тук трябва да следя култура, политика, икономика, криминалната хроника.

 

Като споменахте криминалната хроника, какво е вашето отношение към това, че в последно време нашите печатни и електронни медии, които надявам се следите под лупа, са пълни с лоши новини? Помежду си ние се шегуваме, че май тези черни новини станаха опасни за здравето на зрителите, слушателите и читателите. И в Русия ли лошите новини са „най-продаваемите“? Бихте ли споделили вашия опит по тази тема?

 

За съжаление от гледна точка на журналистиката лошите новини са най-продаваемите. И отново, за съжаление, хубавите новини са най-малко търсените на медийния пазар. Най-търсените са в политическия и криминалния обсег.    

 

Ако трябва да направите сравнение между българските и руските медии, накъде ще натежат везните? Говоря като качество и професионализъм.

 

Много трудно е да се говори на тази тема, защото тук е много ограничен пазарът на руските медии и всичко е само телевизия. Но в момента гледам доста разнообразни телевизионни продукции. Според мен по-голям обективен баланс се забелязва в тв канала „Русия 24“. Там представят картината най-пълно, защото следят какво се случва и от дясно, и от ляво. Но ако говорим за българските медии, понякога те малко едностранно отразяват събитията. Така мисля аз, но по принцип, ако се наблюдават всички телевизионни канали несамо тук, но и по света, ще се види, че повечето от тях представят случващото се коректно. У вас Канал 3 много често излъчва директно от мястото на събитието, и то без да прави коментар на случващото се, като по този начин дават възможност на всеки да направи своя преценка.

 

Не мога да пропусна да ви попитам за една тема, която в последно време е в устата на политиците – хибридните медийни войни. Вече всеки втори скандал по света се обяснява с тях. Има ли ги или те служат за параван на тези, които искат да прикрият истината? 

 

Мисля си, че непрестанното говорене за хибридни войни е за параван, т. е. стремеж да се прикрие истината. Всичко можеш да кажеш, че е хибридна война, но все пак имаме възможност днес да гледаме различни неща и да сравняваме. Всеки, който говори за хибридни войни, прави повече политика в медиите, отколкото на практика. Ще посоча Прибалтийските републики, където прекъснаха излъчването на руските телевизионни канали, защото, според тях, там се разпространяват много лъжи. Ако говорим за САЩ, които твърдят, че са демократична страна и словото е напълно свободно, а техните медии критикуват Русия, че там липсвала свободата на словото, тогава за какво ни говори прекъсването на излъчването на телевизионния канал RT, една уважавана медия?

 

Всяко начало си има край. Когато си тръгнете от България, какво бихте си взели със себе си оттук, от нас? Каква е вашата България, която ще пазите в сърцето си?
 

България ще е винаги много близо с мен, защото е невъзможно да изхвърлиш десет години от живота си.  

 

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022/20:58

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022/17:10

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022/08:28

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022/12:00

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022/10:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 45 гости

Бързи връзки