Начало
 
 

Нови страници към многолетната история

18.04.2017 /22:10 | Автор : Людмила Писарева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Архивен кадър от посрещането на съветските войски в България през септември 1944 г.

Каква ще е по-нататъшната съдба на натрупаните от руската верся на някогашното списание „България” безценни архивни материали с писма и спомени на ветерани от Великата Отечествена, освобождавали страната ни от фашизма?

Има исторически събития, които са многократно и задълбочено изследвани и сякаш е невъзможно да се добави нещо ново към тях. Съвремието ни убеждава, че някои периоди неведнъж се преосмислят и нерядко, за съжаление, се пренаписват и преиначават. Неподвластни на времето и манипулациите остават фактите.

 „Да се знае и да се помни!” -  тази  идея ни водеше, когато с колежката Бела Пенчева работихме по писмата на руските воини, освобождавали България от фашизма. Читателската поща, получавана в Главна редакция „Списания” към Агенция „София прес”, където ние се трудехме, винаги е била много обширна -  издавахме списание „България” на руски, английски, немски, френски, испански, италиански и арабски, разпространявайки го в цял свят. 

Най-високотиражна - 240 000 екземпляра месечно, бе версията на руски

Наши читатели и кореспонденти бяха ученици и пенсионери, инженери и учители, работници и интелигенция, пръснати из целия необятен Съветски съюз. Пишеха ни за интереса си към нашата страна, търсейки допълнителни сведения, чрез нас издирваха корените си, роднини или приятели, разказваха за плодотворните връзки между нашите народи в различни сфери на живота.

Независимо от усилията на редакцията и специално привлечения за целта като наш сътрудник  княз Андрей Павлович Мещерски, невъзможно беше да се отговори на всички.  Лавина от писма ни затрупваше  за тематичните викторини, които редовно провеждахме.   

Особено внимание отделяхме на писмата на хората, преминали през огъня на Великата Отечествена война. Написани с  прословутата искреност и откритост  на руската душа, споделящи с нас най-трагичните или радостните моменти от събитията, в които са били участници,  тези изповеди ни вълнуваха, трогваха, разтърсваха. Естествено, за нас бяха най-интересни свидетелствата на фронтоваците, освобождавали България от фашизма.

Аз имах дълбоко лични причини за специалното си отношение към такива писма –

истинският ми баща е загинал някъде в Белорусия

и аз знам за него твърде малко. Моите осиновители - проф. д-р Стефан Писарев, български политемигрант в СССР, и инж. Наталия Михайловна Горшковская, рускиня,  са били участници във войната. Семейството ни се завръща в татковата родина през есента на 1945 г.,  двамата активно се включват в строителството на нова социалистическа България. Като реликви пазя техните воински и трудови награди.

Бела Пенчева (1927 – 2007) като една от най-младите антифашистки  тогава, посреща руските войски на Дунава през есента на 1944 година и работи с тях до отпътуването им. Завинаги запазва дълбоки чувства на признателност към братушките. В по-късни години чрез нашето списание открива някои от своите познати, години наред поддържат кореспонденция, разменят си гостувания.

Моята колежка и близка приятелка беше всестранно надарена личност, тя изработваше художествени плетива и бродерии, рисуваше акварелни пейзажи, проявяваше способности на дизайнер, познаваше народни занаяти и издаде няколко книги, най-известната от които е „Бусинската керамика”. Публикува и  книги с  разкази,  пишеше стихове, събрани в сборничето  „Когато боговете си играят на зарове” (2000 г) .

Неизчерпаем източник на инициативи, нови начинания, с остро чувство за справедливост,

заредена с оптимизъм дори през сетните си дни, когато бе принудена да остане  в дома си, но отказваше да ползва инвалидна количка, предвижвайки се с офис-стол на колелца. На стари години усвои компютърна грамотност и всеки ден твореше. Нейна близка приятелка в мрежата,   измежду мнозина   стана и  белоруската писателка  Светлана Алексиевич, сега Нобелов лауреат за литература.

Притежавайки  развито чувство за историзъм, Бела първа  оцени какво съкровище представляват писмата на руските солдати. Заедно сортирахме техните послания, подготвяхме публикации на страниците на нашето издание. За съжаление, смогнахме да отпечатаме само една твърде малка част, но нито едно писмо не оставихме без отговор. Огромна, къртовска, предимно извън работното време работа, в която двете вложихме много душевни сили. Руските хора се отблагодаряваха за интереса към техните съдби с нови писма, нови подробности, оригинални снимки или фотокопия.

Списание „България” престана да съществува с идването на демокрацията.

Уволнени бяха редакторите, разпилени  архивите… С Бела спасихме няколко кашона писма и фотоматериали. Те залегнаха в основата на книгата „Голоса войны”, издадена в навечерието на шестдесетгодишнината от Победата над фашистка Германия. Първата част представлява подборка от писма и снимки от архива, втората - мои интервюта с ветерани от войната, живеещи постоянно в България,  все уникални, никъде непубликувани спомени за съдбоносни дни.

По повод седемдесетгодишнината от края на Втората световна война  нова част от  архивните материали бяха сканирани в сайта на Руския културно-информационен център и използвани в

книгата „Мгновения ценою в жизнь”.

Директорът Баженов даде висока оценка на нашето дело.  Въпреки публикациите, много писма и снимки още не са станали достояние на обществеността. С дъщерята на незабравимата ми колежка Румяна Пенчева, сътрудник на Националния литературен музей в София, предадохме на Руския информационен център част от архива. Имаше идея той да бъде изпратен в Музея на Великата Отечествена война в Москва, обаче някои, в това число и ние, смятахме, че трябва да остане в България и да намери  своите изследователи извън политическата конюнктура.

Каква ще е по-нататъшната съдба на безценните свидетелства на тази многолетна историята, предстои да разберем.

Сподели в
 

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

Борисово-Пеевският медиен модел сведе журналистиката до Горно и Долно Мисиркино: верноподаничество и спад на качеството под санитарния минимум. Но българинът сякаш пет пари не дава. И в буквалния смисъл.

30.06.2021/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Академичната монография на гл. ас. д-р Мая Василева от Катедра “Комуникация и аудиовизуална продукция” в ФЖМК в СУ “Св. Климент Охридски”, озаглавена “Ерата на вечерното токшоу: Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи”, бе представена в литературен клуб "Перото". Предлагаме експозето на проф. д-р Маргарита Пешева за монографията.

11.10.2021 /13:44 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

В сезона на Нобеловите награда стана известно, че Нобелова награда за мир се присъжда на филипинската журналистка Мария Реса и главния редактор на руския вестник „Новая газета“ Дмитрий Муратов. Двамата са номинирани за престижното отличие от Норвежкия Нобелов комитет за тяхната борба за свободата на словото. Също така те представляват и всички журналисти, които чрез борбата за запазването на мира отстояват демокрацията и свободата на словото.

09.10.2021 /20:08 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки