Начало
 
 

Нови страници към многолетната история

18.04.2017 /22:10 | Автор : Людмила Писарева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Архивен кадър от посрещането на съветските войски в България през септември 1944 г.

Каква ще е по-нататъшната съдба на натрупаните от руската верся на някогашното списание „България” безценни архивни материали с писма и спомени на ветерани от Великата Отечествена, освобождавали страната ни от фашизма?

Има исторически събития, които са многократно и задълбочено изследвани и сякаш е невъзможно да се добави нещо ново към тях. Съвремието ни убеждава, че някои периоди неведнъж се преосмислят и нерядко, за съжаление, се пренаписват и преиначават. Неподвластни на времето и манипулациите остават фактите.

 „Да се знае и да се помни!” -  тази  идея ни водеше, когато с колежката Бела Пенчева работихме по писмата на руските воини, освобождавали България от фашизма. Читателската поща, получавана в Главна редакция „Списания” към Агенция „София прес”, където ние се трудехме, винаги е била много обширна -  издавахме списание „България” на руски, английски, немски, френски, испански, италиански и арабски, разпространявайки го в цял свят. 

Най-високотиражна - 240 000 екземпляра месечно, бе версията на руски

Наши читатели и кореспонденти бяха ученици и пенсионери, инженери и учители, работници и интелигенция, пръснати из целия необятен Съветски съюз. Пишеха ни за интереса си към нашата страна, търсейки допълнителни сведения, чрез нас издирваха корените си, роднини или приятели, разказваха за плодотворните връзки между нашите народи в различни сфери на живота.

Независимо от усилията на редакцията и специално привлечения за целта като наш сътрудник  княз Андрей Павлович Мещерски, невъзможно беше да се отговори на всички.  Лавина от писма ни затрупваше  за тематичните викторини, които редовно провеждахме.   

Особено внимание отделяхме на писмата на хората, преминали през огъня на Великата Отечествена война. Написани с  прословутата искреност и откритост  на руската душа, споделящи с нас най-трагичните или радостните моменти от събитията, в които са били участници,  тези изповеди ни вълнуваха, трогваха, разтърсваха. Естествено, за нас бяха най-интересни свидетелствата на фронтоваците, освобождавали България от фашизма.

Аз имах дълбоко лични причини за специалното си отношение към такива писма –

истинският ми баща е загинал някъде в Белорусия

и аз знам за него твърде малко. Моите осиновители - проф. д-р Стефан Писарев, български политемигрант в СССР, и инж. Наталия Михайловна Горшковская, рускиня,  са били участници във войната. Семейството ни се завръща в татковата родина през есента на 1945 г.,  двамата активно се включват в строителството на нова социалистическа България. Като реликви пазя техните воински и трудови награди.

Бела Пенчева (1927 – 2007) като една от най-младите антифашистки  тогава, посреща руските войски на Дунава през есента на 1944 година и работи с тях до отпътуването им. Завинаги запазва дълбоки чувства на признателност към братушките. В по-късни години чрез нашето списание открива някои от своите познати, години наред поддържат кореспонденция, разменят си гостувания.

Моята колежка и близка приятелка беше всестранно надарена личност, тя изработваше художествени плетива и бродерии, рисуваше акварелни пейзажи, проявяваше способности на дизайнер, познаваше народни занаяти и издаде няколко книги, най-известната от които е „Бусинската керамика”. Публикува и  книги с  разкази,  пишеше стихове, събрани в сборничето  „Когато боговете си играят на зарове” (2000 г) .

Неизчерпаем източник на инициативи, нови начинания, с остро чувство за справедливост,

заредена с оптимизъм дори през сетните си дни, когато бе принудена да остане  в дома си, но отказваше да ползва инвалидна количка, предвижвайки се с офис-стол на колелца. На стари години усвои компютърна грамотност и всеки ден твореше. Нейна близка приятелка в мрежата,   измежду мнозина   стана и  белоруската писателка  Светлана Алексиевич, сега Нобелов лауреат за литература.

Притежавайки  развито чувство за историзъм, Бела първа  оцени какво съкровище представляват писмата на руските солдати. Заедно сортирахме техните послания, подготвяхме публикации на страниците на нашето издание. За съжаление, смогнахме да отпечатаме само една твърде малка част, но нито едно писмо не оставихме без отговор. Огромна, къртовска, предимно извън работното време работа, в която двете вложихме много душевни сили. Руските хора се отблагодаряваха за интереса към техните съдби с нови писма, нови подробности, оригинални снимки или фотокопия.

Списание „България” престана да съществува с идването на демокрацията.

Уволнени бяха редакторите, разпилени  архивите… С Бела спасихме няколко кашона писма и фотоматериали. Те залегнаха в основата на книгата „Голоса войны”, издадена в навечерието на шестдесетгодишнината от Победата над фашистка Германия. Първата част представлява подборка от писма и снимки от архива, втората - мои интервюта с ветерани от войната, живеещи постоянно в България,  все уникални, никъде непубликувани спомени за съдбоносни дни.

По повод седемдесетгодишнината от края на Втората световна война  нова част от  архивните материали бяха сканирани в сайта на Руския културно-информационен център и използвани в

книгата „Мгновения ценою в жизнь”.

Директорът Баженов даде висока оценка на нашето дело.  Въпреки публикациите, много писма и снимки още не са станали достояние на обществеността. С дъщерята на незабравимата ми колежка Румяна Пенчева, сътрудник на Националния литературен музей в София, предадохме на Руския информационен център част от архива. Имаше идея той да бъде изпратен в Музея на Великата Отечествена война в Москва, обаче някои, в това число и ние, смятахме, че трябва да остане в България и да намери  своите изследователи извън политическата конюнктура.

Каква ще е по-нататъшната съдба на безценните свидетелства на тази многолетна историята, предстои да разберем.

Сподели в
 

Ситуацията с медиите в България безспорно е отчайваща - но обичайните разсъждения около класацията на “Репортери без граници” не засягат някои от най-големите заплахи за журналистиката.

22.04.2021/20:52

"Светът ще се върти по-глупаво, защото него го няма," пише в boulevardbulgaria.bg телевизионната журналистка, разказвайки за съвместната си работа в ефир с отишлия си ас в професията Георги Коритаров.

21.04.2021/09:38

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

16.04.2021/18:08

Да заплашваш журналисти е първата стъпка към бунището за употребени патриоти, пише авторът Борислав Кръстев в clubz.bg

14.04.2021/19:53

Основателят на "Уикилийкс" продължава да гние затвора заради това, че е посмял да каже истината, пише в своя статия австралийската авторка Катлийн А. Джонстън.

10.04.2021/09:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки