Начало
 
 

Иво Атанасов: „Радио България” – само на турски?

05.06.2017 /10:52 | Автор : Иво Атанасов | Източник: ivoatanasov.info/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво Атанасов

Членът на СЕМ изтъква в своя публикаця на сайта си важни детайли за „ефектния слалом” между изискванията на закона, който упражнява генералният директор на БНР Александър Велев в устрема си да закрие „Радио България” и да спре чуждоезичните излъчвания за чужбина

Заглавието не е подвеждащо. То отразява едно съществуващо повече от  пет години положение. А въпросителният знак е необходим, тъй като СЕМ все още не е, така да се каже, узаконил реалността. Въпреки че от 14 март насам на няколко свои заседания разгледа подаденото от БНР заявление за изменение на лицензията за „Радио България”.

Решение все още няма, но не защото съществуват законови пречки регулаторът  да измени лицензията на основание на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Закона за радиото и телевизията. А заради недостатъчната яснота как БНР ще продължи да изпълнява

задълженията си по чл. 49, ал. 1 от същия закон да произвежда предавания за чужбина.

Това смущава някои от членовете на регулатора, сред  които и моя милост, и те не бързат да гласуват исканото изменение.

В началото на 2012 г. по решение на тогавашния си управителен съвет БНР е преустановило излъчването на емисиите на „Радио България” на къси вълни. Преценено е било, че това е неоправдано скъпо и неефективно. Късовълновите предаватели са изведени от употреба и нарязани за скрап, което прави невъзможно връщането към този вид разпространение.

БНР е прехвърлило предаванията си за чужбина в интернет, единствено предаванията на турски език и до днес се осъществяват по ефир. И сега генералният директор на общественото радио

Александър Велев настоява лицензията на „Радио България” да бъде изменена

така, че да стане в съответствие с фактическото положение.

Това означава да отпадне  задължението на „Радио България” да излъчва на албански, английски, гръцки, испански, немски, руски, сръбски, френски и български език, както и за етнически групи в България. Да остане задължението за разпространяване по ефир само на програми на турски език, а в интернет, но вече не като задължение - на турски, а както стана ясно в последните дни – и на руски и английски.

Изваждането от употреба на късовълновите предаватели е единственият сериозен, и то – много сериозен, аргумент за заявеното изменение на лицензията.

Другите доводи са несъстоятелни, а някои от тях дори обидни за интелигентността

както на членовете на СЕМ, така и на радиоаудиторията. Като например твърдението на г-н Велев, че предаванията за чужбина били създадени по време на Студената война, за да пропагандират постиженията на социализма. А истината е, че националното радио ги излъчва вече повече от 80 години. Във Великобритания никога не е имало социализъм, пък БиБиСи излъчваше и продължава и след падането на „желязната” завеса да излъчва на много езици.

СЕМ не е синдикална  организация, но въпреки това

не ми е безразлично какво ще стане с работещите в Радио България няколко дузини  квалифицирани  специалисти. 

На повечето от тях им се предлага сами да  подадат заявления за напускане, срещу което да бъдат освободени по параграф, който да им позволи  в течение на няколко месеца да получават обезщетение за беззработица. Поне за мен това е неприемливо.

Генералният директор на БНР се опитва с ефектен слалом между законовите  текстове да се освободи от задължението

да създава предавания за чужбина и да получи правото сам, респективно чрез управителния съвет, да решава как да действа след евентуалното изменение на лицензията.

С подаденото заявление и с уточненнията в последвалите разговори  той практически казва на СЕМ следното: „Мое право е да искам изменение на лицензията и вие в СЕМ няма къде да мърдате, по закон трябва да вземете това решение”. Когато обаче го питаме кои от езиците ще останат за разпространение в интернет, той отговаря: „СЕМ не регулира интернет, така че БНР само ще си прецени на кои езици да продължи да работи.”

И се получава поредният омагьосан кръг!

От СЕМ се иска да освободи БНР от законовото задължение да излъчва предавания за чужбина, с изключение само на един от езиците. Срещу какво? Срещу уверението, че БНР ще разпространява предавания на някои, не на всички, от досегашните езици, по интернет. Но ако СЕМ стори това, той ще освободи  БНР въобще от задължението да изготвя предавания за чужбина, тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само за програмите,  разпространявани по  ефир, кабел и сателит.

Наред  с това, СЕМ ще лиши и самия себе си от правото и задължението да осъществява надзор върху изготвяните от БНР предавания за чужбина, защото не е предвидено по закон да регулира интернет.

Така една важна зона от дейността на БНР остава неподлежаща на надзор, което, меко казано, е абсурдно.

Ето как заглавието „Радио България – само на турски?” не е фантастика, а реалност. Която при това може съвсем скоро да бъде узаконена,  доколкото  СЕМ не може безкрайно дълго да отлага решението си. Както и да  се  погледне, звучи неприемливо, поне за мен. И акцентът ми въобще не е върху  турския език, а че ще се излъчва по ефир само на един-единствен език.

 

Авторът на горния текст Иво Атанасов цитира и някои от изказванията си по същия  въпрос в СЕМ:

От заседанието на 3 май:

Иво Атанасов: Аз бих се съгласил да поискаме обосновка, но, ако няма да я поискаме и се стигне до гласуване днес, ще гласувам „против”. Тъкмо за това ще изкажа няколко аргумента. Наистина нямаме цялостно виждане какво се случва, след като се закрият 10 редакции.

Първо, нямаме виждането на БНР какво става със задълженията по чл. 49 - да произвежда предавания за чужбина. Оказва се, че ще има предавания само на турски език. Не е ясно дали за чужбина или само за турскоговорящите в България. Член 49 казва „предавания за чужбина”.

Не е ясно какво става със специалистите, които сега работят в редакциите. Ако няма къси вълни, не е ясно какъв е проблемът да има по двама души в редакция и да правят предавания, които да бъдат излъчвани по интернет, ако късите вълни вече ги няма и предавателите са отишли за скрап, както наистина се е случило.

Не е ясно какво е становището на Министерство на външните работи. Беше казано от г-н Велев, че са имали някакви контакти, но писмено ние нямаме нищо, ние не знаем становището на МВнР. Това е елемент от външната политика и не знаем дали Министерство на външните работи е съгласно на такъв ход.

Пред нас г-н Велев се аргументира с това, че „Радио България” е създадено в предишното време, за да се пропагандират успехите на социализма, а сега, като няма социализъм, нямало нужда от него. Но например във Великобритания, където никога не е имало социализъм, защо ВВС предава на чужди езици? Защо Дойче Веле предава на чужди езици? Можеше да се направи една справка в страните от бившия Източен блок, където също вече няма социализъм. Радио Букурещ предава ли на чужди езици? Радио Будапеща прави ли предавания за чужбина? Радио Варшава? Радио Прага? Или само Радио София ще се откаже от законовото задължение да предава за чужбина.

Това са моите аргументи, с които няма да подкрепя изменението на лицензията, ако днес се гласува. Но ако ще искаме обосновка, не бих казал допълнителна, тъй като ние нямаме сериозна обосновка от БНР по исканото изменение на лицензията, ще гласувам “за” да се изиска такава обосновка.

От заседанието на 16 май:

Иво Атанасов: Вие знаете моето становище още от предишните заседания. В случая г-н Велев лавира между това, че за ефирно излъчване е необходима по закон лицензия, която той иска да промени, а за интернет излъчване не е необходима лицензия. И иска от нас да му изменим лицензията, но без да се интересуваме дали ще прехвърли тези предавания за излъчване по интернет.

Допускам, че ще ни вкара в един обяснителен режим, в който не ми се иска да влизаме като регулатор. Ще припомня преди две години на какъв натиск бяхме подложени, когато дадохме лицензия за регионална програма на БНР в Кърджали, където да се излъчва и на турски, а сега се стига до ситуация, в която „Радио България” да излъчва само на турски. Не мога да го приема за нормално. Това е моето мнение и е много твърдо. Нас ще ни направят на „нищо” за това, че сме допуснали една програма, която се казва „Радио България”, да излъчва само на един език. 

 

Сподели в
 

Ситуацията с медиите в България безспорно е отчайваща - но обичайните разсъждения около класацията на “Репортери без граници” не засягат някои от най-големите заплахи за журналистиката.

22.04.2021/20:52

"Светът ще се върти по-глупаво, защото него го няма," пише в boulevardbulgaria.bg телевизионната журналистка, разказвайки за съвместната си работа в ефир с отишлия си ас в професията Георги Коритаров.

21.04.2021/09:38

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

16.04.2021/18:08

Да заплашваш журналисти е първата стъпка към бунището за употребени патриоти, пише авторът Борислав Кръстев в clubz.bg

14.04.2021/19:53

Основателят на "Уикилийкс" продължава да гние затвора заради това, че е посмял да каже истината, пише в своя статия австралийската авторка Катлийн А. Джонстън.

10.04.2021/09:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки