Начало
 
 

Дали „Радио България” наистина е „отживелица”?

11.06.2017 /20:31 | Автор : Константин Иванов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Закриват „Радио България", понеже страната ни вече няма с какво да се хвали пред света, смята един от бившите директори на „Предавания за чужбина” Константин Иванов

По повод предизвикалото широк обществен отзвук намерение на генералния директон на БНР Александър Велев да закрие предаващото за чужбина „Радио България” становището си изказа и един от бившите директори на Главна редакция „Предавания за чужбина” Константин Иванов, който я е оглавявал в периода 1983-1988 г. Той публикува своя статия във в. „Дума”, озаглавена „Плач по една „отживелица””, в която пише:

На 1 юни генералният директор на БНР Александър Велев официално обяви закриването на предаванията за чужбина на радиото. Аргументите: отживелица от времето на Студената война, никому ненужна пропаганда, който искал информация за България, да отвори интернета.

И се занизаха реакции

От дружеството на франкофоните призоваха медиите да протестират, Съюзът на българските журналисти излезе с позиция, в която се критикува решението на гендира, припомнят също, че предаванията за чужбина на българското радио датират далече преди развихрянето на Студената война - от далечната 1936 г., изтъква се, че и днес, когато въпросната Студена война е в миналото, германци, американци, Ватикана се оказват не така динамични като Велев и излъчванията за чужбина на "Гласът на Америка", "Дойче веле",на Радио Ватикана, на  радио Турция продължават.

Ще изплагиатстваме Ботев: смешен плач, но за това по-нататък.

Имам лични спомени за предаванията за чужбина на радиото отпреди трийсетина години. Тогава се излъчваха програми на всички балкански езици - турски, гръцки, сърбохърватски, албански; на всички големи европейски езици: френски, английски, немски, италиански, испански и португалски; на арабски. Имаше и редакция за българите в чужбина: стара икономическа емиграция, моряци и други временно отсъстващи от страната. Съставът беше над 200 души, висококвалифицирани журналисти, владеещи перфектно съответния език.

Често те бяха възприемани от слушателите като истински приятели - показателно е, че всяка година в дирекцията се получаваха над 20 000 писма, а е имало и рекорд от 131 001 писма през 1979 г. И писмо без отговор не е оставало. Респондентите на предаванията по света знаеха по име водещите на различните предавания и рубрики, изпращаха желанията си за песни, които да се излъчат; изключително популярен беше един от редакторите в "Предавания за Турция", който беше и композитор: редовно слушателите  от Измир, Одрин "поръчваха" негови песни, за да поздравят близки. А вероятно най-необичайното писмо, получено в "Предавания за чужбина", е от едно селце под легендарния Мачу Пикчу в Перу: зрелостници искаха разрешение да си кръстят випуска "Радио България".

Предаванията за чужбина разказваха на читателите за развитието на българската икономика,

излъчваха се репортажи от фабрики и заводи, от кооперативни стопанства, пред микрофона се изправяха изявени в различни области личности: хора на изкуството, на науката, на спорта, постигнали върхови постижения в своите области изобретатели, както и обикновени трудови хора - работници и селяни, създатели на материални блага. Да, пропаганда на социалистическата ни действителност, така както "Voice of America" си пропагандира "the American way of life" - "американския начин на живот".

Най-добрите български политически наблюдатели от онова време, в това число и незабравимият Радослав Велев, (таткото на Сашко Велев, с когото в края на живота му деляхме една стая в "Дума"), коментираха в ефир на съответния език актуалните събития по света. Разбира се, от позиция, съответстваща на политиката на България по един или друг въпрос.

Предупреждаваме: следващият пасаж не е извадка от пропаганден материал

на "Предавания за чужбина" на Българското радио:

"Преди Втората световна война България въобще не е била докосната от модерния живот. Тя е била страна, живееща главно от селското стопанство и чиито ресурси не са били използвани. След 1947 г. тя предприема икономическото си развитие върху социалистически основи в рамките на петгодишни планове и с помощта на СССР.

Селското стопанство остава важен фактор в икономиката. Земята е одържавена или се обработва от големи земеделски кооперативи, обхващащи едно или повече села. Това е улеснило увеличаването на добивите благодарение на механизацията и употребата на торове. Освен това развитието на напояването, особено в Дунавската равнина, е позволило разширяването на обработваемите площи. Покрай пшеницата и царевицата се увеличава отглеждането на слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, памук, домати, рози, предназначени отчасти за износ. Планините остават овцевъдни райони.

Забележително е индустриалното развитие. То се основава главно върху изграждането на пътната мрежа и разработването на подземните богатства... Залежите от олово, цинк, магнезий и главно мед са основа за развитието на металургията. Химията (петрохимията в Бургас), текстилната промишленост са другите два главни клона на развитие. И още... "

Има много още -

на стр. 236 от френската енциклопедия "Ларус", издание 1979 г.,

но и това стига. За да се убедим, че пропагандата ни е имала реална основа в действителността, имало е с какво да се похвалим на английски и френски, на турски и на арабски, на португалски и на албански.
А какво да пропагандираме сега? Пустеещите селски мери, обезлюдените села,

изкормените фабрики и заводи

протеклия таван на Народната библиотека, да не говорим за грохналите читалища, здравпунктовете без лекари,  училищата без ученици. Прав е Александър Велев за отживелицата и ненужната пропаганда: просто липсват обекти на пропаганда. Не върви да се хвалиш, че си внасяме домати от Македония, зеле от Полша, картофи от Египет. Неудобно е да се тупаш в гърдите, че сме най-бързо топящата се нация, с най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в Европа. Че лекарите, инженерите, програмистите не достигат, защото ги изнасяме, по-точно изнасят се по терминала на летището заради в пъти по-високите възнаграждения, които им предлагат в чужбина. Или да се тръшкаме, че зрелостниците са функционално неграмотни.Че, че, че...

Коментатори като Радослав Велев нямат шанс да пробият в медиите:

Славето беше високоерудиран, компетентен по проблемите на Европа, Европейския съюз и НАТО и особено на ролята на Германия, защото дълги години беше кореспондент и в Берлин, и в Бон, убедителен в отстояването на позициите на България. Сега не е нужно да си ерудиран, да си специалист, да си изграждаш позиция, да умееш аргументирано да я отстояваш. Достатъчно е папагалски да повтаряш какво е казал Юнкер, Столтенберг, Ангела Меркел, е, малко по-резервирано и избирателно - Тръмп. Най-обикновени репродуктори. Радиослушателят в Париж, Берлин, Рим, Лондон ще си ги слуша в оригинал, за какво му е да търси по скалата Радио България.

Така че прав е гендирът на БНР

да ликвидира предаванията за чужбина. Смешен е плачът за такива отживелици, когато си имаме "началниците" в Брюксел: каквото наредят, козируваме и изпълняваме. Е, няколко десетки висококвалифицирани журналисти ще бъдат изхвърлени на улицата. И за тях ли да плачем! Малко ли са висшистите, които ровят по кофите за боклук да се препитават. Да се примиряват и свикват.   

 

Сподели в
 

Ситуацията с медиите в България безспорно е отчайваща - но обичайните разсъждения около класацията на “Репортери без граници” не засягат някои от най-големите заплахи за журналистиката.

22.04.2021/20:52

"Светът ще се върти по-глупаво, защото него го няма," пише в boulevardbulgaria.bg телевизионната журналистка, разказвайки за съвместната си работа в ефир с отишлия си ас в професията Георги Коритаров.

21.04.2021/09:38

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

16.04.2021/18:08

Да заплашваш журналисти е първата стъпка към бунището за употребени патриоти, пише авторът Борислав Кръстев в clubz.bg

14.04.2021/19:53

Основателят на "Уикилийкс" продължава да гние затвора заради това, че е посмял да каже истината, пише в своя статия австралийската авторка Катлийн А. Джонстън.

10.04.2021/09:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки