Начало
 
 

Даниела Константинова: Липсва диалог и стратегия за бъдещето на „Радио България”

15.06.2017 /03:40 | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Даниела Константинова даде много интервюта за медиите при старта на протеста пред БНР в защита на "Радио България". Снимка: Къдринка Къдринова

Институциите само наблюдават и не вземат отношение за закриването ни, казва председателят на редколегията в структурата на БНР, която излъчва радиопродукция за чужбина от 81 години

Даниела Константинова, която е председател на редколегията на „Радио България” и е част от неговата Английска редакция, изтъкна в интервю пред Павлета Давидова от в. „Дума” аргументи в защита на структурата на БНР, представяща България пред света с емисии на чужди езици от 1936 г. насам. Генералният директор на БНР Александър Велев обяви в началото на юни намерението си да я закрие.

- Г-жо Константинова, от няколко месеца Радио България има само изпълняващ длъжността директор. Успявате ли да влезете в някакъв диалог, как протича комуникацията с ръководството с БНР?
- Да, аз не съм административен ръководител, имаме и.д. директор, с когото обаче не сме се срещали. Комуникацията е трудна. С това ръководство се срещахме есента, когато се обсъждаха варианти за бъдещето на „Радио България”. Сред възможностите имаше и съкращения - най-различни, но тогава директорът на БНР г-н Александър Велев заяви, че има волята да не съкращава хората, а само да трансформира „Радио България” така, че всички те да реализират своя потенциал. Ние сме чуждоезикови редактори, става въпрос за хора, които владеят достатъчно добре 9 чужди езика, за да създават програма на тях.
За съжаление като цяло диалогът не е добър. Точно това ни притеснява. Това обаче е тенденция и от други ръководства, не можем да хвърлим персонално вината само на г-н Велев. Той е на този пост само от една година, а процесът тече вече 7-8 години. През това време станахме свидетели на пренебрежително отношение към нашата работа. Освен това се прави опит да се огласи една реформа чрез нас, тъй като ние сме сектор, който е по-малко видим в България.
- Какво прави „Радио България” уникално?
- Нашата цел е да покажем България навън - в добра светлина като дестинация за туризъм, за инвестиции, като добро място за живеене. Да я представим като държава на духа. Целта ни е да я представим в чужбина на девет езика. Допълнително предаваме и на български език специално за българските общности зад граница. Те сами по себе си са много специфична целева група, тъй като са най-различни - има и стари, и нови общности. Наистина се изисква селективен подход към съдържанието, за да се представи то най-адекватно както за чужденците, така и за българите, които са откъснати от България.
- Защо се стигна до закриването на радиото? Обосновани ли са мотивите, които бяха изтъкнати?
- Специално аргументът, че едно радио не може да съществува само онлайн, е доста странен. Веднъж вече се реформирахме след закриването на късите вълни през 2012 г., след това бяхме чудесно оборудвани в интернет. „Радио България” и нашето съдържание бяха в основата на първия сайт на БНР още през 2004 г. Говорим за сайт, награждаван на международни форуми. Още тогава нашето радио се адаптира първо към реалностите. Това не е случайно, все пак сме ориентирани към чужбина. Трябваше първи да отговорим на потребността от интернет и го направихме. Адаптирахме се и когато в ефира остана само турският, а всички останали езици минаха в интернет.
Има интернет-радио с аудио, с видео, с много материали, истинска мултимедия. Решението, което предшестваше закриването на езици, беше да се махне аудиопрограмата. Имаме всекидневна аудиопрограма...
Малко странно е човек да влезе в сайт на БНР, да отвори „Радио България” и да не открие аудио, да няма звук! Остана единствено аудиото като илюстрация, има музика, но не и като цялостни предавания. Специално в английската секция получихме много въпроси заради това орязване, питаха ни каква е целта...
Радио чрез интернет е идеалната и нискобюджетна платформа, която за нашите цели е чудесна.
- Каква алтернатива ви предлагат, след като закриват радиото?
- Само да уточня, че ще бъдат съкратени или ще се съгласят доброволно да напуснат редакциите колегите на част от езиците - гръцки, албански, сръбски, френски, немски и испански, както и служителите от българската редакция за чужбина. Тези колеги бяха поканени, ако искат, да подпишат споразумения с работодателя за доброволно напускане на медията, в замяна на което получават от 4 до 6 заплати накуп и излизат на борсата. Останалите, които откажат това споразумение, ще подлежат на съкращение.
Редакциите на английски, турски и руски формално не са застрашени. Те ще останат, но проблемът е в това, че няма да останат като медия с автономно съдържание, изграждано специално за чужбина. Те ще бъдат ползвани като специалисти, които да разработват съдържание за сайта на БНР, който е за България.
Трябва да уточня, че имаме изключителни професионалисти в „Хоризонт" и „Христо Ботев", но те работят целенасочено - с акцент, насочен към българската аудитория. За чуждестранната, включително и българите в чужбина, има специфични изисквания. Тези, които оставаме, се боим, че работата ни няма да бъде ефективна. Не съм сигурна колко ще е ползотворно, когато аз работя само като преводач на сайт.
- Какво очаквате да постигнете с този протест?
- Даваме си сметка, че нашата медия е малко позната в България. Целта ни е да покажем, че има нещо, което би могло да бъде полезно за България и нейния имидж навън.
Разбира се, искаме да има и дискусия, искаме дебат. Различните институции са запознати с нас и нашите проблеми, но все пак - нека да кажат своето мнение. Очакваме позициите на външно министерство, на президентската администрация, на парламентарните комисии, които са пряко свързани с нашата продукция... Изпратили сме писмо до тях, включително и до Европейския парламент. Смятаме, че те трябва да имат думата, необходимо е и становище от СЕМ като медиен регулатор.
- Намеси ли се Съветът за електронни медии по някакъв начин?
- До момента - не. Имаше съвещание на СЕМ, свързано с лицензията на „Радио България”, но тя се отнася единствено към ефира и турския език, което е малко встрани от темата.
За съжаление този регулаторен орган досега само наблюдава, също както и другите институции. Смятаме, че тази позиция не е логична. Институциите трябва да бъдат по-активни. Не изключваме възможността някои от тях да подкрепят решението на ръководството на БНР, но нека да видим как ще се осъществява този преход.
Засега дори това не е ясно - досега не сме видели написана стратегия. Когато човек прави промени, трябва да ги оформи стратегически. Освен това, в концепцията, с която г-н Велев кандидатства за директор и с която спечели конкурса в СЕМ, е изрично описано, че по отношение на броя на езиците той смята да съгласува концепцията си с външно министерство, медийната комисия в парламента и президентската администрация. Не сме чули това да се е случвало до момента.
Трябва да има повече прозрачност, повече аргументи за такава сериозна стъпка като закриването на медия с дългогодишна история и добър обществен имидж.

Сподели в
 

Ситуацията с медиите в България безспорно е отчайваща - но обичайните разсъждения около класацията на “Репортери без граници” не засягат някои от най-големите заплахи за журналистиката.

22.04.2021/20:52

"Светът ще се върти по-глупаво, защото него го няма," пише в boulevardbulgaria.bg телевизионната журналистка, разказвайки за съвместната си работа в ефир с отишлия си ас в професията Георги Коритаров.

21.04.2021/09:38

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

16.04.2021/18:08

Да заплашваш журналисти е първата стъпка към бунището за употребени патриоти, пише авторът Борислав Кръстев в clubz.bg

14.04.2021/19:53

Основателят на "Уикилийкс" продължава да гние затвора заради това, че е посмял да каже истината, пише в своя статия австралийската авторка Катлийн А. Джонстън.

10.04.2021/09:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки