Начало
 
 

Пламен Каменов: Медиите са стражевите кучета на обществото

18.01.2018 /15:30 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Пламен Каменов

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

Вече утвърдено име в журналистиката, на Пламен Каменов му се носеше славата на журналист, който не се страхува - преди 10 ноември, а и след това - да пише и казва истината. Освен това беше и добър майстор във вестникарството, което показа големия тираж на „Нощен Труд“.

Че е от онази порода журналисти, на които не им пука да напишат откровено за всичко, което ги убива, а не само тях, а и обществото, говори това, че Пламен още преди промените получава наградата на СБЖ за цялостно творчество.

Днес когато вече не е в занаята, той не се е откъснал от него и все още следи под лупа какво се случва с журналистиката. За това си говорим двамата – аз, неговата бивша репортерка от „Нощен Труд“ и той – моят бивш главен редактор. Та ето какво сподели  за сайта на СБЖ Пламен Каменов.

Как се чувства сега един опитен и доказал се журналист като теб, който създаде знаков новаторски вестник, с голям авторитет и разпространение. Първият и единствен по рода си следобеден всекидневник „Нощен Труд”  се четеше тогава от шофьора до премиера. Знам че сега се чувства липсата му на медийния пазар. А на теб липсва ли ти?

Чувствам се остарял и ненужен. Крепи ме само семейството ми плюс трима отколешни приятели.

"Нощен Труд" го няма от 10 години, но Слънцето пак изгрява. Всяко нещо с времето си. Мъчно ми е за онова време, когато се роди този вестник - имаше свобода. Осем-девет години след Десети ноември беше рай за медиите. За "НТ" нямаше забранени теми. Забранено бе само едно: да се лъже!

Срещат ме хора, които знаят че съм работила при теб, и ме питат: „А какво прави днес Пламен Каменов?“ Какво да им кажа? Вече можете ли отговориш: кои бяха причините той да изчезне - обществени и професионални?

Пламен Каменов е пенсионер от февруари 2016 г. Главното му занятие е да редактира двете си внучки - Елена(8,5 г) и Магдалена (2,5 г)...

Когато ВАЦ закри "НТ"(2009 г), вече не работех при тях, но, като миноритарен акционер в "Медиа"Холдинг АД, присъствах на общото събрание, където се взе решението за закриване на вестника. Само аз гласувах против - от носталгия. Финансовата картина обаче бе отчайваща, вестникът губеше много пари, тиражът бе едва 18 000(когато напуснах през 1999-а, го оставих на 82 000)...

„Нощен Труд“ беше известен със свободата, която имаха журналистите в него да пишат за каквото си искат и никой не им нареждаше: това да, това не. Каква трябва да бъде редакционната политика, една медия да завоюва заслужен авторитет? Кои професионални качества са най-важни за успеха?

Свободата се взема, не се дава. Като главен редактор на "НТ" никога не съм питал никого какво да пусна, какво - не. Като излезе вестникът, може да ми се карат, може да ме наказват, но - постфактум...

Ако медията е свободна, има авторитет. Само тогава!

От години болната тема на българската журналистика е свободата на словото – или по-точно, липсата й. Причините се струват ясни на всички, но как е възможно те да се преодолеят?

В последните десетина година един модел - #КОЙ, създаден от лакомия ПееФски (закрилян от Бойко Борисов) - постепенно ликвидира свободата на медиите. Днес България е на 109-о място в света по тоя показател. Какво да говорим повече...

 Не знам как може да се преодолее тоя "модел". Знам, че ако днес трябваше да реша какъв да стана, нямаше да избера журналистиката...

 

А какво би избрал?

 

Артист или футболист.

 

Неотдавна бе представена на вниманието на гилдията „Бяла книга за свободата на медиите в България“, но тя бе посрещната различно. „Свободата на словото е гарантирана, когато журналистите сами носят пълната отговорност за изданието, което правят.” – пише в нея.  Вярно ли е това и възможно ли е при днешните условия в медиите да се случи? Кой ще им я даде? Други пък твърдят, че свободата на словото е личен въпрос на всеки журналист…

 

Къде бяха авторите на "Бялата книга", когато  #КОЙ ликвидираше свободата на словото и пазаруваше вестници, сайтове, телевизии, разпространителска мрежа?! Защо не се обединиха срещу него? Нима Прокопиев, Донев, Дончев имат по-малки възможности за противодействие? Та те са много богати хора! 

 Иначе: свободата на словото все пак е и личен въпрос на всеки журналист.

 

„За какво служат вестниците?”, пита Иван Бакалов? Как ще отговориш ти на този въпрос?

Изданията на ПееФски (тук, за съжаление, е и "Труд") служат за тоалетни нужди.

А по принцип: медиите са стражевите кучета на обществото. Ако им извадиш зъбите, то загнива и загива...

 

Излязоха ли журналистите от "сянката на управляващите"? И съвместими ли са у нас власт и свобода на словото? 
 

Някои са излезли, но са много малко. Асен Йорданов е излязъл със сигурност. Сашо Диков - също.

 

Какво е мнението ти за концентрирането днес в ръцете на един или няколко души собствеността на медийни фирми и трябва ли да има прозрачност откъде идват средствата за закупуването на медии? 

 

Резултатът от "концентрирането" е ясен: 109-о място в света по показателя свобода на словото...

Разбира се, че трябва да има прозрачност. Пълна!

 

Според теб: имат ли бъдеще печатните медии?

Нямат.

 

Днес може ли да се говори за менте и оригинали в българската журналистика?

 

Оригинални вестници след Десети ноември хронологично бяха "168 часа", "24 часа" и "Нощен Труд". "Дневен Труд" пък стори чудо - вестник от миналото стана №1 в настоящето. 

 Днес оригинален е единствено "Прас-Прес"...

 

Темата за борба срещу корупцията в България днес като че ли е най-актуалната. И тук имаш показателен опит докъде води тя – Георги Тамбуев работеше с теб, когато излязоха скандалните му материали „Корупция, облечена във власт“ – и знаем какво костваше това на автора. Само смелостта на журналиста ли е необходима или трябват и други условия?

 

Аз работех при Георги Тамбуев, не той при мен. Това беше честен човек и добър, смел журналист. Заради поредицата "Корупция, облечена във власт"(1987 г), го уволниха директно от Политбюро, май го изключиха и от БКП (даже се говореше, че заповедта е издадена лично от Тодор Живков).

  Смелостта винаги е решаваща. И при отлични условия страхливият журналист няма да направи нищо. ..

 Трябва да кажа, че материалът на Тамбуев нямаше да излезе без подписа на главния редактор Дамян Обрешков! Той си сложи главата в торбата и го отнесе заедно с автора - свалиха го от поста и го натириха да вегетира в София-прес. Тогава не разбирах какво е направил бай Дамян - че проявил е смелост колкото автора, ако не и повече! 

 Но това го разбрах чак когато аз самият станах главен редактор...

 

Какъв е ефектът от съвременната разследващата журналистика? Не е ли често за сензация, отклоняване на вниманието, поръчкова проява? Ако се съди по публикуваните разследвания, би трябвало да има много осъдени по тях, а няма. Най-вероятно е да бъде осъден авторът.  Защо? 
 

Единствените сериозни разследвания прави сайтът "Биволъ". Другите са по-скоро битовизми, но все пак е добре, че ги има. - някои репортерски тв-предавания, "Господари на ефира"...

 Как да бъдат осъдени "героите" на разследванията,  като не вършат работа ни полицаите, ни следователите, ни прокурорите?! А намират се и съдии - майка плаче, грамофон свири...

 

Кой беше твоят учител в журналистиката?

 

Георги Тамбуев в "Труд" - на 1 февруари 1980 г. почнах работа на щат литературен сътрудник в неговия отдел "Вътрешна политика". Заплатата ми беше 155 лева - толкова взимаха в началото висшистите тогава.

 

Работил си като журналист преди и след промените. Кога ти беше по-трудно?

Преди Десети ноември. Тогава нямаше никаква свобода, живеехме в безвремието на комунистическата тоталитарна диктатура.

 Вече казах, че десетина години след 10.11.1989-а медиите бяха свободни.

 Днес е трагедия...добре че съм вън от професията. Но ми е жал за младите...

 

Днес си и блогър. Къде се чувстваш по-уютно – в блога си или в медия?

Никакъв блогър не съм. В   plamenkamenov.bg   има хубави неща, но са стари. Нещо не ме сърби ръката там. Пиша във Фейсбук, давам интервюта, ако ме поканят - в някои сайтове, както и в BIT - единствената свободна телевизия днес!

 

Ако трябва с няколко думи да опишеш как виждаш една съвременна българска медия  да бъде на висотата на голямата мисия на журналистиката – като място в обществото, професионализъм и самочувствие на работещите в нея?

Не я виждам...

Необходимо уточнение

След като на сайта на СБЖ излезе интервюто с журналиста Пламен Каменов, сред многото, които са го прочели, е и доайенът в българската журналистика Дамян Обрешков. По повод казаното от Пламен за тяхната съвместна работа, той е споделил пред него истината как са го уволнили заради публикациите на Георги Тамбуев в „Труд”.

Предоставяме ви уточнението на Дамян Обрешков – то хвърля допълнителна светлина за този скандален случай в българската журналистика и безцеремонно грубата намеса в работата на медиите:

"Не съм го казвал досега. Материалът на Георги (Тамбуев, б.р.) ми беше на бюрото, когато иззвъня "петолъчката"(спецтелефон за връзка с висшата номенклатура на БКП, б.р.) - обаждаше се членът на Политбюро Йордан Йотов. Нареди ми да не пускам нищо! 

Тогава си казах: Дамяне, ако не пуснеш тоя материал, не си никакъв журналист! 

Подписах го за печат и излезе още на другата сутрин...

После Политбюро, по нареждане на Тодор Живков, ме уволни. Изхвърлиха ме  на улицата. Бях без работа половин година - с бебе вкъщи. После ме приюти в София-Прес старият ми приятел Стефан Петров...

Тамбуев също го уволниха, но от по-ниско партийно ниво, а му и предложиха работа в "Поглед".

А най-интересното стана след година: върна ме в "Труд" пак Тодор Живков, пак с решение на Политбюро!

Така че аз съм единственият журналист, уволнен от Политбюро и възстановен на работа пак оттам..."

 

Снимки Иван Василев, Иван Григоров, Цветан Томчев и архив

 

Сподели в
 

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021/11:25

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021/11:41

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021/09:16

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021/10:16

С тържествена церемония в редакцията на в. „Московски комсомолец“ беше открита мемориална плоча на легендата в световната журналистика Мелор Стуруа, който двайсет лета беше кореспондент на вестника в САЩ.

13.07.2021/20:31

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки