Начало
 
 

Деца рисуват героите от руско-турската война1877-1878 година

28.02.2018 /08:35 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Руският културно-информационен център беше домакин на видеомоста София-Москва, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България. Поводът беше съвместната инициатива на в. „Стандарт“ и руските медии РИА Новости, Россия сегодня и „Спутник“, а именно конкурсът за детска рисунка под надслова „Деца рисуват героите на Руско-турската война“. И в РКИЦ, и във фоайето на РИА Новости бяха организирани изложби с детските рисунки.

От българска страна във видеовръзката участваха главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, посланикът на РФ у нас Анатолий Макаров, директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, Румен Петков и директорът на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски.

Водеща в Москва беше журналистката от РИА Новости Наталия Тюрина, а в разговора взеха участие българският посланик в РФ Бойко Коцев, ръководителят на Россострудничество Елеонора Митрофанова, директорът на 548-мо училище „Царицино“ в Москва Ефим Рачевски.

Събрали сме се в навечерието на най-големия празник за България – 140-годишнината от нейното освобождение и полагането на основите на българската държавност – каза Славка Бозукова. - Искам да изразя задоволството си от руските ни партньори и колеги в лицето на РИА Новости, „Русия днес“ и Спутник, за начина по който решихме да отбележим този голям юбилей, а именно през погледа на българските и руските деца, защото сме абсолютно убедени, че най-голямата стойност за историята ще оцени младото поколение. Рисунките, които сътвориха техните необременени умове, със сигурност ще останат като един от спомените към това голямо и значимо събитие, за което сме се събрали. Още в началото посланик Анатолий Макаров прегърна нашата идея и има съществен принос за нейното осъществяване. А Румен Петков, освен политик и парламентарист, е двигател на всичките събития, свързани със 140-годишнината и е сред организаторите на юбилейните тържества на Плевенската епопея. С нас е и един от най-големите издатели на българска и руска литература, поет и изкуствовед Иван Гранитски, също член на Общонационалния комитет за честването на 140-годишнината, както и софийският домакин на нашата среща – директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, който със своята активна дейност прави руско-българският културен обмен да е на най-високите нива.  А журналистката Наталия Тюрина заяви, че изложбата конкурс за детска рисунка, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, ще бъде открита едновременно в Москва и София. В руския модул на видеовръзката свои мисли за Руско-турската война и за българо-руските отношение изрази посланикът на България в руската столица. „Идеята на в. „Стандарт“ и РИА Новости е великолепна и най-важното, че дава възможност по този начин да отбележим годишнината от Освобождението на България“ – каза Бойко Коцев. Според него Руско-турската война може да се характеризира като най-нежеланата война на ХІХ в. И това не е случайно, защото тя се е случила с желанието или нежеланието на чиновниците, които са си стояли в столицата. „След Априлското въстание в България е разпространена информация по света за зверствата при потушаването му, в това число и в Русия - каза българският дипломат. - РПЦ 10 месеца всяка неделя е отслужвала молебен за тежкото положение на православните славяни на Балканите. Именно тези молебени, РПЦ, при помощта на Славянските комитети на Аксаков и Алабин, дадоха тласък в общeството да поиска от императора да обяви война, за да освободи славяните от тежкото робство. И това беше в основата на РТВ от 1877-1878 г. Войниците и офицерите, които са се сражавали в тази война са носели в джобовете си близо до сърцето своите лични икони, които да ги закрилят в битките. Това не са били скъпи икони, но много лични и всеки воин е имал своя светец покровител. Те не са отивали на военен парад, а на много тежко изпитание, както боевете край Плевен и най-вече на Шипка“. Българският дипломат се спря на ключовите битки и разказа за подвига на руските войски и българското Опълчение, като и за съдбата на Самарското знаме. Бойко Коцев говори и за руско-българската дружба и за близките духовни и общи корени, които се коренят във вековете, като не пропусна да припомни изреченото от граф Игнатиев по повод Руско-турската война - че България внесла европейска култура в Русия. Българският посланик в Москва заяви, че българо-руските отношения са преминали проверката на времето и днес се прекланяме пред паметта на всички сражавали се и загинали вимето на свободата на България. „Много е важно това, че ние трябва да предадем тези знания и отношения на младите“ - каза Бойко Коцев. „Според мен такива проекти като конкурса за детска рисунка са от изключително важен характер, защото имат голямо значение за патриотичното възпитание на младите и засилване на интереса на подрастващите към нашата съвместна история“ – каза от София посланикът на Русия Анатолий Макаров. Дипломатът се спря на съвместните инициативи по повод 140-годишнината от Освобождението на България, в които дейно участва и посолството на РФ в България.         

Елеонора Митрофанова също се включи във видеомоста, като не пропусна да спомене, че днес историята много силно се изкривява и е подвластна на политическите събития. Тя подчерта също, че е много важно,че българските приятели, независимо от политическата конюнктура, пазят корените си, а младите знаят своята история.  От българска страна Румен Петков предаде на руския посланик паметен знак с молба да го предаде като дар от България на РИА Новости. припомняйки стихотворението на българския поет Георги Константинов „Балада за нисшите чинове“. Той предложи да бъдат издирени и канени да гостуват у нас потомци на загиналите руски воини, които да се поклонят пред паметта на своите роднини, оставили костите си в името на свободата на България. А според Иван Гранитски днешните политици не трябва да загърбват загиналите хиляди руски воини и отношението на РПЦ, защото политическите конюнктури се променят, а историята, духът,братството на славянските народи, и най-вече на руския и българския,  остават. „В този смисъл в България тези жертви не са забравени – каза Гранитски. -. Не са забравени вековното усилие на руския народ, на руската интелигенция и РПЦ за освобождението на българския народ. Продължава да ги имат българо-руските контакти, така че това, което сега правят в. „Стандарт“ и РИА Новости, са едно припомняне на тези поуки от историята и дано това да повлияе на осъзнаването на съвременните български политици, които не би трябвало да загърбват отношенията с Русия и не би трябвало да слушат единствено изкусителните песни на сирените в Брюксел, и в други столици и да смразяват нашите народи.“

В края на видеосрещата  Славка Бозукова припомни, че в рамките на конкурса за детска рисунка са се събрали над 100 творби, които са оценени от специално жури, чийто председател е Вежди Рашидов. Победителите ще бъдат обявени по време на откриването на изложбата в РКИЦ където на тържествена церемония ще бъдат наградени. Изложбата ще бъде експонирана също и по време на срещата между българския патриарх Неофит и патриархът на Москва и цяла Русия Кирил, който ще вземе участие в тържествата по повод 140-годишнината от Освобождението на България. 

 

Снимки Мари Къналян   

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки