Начало
 
 

Деца рисуват героите от руско-турската война1877-1878 година

28.02.2018 /08:35 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Руският културно-информационен център беше домакин на видеомоста София-Москва, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България. Поводът беше съвместната инициатива на в. „Стандарт“ и руските медии РИА Новости, Россия сегодня и „Спутник“, а именно конкурсът за детска рисунка под надслова „Деца рисуват героите на Руско-турската война“. И в РКИЦ, и във фоайето на РИА Новости бяха организирани изложби с детските рисунки.

От българска страна във видеовръзката участваха главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, посланикът на РФ у нас Анатолий Макаров, директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, Румен Петков и директорът на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски.

Водеща в Москва беше журналистката от РИА Новости Наталия Тюрина, а в разговора взеха участие българският посланик в РФ Бойко Коцев, ръководителят на Россострудничество Елеонора Митрофанова, директорът на 548-мо училище „Царицино“ в Москва Ефим Рачевски.

Събрали сме се в навечерието на най-големия празник за България – 140-годишнината от нейното освобождение и полагането на основите на българската държавност – каза Славка Бозукова. - Искам да изразя задоволството си от руските ни партньори и колеги в лицето на РИА Новости, „Русия днес“ и Спутник, за начина по който решихме да отбележим този голям юбилей, а именно през погледа на българските и руските деца, защото сме абсолютно убедени, че най-голямата стойност за историята ще оцени младото поколение. Рисунките, които сътвориха техните необременени умове, със сигурност ще останат като един от спомените към това голямо и значимо събитие, за което сме се събрали. Още в началото посланик Анатолий Макаров прегърна нашата идея и има съществен принос за нейното осъществяване. А Румен Петков, освен политик и парламентарист, е двигател на всичките събития, свързани със 140-годишнината и е сред организаторите на юбилейните тържества на Плевенската епопея. С нас е и един от най-големите издатели на българска и руска литература, поет и изкуствовед Иван Гранитски, също член на Общонационалния комитет за честването на 140-годишнината, както и софийският домакин на нашата среща – директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, който със своята активна дейност прави руско-българският културен обмен да е на най-високите нива.  А журналистката Наталия Тюрина заяви, че изложбата конкурс за детска рисунка, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, ще бъде открита едновременно в Москва и София. В руския модул на видеовръзката свои мисли за Руско-турската война и за българо-руските отношение изрази посланикът на България в руската столица. „Идеята на в. „Стандарт“ и РИА Новости е великолепна и най-важното, че дава възможност по този начин да отбележим годишнината от Освобождението на България“ – каза Бойко Коцев. Според него Руско-турската война може да се характеризира като най-нежеланата война на ХІХ в. И това не е случайно, защото тя се е случила с желанието или нежеланието на чиновниците, които са си стояли в столицата. „След Априлското въстание в България е разпространена информация по света за зверствата при потушаването му, в това число и в Русия - каза българският дипломат. - РПЦ 10 месеца всяка неделя е отслужвала молебен за тежкото положение на православните славяни на Балканите. Именно тези молебени, РПЦ, при помощта на Славянските комитети на Аксаков и Алабин, дадоха тласък в общeството да поиска от императора да обяви война, за да освободи славяните от тежкото робство. И това беше в основата на РТВ от 1877-1878 г. Войниците и офицерите, които са се сражавали в тази война са носели в джобовете си близо до сърцето своите лични икони, които да ги закрилят в битките. Това не са били скъпи икони, но много лични и всеки воин е имал своя светец покровител. Те не са отивали на военен парад, а на много тежко изпитание, както боевете край Плевен и най-вече на Шипка“. Българският дипломат се спря на ключовите битки и разказа за подвига на руските войски и българското Опълчение, като и за съдбата на Самарското знаме. Бойко Коцев говори и за руско-българската дружба и за близките духовни и общи корени, които се коренят във вековете, като не пропусна да припомни изреченото от граф Игнатиев по повод Руско-турската война - че България внесла европейска култура в Русия. Българският посланик в Москва заяви, че българо-руските отношения са преминали проверката на времето и днес се прекланяме пред паметта на всички сражавали се и загинали вимето на свободата на България. „Много е важно това, че ние трябва да предадем тези знания и отношения на младите“ - каза Бойко Коцев. „Според мен такива проекти като конкурса за детска рисунка са от изключително важен характер, защото имат голямо значение за патриотичното възпитание на младите и засилване на интереса на подрастващите към нашата съвместна история“ – каза от София посланикът на Русия Анатолий Макаров. Дипломатът се спря на съвместните инициативи по повод 140-годишнината от Освобождението на България, в които дейно участва и посолството на РФ в България.         

Елеонора Митрофанова също се включи във видеомоста, като не пропусна да спомене, че днес историята много силно се изкривява и е подвластна на политическите събития. Тя подчерта също, че е много важно,че българските приятели, независимо от политическата конюнктура, пазят корените си, а младите знаят своята история.  От българска страна Румен Петков предаде на руския посланик паметен знак с молба да го предаде като дар от България на РИА Новости. припомняйки стихотворението на българския поет Георги Константинов „Балада за нисшите чинове“. Той предложи да бъдат издирени и канени да гостуват у нас потомци на загиналите руски воини, които да се поклонят пред паметта на своите роднини, оставили костите си в името на свободата на България. А според Иван Гранитски днешните политици не трябва да загърбват загиналите хиляди руски воини и отношението на РПЦ, защото политическите конюнктури се променят, а историята, духът,братството на славянските народи, и най-вече на руския и българския,  остават. „В този смисъл в България тези жертви не са забравени – каза Гранитски. -. Не са забравени вековното усилие на руския народ, на руската интелигенция и РПЦ за освобождението на българския народ. Продължава да ги имат българо-руските контакти, така че това, което сега правят в. „Стандарт“ и РИА Новости, са едно припомняне на тези поуки от историята и дано това да повлияе на осъзнаването на съвременните български политици, които не би трябвало да загърбват отношенията с Русия и не би трябвало да слушат единствено изкусителните песни на сирените в Брюксел, и в други столици и да смразяват нашите народи.“

В края на видеосрещата  Славка Бозукова припомни, че в рамките на конкурса за детска рисунка са се събрали над 100 творби, които са оценени от специално жури, чийто председател е Вежди Рашидов. Победителите ще бъдат обявени по време на откриването на изложбата в РКИЦ където на тържествена церемония ще бъдат наградени. Изложбата ще бъде експонирана също и по време на срещата между българския патриарх Неофит и патриархът на Москва и цяла Русия Кирил, който ще вземе участие в тържествата по повод 140-годишнината от Освобождението на България. 

 

Снимки Мари Къналян   

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки