Начало
 
 

Игнатиевите игри показаха: коренът е дълбок и младите го поемат и носят в бъдещето

28.02.2018 /08:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Второто издание на "Игнатиевите игри" се състоя в РКИЦ

Студеният ден и снегът не стреснаха участниците във второто издание на „Игнатиеви игри“. Тазгодишната интелектуална игра е посветена на 140-годишнината от Освобождението на България от турско иго и мотото й бе „Помним и славим освободителите“. Организатор на игрите е фондацията „Устойчиво развитие на България“ с подкрепата на посолството на Русия в България и представителството на Россотрудничество.

В надпреварата взеха участие ученици от училища във Варна, София, Шумен, Стара Загора, Смолян и СОК „Камчия“.

 Да поздрави участниците и да им пожелае успех в „Игнатиевите игри“ беше дошла и председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Преди да започне сериозната битка между отборите, посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров поднесе изненада. „Имам мисия, която ще изпълня с огромно удоволствие – каза руският дипломат. – Имам поръчение от Общоруския съюз на ветераните да връча грамота в лицето на г-жа Станка Шопова на Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“за активната работа за възстановяването и съхранението на паметните места и гробовете на съветските воини на територията на България във връзка със 100-годишнината на Червената армия. „ Освен грамотата председателят на фондация „Устойчиво развитие на България“ бе удостоена с паметния знак „За укрепване на сътрудничеството“ на Общоруския комитет на ветераните.

И както си му е редът, на състезание като на състезание. Отборите,заедно с менторите си, не жалеха енергия и сили и се впускаха смело в битката на знанията.

 Въпросите, включени в състезанието, бяха свързани с историята на Освободителната война и бяха с повишена трудност. А вторият етап беше редене на пъзели, изобразяващи епизоди от героичните мигове на Руско-турската война.

Мраморната зала на РКИЦ беше изпълнена с толкова положителна енергия и хъс,

оказали се заразителни и за възрастните, дошли да подкрепят участниците в игрите.Сред тях бяха родители, баби и дядовци, както и техни съученици. Макар и напрегнати, учениците успяха да дарят всички с красивото преживяване от това да си свидетел как млади хора с такава любов, знания и умения успяват да се потопят в историята и съвремието, и да отговарят така смислено и интелигентно. Това обаче ме накара да си помисля и друго. че и те, както всички техни връстници,знаят немалко за хитовите банди, певци, артисти или филми, но нагазвайки в дълбоките и не чак дотам бистри води на историята, показаха че са на висота.

Водеща на състезанието беше пресаташето на руското посолство у нас Анастасия Кабанова, която под зоркия поглед на жури, състезатели и гости, се справи блестящо с тази си нелека роля. Всички посрещнаха  с голяма радост приветствието на ученици от красивия руски град Псков, които пожелаха на българските си приятели успех в „Игнатиевите игри“. Те припомниха мъдрите думи на Михаил Ломоносов, че народ, който не знае своето минало, няма бъдеще, и пожелаха честна и достойна игра.

И както се следва, журито в състав председателят проф. д-р Румяна Михнева, съветникът при посолството на Русия Алексей Новосьолов, доц. Тина Георгиева и доц. д-р Емилия Лазарова от фондация „Устойчиво развитие на България“  и  представителят на РКИЦ Коста Пеев, строго следяха за отговорите на участниците.

Първият кръг на състезанието беше посветен на историята на Руско-турската война и на известни личности, свързани с нея.

Впечатляващи бяха знанията на децата,

които отговаряха не само,за да отбият номера, а много задълбочено, като анализираха събитията и причините за тях.

Но тъй като дори и по време на такива сериозни събития човек има нуждата от глътка свежест, и тук самите участници се бяха погрижили за това. Децата от Шумен и Смолян зарадваха всички със своите музикални изпълнения и на народни песни, а ученици от София взривиха Мраморната зала с огнените шопски ритми.

Вторият етап от „Игнатиевите игри“, както вече споменах, беше посветен на подреждане на тематични пъзели, изобразяващи епизоди от войната свързани с храбри пълководци.Освен да подредят пъзела, учениците трябваше и да разкажат подробно за събитието, което беше изобразено. И тук храбрите участници успяха да се справят и да накарат гостите да аплодират техните знания и интересните и увлекателни разкази за ген. Гурко, когото софиянци посрещат в освободена София, или пък за Белия генерал Скобелев.

И така в много изострена надпревара, разгорещени спорове и знания преминаха „Игнатиевите игри“ , носещи името на граф Н. П. Игнатиев – дипломатът, който изрече преди повече от 140 години: „Моят идеал – свободна България“, което се помни и до днес. Нали заради тази си вдъхновена мечта руският аристократ положи подписа си под Санстефанския мирен договор, даващ свобода на България след 500-годишното турско робство.   

Но нали не може надпревара без победители, макар че ако човек погледне, всички ученици бяха победители,защото

показаха,че за тях миналото на България не е само на думи,

а и на дела. И така след като безпристрастното и сериозно жури анализира резултатите на всички, то стигна до своето решение. „Не ни беше никак лесно – каза проф. Румяна Михнева, - защото на някои се паднаха много трудни въпроси, на други по-лесни, но се опитахме да бъдем справедливи.“

На първо място се класираха учениците от Варна, на второ място Стара Загора, а на трето София. Четвъртото място заеха учениците от Шумен, а на пето Смолян. За жалост на последно място, но с надеждата догодина да са на първо са децата от СОК „Камчия“.  Наградите връчиха членовете на журито Станка Шопова и Павел Журавльов. С решение от последния момент,връчвайки наградата на победителите, Станка Шопова съобщи,че те ще могат да почиват една седмица в СОК „Камчия“ по време на пролетната ваканция.

Вече втори път се организират „Игнатиеви игри“ и участниците в тях успяха да накарат всички присъстващи дълго време да си спомнят за тях и да се радват, че все пак в България нищо не е загубено, след като има такива будни млади хора. За това как българските деца ценят историята и пазят паметта на миналото сподели за сайта на СБЖ директорът на РКИЦ Павел Журавльов. „Напълно съм сигурен, че днешното издание на „Игнатиеви игри“ показа, че българските ученици знаят и ценят историята на своята страна – каза той, - и то много добре и я тълкуват правилно. И когато младежта правилно разбира историческите факти, които някои се опитват да изкривят,

то ни кара да храним надежда за бъдещото развитие и опазване на добрите и приятелски отношения между Русия и България

Въпреки, че Станка Шопова стана обект на участниците в състезанието (много от децата искаха да се докоснат до нея или да поговорят), тя отдели минути и за сайта на СБЖ, за да сподели своите впечатления от „Игнатиеви игри“.  На въпроса ми дали вярва,че тези млади деца ще съхранят и пренесат в бъдещето спомена за тях, за да няма повече да се празнуват разделено такива светли дати от нашата история. „Убедена съм в това – каза Станка Шопова. – Видяхте колко са умни, колко много са чели, с каква емоция разказват за това, което са разбрали, и аз съм сигурна, че коренът е дълбок и младите го поемат и носят в бъдещето. Вярвам в тях. Много са умни и талантливи.“


Снимки Мари Къналян и авторката

    
 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки