Блестим с отсъствието си от Европейските преснагради 2018

25.03.2018 /14:35 | Автор : Светослав Терзиев, д-р по журналистика | Източник: Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Победителите в конкурса за Европейска преснаграда 2018 г.: Драган Бурсач, Стефан Орел, Ида Есперсен, Шарл Буто (от екипа на Местно бюро), Майкъл Обърт

В бляскавата церемония в Будапеща на тазгодишните Европейски преснагради България блестеше с отсъствието си. Сред 807-те кандидати от 47 държави нито една българска публикация не се приближи до номинация за престижното отличие.

И как да се приближи, като в "ерата на Пеевски" българските медии се отдалечават с бясно темпо от качествената журналистика?

Откакто наградата бе учредена през 2013 г. от базирана в Холандия фондация, само две български имена са стигали до финала на състезанието:

Георги Готев за иновативност през 2013 г., но в чуждестранна медия (базираното в Брюксел електронно издание Юрактив), и Светослав Терзиев през 2015 г. за коментар във вестник "Сега".

Показателно е, че номинираният коментар на "Сега" под заглавие "Брюксел за България: Не е цирк, а менажерия" предизвика интерес, защото въз основа на първия (и единствен засега) антикорупционен доклад на Еврокомисията освети през февруари 2014 г. връзката между империята на Пеевски (в тандем с майка му Ирена Кръстева) и боса на фалиралата по-късно Корпоративна търговска банка - Цветан Василев. Към този момент симбиозата Пеевски-Василев се смяташе едва ли не държавна тайна, а и до днес медийният император отказва да признае в коя банка е хвърлен пъпът му.

Ние сме доминирани от фалшиви медии  

Изборът на Будапеща за раздаване на наградите за 2018 г. бе обяснен съвсем ясно - "да се даде подкрепа на унгарските журналисти и на всеки в тази държава, който се бори за правото на свободно слово". Организаторите добавиха, че Унгария се готви за общи избори на 8 април, "в които премиерът Виктор Орбан отправя предизвикателство срещу независимия печат".

Затова дадоха водещата дума на унгарския журналист, писател, университетски професор и защитник на човешки права Миклош Харащи, предложил като депутат през 90-те години първите законодателни текстове за свобода на печата в следкомунистическа Унгария. В неговото слово всичко казано за Унгария можеше да се замени с думата "България":

"Тази престижна награда, изразяваща почит към качествената журналистика, има голямо значение за страна, която вече е отишла отвъд пределите на разпространението на политически мотивирани фалшиви новини. Ние сме доминирани от фалшиви медии, подкрепяни от правителството чрез парите на данъкоплатците. Накратко, добре дошли в новата държава на пропагандата в Европа, представляваща квазидемократичен и квазипазарен камуфлаж", каза унгарският публицист и продължи:

"Споделяме вашето възмущение от най-нелепата фалшива новина, чрез която популистки политици клеветят отговорни журналисти, а именно, че разпространяват фалшиви новини. Порядъчните медии се превърнаха във врагове, защото не са фалшиви. За да се стигне до това положение, трябваше да има фалшива демокрация, фалшив пазар и фалшив конституционализъм".

По-нататък Миклош Харащи изброи познатите и в България похвати на унгарските власти за превземане на медиите:

Приемане на медиен закон за регулиране и лицензиране на всички медии през непрозрачен Медиен съвет от 5 души, определени от управляващата партия (в България периодично се предлагат идеи за медиен закон и обща регулация, като целта е да се ударят печатните и онлайн изданията, които не подлежат на лицензиране);

Деформиране на медийния пазар чрез насочване на пари на данъкоплатците към избрани олигарси (в България се откроява един такъв) със задачата да купуват независими медии и да ги превърнат в глашатаи на правителството;

Назначаване на приближени до премиера лица за собственици на печатни издания (в България удобни на властта хора внезапно се оказаха фиктивни милионери, способни да се представят не само за собственици, но и да претендират, че сами издържат вестници);

Насочване на почти всичката държавна реклама към проправителствени олигарси (у нас е един, но с подгласници от групата на фиктивните собственици);

Закриване на издания, които правят разследваща журналистика, под предлог че са нерентабилни (например "Непсабадшаг");

Превръщане на обществените радио и телевизия и държавната агенция в отдели на правителството.

Раздаването на Европейските преснагради стана в навечерието на 15 март, който е национален празник в Унгария и се отбелязва като Ден на революцията и борбата за свобода от 1848 г.

По 10 000 евро получиха наградените:

- За отличаващ се репортаж: Наградата получи Майкъл Обърт за "Ловецът на хора", публикуван в "Зюддойче цайтунг магазин", който разказва как самозвани "спасители" в Средиземно море правят услуга на ЕС да разубеждават чрез тормоз край бреговете на Либия мигранти да пътуват към Европа. Авторът е бил ранен, а Брюксел си затваря очите за човешките страдания.

- За иновация: Наградата получи "Местно бюро" - петима автори от проект на 450 журналисти от местни издания във Великобритания, които работят в мрежа за разследващи публикации по повод предсрочните избори на 8 юни 2017 г., когато Тереза Мей едва запази премиерския си пост.

- За разследваща журналистика: Наградата получиха журналистките Стефан Орел и Стефан Фокар, публикували в "Монд" разследването си за "Досиетата Монсанто". Те разказват как американската корпорация "Монсанто" оркестрира черна пиар кампания да дискредитира Международната агенция за изследвания на рака, за да спаси своя хербицид глифозат, който е потенциален канцероген.

- За мнение (коментар): Наградата печели Драган Бурсач от Босна и Херцеговина за "Третият разстрел на момчето Петър от Конич", публикуван в сайта на "Ал Джазира Балкани" - международна телевизия с клон в Сараево. Той описва как 7-годишно сръбско дете е било водено през юли 1992 г. два пъти на разстрел - първия път с цялото му семейство, когато оцелява под труповете на родителите си и по-малкия си брат, и втория път, когато отива да разкаже на властите престъплението и бива убито, за да не излезе наяве истината за босненските зверства срещу сръбското население. Третият разстрел е прикриването и досега на етническото прочистване на сърби в Босна.

- Специална награда: Присъдена бе на Ида Есперсен за "Това престъпление се нуждае само от бедност, интернет и купувач от разстояние". Датският вестник "Юландс постен" публикува необичайно разследване, което разкри как 70-годишен датчанин поръчвал сексуални престъпления срещу 346 деца, които никога не е срещал, в страна, която никога не е посещавал. Той плащал за сексуални посегателства над филипински деца през 2011-2016 г., които му били показвани по интернет. (Със съкращения)

Свързани:   Светослав Терзиев: Медиите обедняват и стават зависими

България е сред "проблемните държави", споменати в дискусията за свободата на словото в Европа, предшестваща церемонията по награждаването на конференция в Будапеща. Форумът бе посветен на свободата на словото.
Дата: 20.03.2018


 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки