Начало
 
 

Владимир Арденски: Търсих доброто и красивото, срещах и лошо и грозно…

05.10.2019 /11:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Владимир Арденски

На 25-я ден от най-златния месец в годината – септември, Родопа планина е дала първата глътка въздух и живот на един от най-талантливите български сладкодумци – журналиста, писателя и публициста Владимир Арденски. И не е за вярване, че тази година му донесе 90-годишен юбилей.

Както си му е редът по такъв повод, а и не само поради тази причина, но решихме да поканим Владо (както го наричат всички негови приятели) Арденски да е гост на сайта на СБЖ. Защото какво по-радостно от това, един мъдрец да ни разкаже за криволичещите пътеки на живота и да ни подари глътка надежда как да вървим по тях, за да натрупаме като него не само мъдрост, но и доброта, и усещане за пълнота, че сме се намерили в този дар от Бога България.

Владо Арденски е сред онази порода журналисти, които още преди  да поеме диплома в ръце е назначен за литературен сътрудник в „Родопска правда“ – „малко вестниче, което се издава в София с насока към родопското население и най-вече към българите мохамедани“. След време е репортер и редактор в Радио София, а в края на 1965 г. по собствено желание напуска Радиото и отива в сп. „Родопи” – месечно обществено-политическо, научно-популярно и литературно издание,  на което е един от основателите и зам.главен редактор в продължение на 15 години (до преместването му в сп.”Отечество” през 1980 година).

Щатната си журналистическа кариера завършва в края на 1989 г. в сп.”Отечество” като специален кореспондент и член на редколегията. С журналистически и литературни материали е сътрудничил в Радиото (след напускането му), както и на периодични издания – вестниците: ”Труд”, „Отечествен фронт”, „Народна култура”,” „Народна младеж”, „Поглед”, „Дума” „Кооперативно село”, „БГ Турист”;  списанията: „Защита на природата”, „Лов и риболов”, ”Народна кооперация”, „Жената днес”,”Младеж”, „Септември”, „Черно-Бяло” и др.

По негови сценарии са снимани и излъчвани по Националната телевизия научно-популярни филми за Родопския край. Писал е на различни теми , в зависимост от спецификата на изданията и институциите, в които е работил, но основната му творческа дейност е насочена към историята, фолклора и етнографията на населението в Родопския край, към неговите съвременни проблеми.

Но Арденски има и още един и то още по-богат дар - да реди думи и случки в книги. И то все такива, в които герои са неговият магичен и пълен със загадки и история Родопски край и хората, които живеят там.

Някои срещат завидна възраст като твоята с чествания, награди, дунанми всякакви, ти обаче отбелязваш 90-годишнината си с нова книга - това ли е най-желаната награда?

Когато започнах да  пиша  „Светлинки в мрака”, имайки предвид напредналата си възраст, в предисловието клетвено заявих „ С отворени очи ще си отида, ако не стигна до някакъв завършек на темата за първите български учители след Освобождението в родопските селища с помохамеданчено население”. Слава Богу, както се казва, съдбата бе благосклонна, позволи ми да пренеса върху белите листове това, което напираше в душата ми, да разкажа за тези учители-апостоли, отдали всичко от себе си, за да помогнат на едно несъмнено българско население, изпаднало в невежество и мизерия, да се съвземе. Тази година, 2019-та, книгата бе в ръцете на читателите. От тях дойде най-свидната ми награда – интереса и одобрението с щедри думи.  Това може да се види и в отзивите в печата, във вестниците „Труд”, „Дума”, „Пенсионери”, „Тракия”, в смолянските издания „Здравец” и „Отзук”, в личните писма до автора.

 Какво видя и научи през „Бърчинките и долчинките” на времето? Има ли нещо, за което да съжаляваш?

Деветдесет години е дълъг живот, какво ли не минава през очите и сърцето на човека?  Писаното в предисловието на книгата  „През бърчинки и долчинки”, издадена преди десет години, във връзка с 80-годишнината ми, потвърждавам и сега: Търсих доброто и красивото, срещах и лошо и грозно… Дълбоко ме е вълнувало и продължава да ме вълнува всичко, което става в моите родни Родопи, не съм бил безразличен към нищо, което засяга нашата България. Това бях аз. Това съм аз. Това ще бъда и когато ме няма. Оставям  на читателя да разбере на какво съм вярвал, по какво съм се лъгал, какво ме е радвало, какво ме е тревожило, над какво съм се надсмивал, от какво съм се просълзявал.

 Какво те крепеше „Бежещим през годините”? Така е  озаглавена друга твоя книга (разкази на сладкодумци), на  която ти си един от съставителите и съавтор.

Човеколюбието.

„Разпънат” между журналистиката и белетристиката? Или обединяващ ги – това ли е най-ценното за теб  в проучванията, които правиш?

Журналистиката се опира преди всичко на факта (поне така трябва да бъде), белетристиката – на чувството. Аз не се притеснявам, където е възможно, да ги съвместявам. Мисля, че и за читателя така е по-добре.

Работил си в Радио София, в списанията „Родопи” и „Отечество” –  къде се чувстваше най-свободен и в свои води?

Когато постъпих в Радио София, бях млад и динамиката като репортер ми допадаше. В сп.”Родопи”, което изцяло бе насочено към миналото и настоящето на родопчани, към проблемите им, естествено, се чувствах в силата си. В сп.”Отечество” бях сред изтъкнати журналисти като Серафим Северняк,  Кирил Янев, Слава Трънкова и голямата поетеса Станка Пенчева, от които много можеше д се научи.

Как посрещаш случващото се с днешна дата в БНР? И с какво днешната журналистика е по-различна от онази от онова време?

Отдавна съм бил  в Българското национално радио, за да мога да взема отношение към събитията, които сега стават в него. По мое време журналистиката, макар и цензурирана, като че ли бе по-сериозна, в смисъл по-малко внимание се отделяше на дребнотемието, на махаленските  сензации.

 Имам впечатлението, че си антипод на журналиста пенкилер, всезнайко и всеможещ – имаш си своя тема в живота, на която си всеотдаен – съдбата на Родопа и родопчани. Какво искаш да разкриеш, покажеш, какво отстояваш  в нея и с нея?

Истината.

„Свои, а не чужди”,  „Капки от корена”, „Загаснали огнища” –много тъга има в тези книги. Забелязал го е и Стефан Цанев. За изселените в чужда земя българи мохамедани в своите „Хроники” той пише: „Тъжната съдба на тези прокудени от родината си българи е описана с кръв и сълзи”. Това са събития с над стогодишна давност – няма ли промяна?

Разбира се, че има. И то голяма. В някои райони на Родопите, населени с потомци на помохамеданчени българи, обаче  все още има проблеми, но не от такъв съдбоносен характер.

Спомням си вестникарско интервю на Николай  Хайтов, озаглавено „Помашката карта в голямата игра”. Тази карта още ли се разиграва?

Някои все още се опитват да я разиграват, тя обаче е безперспективна.  Мнозинството от това население вече не се подава на подобни спекулации.

„Синовен дълг” – май забравихме тези думи? А ти с много любов си написал книгата си „Сивино – моето село” – оказа се, видях снимки, че зад това не особено привлекателно име се крие невероятна красота, казват, че там расте „Цветето на Орфей”. С какво може да се върне този дълг?

Отговорът се съдържа във въпроса ти – с любов. Аз се постарах в книга да изразя тази любов. Дано  съм успял.

За какво съжаляваш, че не си написал?

Много е замисленото, пък несвършено. Повечето от него тъй ще си остане – в главата ми, в папки и бележници. Ще се радвам, ако смогна да напиша поне продължението на трилогията „Първите”” – „Кълнове” (за  първите интелектуалци от средите  на българите мохамедани) и „Светилникът” (за някогашния Родопски пансион в Пловдив)

Бъди жив и здрав – и на следващия юбилей с нови книги!

 

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020/17:45

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020/23:12

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020/17:56

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020/20:49

Вечната бунтарка с тежък характер и с ироничен поглед зад очилата не си е отишла - тук е някъде, и тя крачи „по булеварда с лиричния ритъм” срещу лъжата.

15.07.2020/20:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки