Начало
 
 

Защо мълчаха българските журналисти след мача България–Англия?

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Борислав Костурков

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

Възмутен съм от предварителната нагласа и поведение в София на деятелите на Английската футболна асоциация, треньора Гарет Саутгейт и повечето британски журналисти, придужаващи отбора на Англия!  Смятам, че Българският футболен съюз трябва да им отговори достойно и твърдо, без да се притеснява от инцидента по време на мача (такива стават нерядко и на други стадиони) и разразилия се сега скандал.

Още на първата, неделната пресконференция на Гарет Саутгейт, беше ясно, че английските футболни функционери и журналисти са просто обсебени от манията за «расистки изблици», въпреки уверенията на треньора, че щели да се «съсредоточат върху футбола на терена». Напротив, цялото внимание на ръководния екип на „Трите лъва”, на журналистите и техните ТВ-камери бяха насочени към... зрителските трибуни и сектора, в който стана въпросният инцидент.

След пресконференцията в понеделник вечер на Саутгейт британски журналисти влязоха в спор с мен и започнаха да ми показват на лаптопите си снимки на групичката хулигани (те вече ги имаха?!?!) и да имитират т.нар. monkey”s sound. („маймунски звуци”). Интересно е, как те са ги „чули”?!  

На престрибуната до мен седеше спортен журналист от най-високотиражния немски в. Bild Zeitung. И двамата се питахме, защо играта на терена спира на два пъти през първото полувреме. От тази трибуна нито се виждаха „нацистките поздрави”, нито се чуваха „маймунските звуци” на хулиганите, още повече при шумната подкрепа на английските фенове.  Как пък видяха и чуха всичко тези журналисти от Острова?

Как е чул „маймунски звуци” Т. Мингс, който пазеше Ивелин Попов и беше през първото полувреме почти нон-стоп на терена, точно от обратната страна на трибуната, откъдето са се разнасяли тези звуци?! Очевидно всичко е било подготвено, за да ни злепоставят след една подобна провокация. Никой ли от английските спортисти, деятели и журналисти не чу и не видя, че секторът на техните „фенове” освиркваше и викаше „У-у-у-у!” през цялото време, докато се изпълнява нашия национален химн „Мила Родино”?!  Що за уважение е това?

Надменността и хулите по наш адрес от Албиона надминаха обаче всички граници при техните пресконференции след мача.  В залата пръв нахлу председателят /президентът на Футболната им асоциация Грег Кларк, който без дори да се представи (имаше и много български журналисти, а те не са длъжни да го познават), започна да сипе хули по наш адрес.

Говореше за:  appalling situation (отблъскваща, отвратителна ситуация), terrible racism (ужасен расизъм) , heavy circumstances (тежки условия), etc. и обясни второто прекъсване на мача в края на първото полувреме (очевидно и „посветените във всичко” британски колеги не бяха разбрали защо е) като дискусия,  дали да се изчака почивката, за да се обсъди евентуалното прекратяване на мача.

Гордо изтъкна, че бил оставил на своите футболисти сами да решат, дали да продължат мача или не, без да им се налага като шеф на Английската футболна асоциация.  Като че ли те не водеха вече с 4:0?! Единствено аз в залата контрирах от място, че всичко това е „преувеличение”,  но британската водеща на пресконференцията не ми даде думата за въпрос или изказване.

Малко по-сдържан и дипломатичен беше в понеделник след мача Гарет Саутгейт. Но и той използва определения, като: racial outbursts (расистки изблици), incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация) , и др. Дори похвали съдията на мача, че макар и поставен under enormous pressure (под огромно напрежение) се бил справил с тази incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация)?!  

Просто комично и абсолютно невярно и не можех вече да се сдържа! Каква ти трудна ситуация за рефера, когато играта беше реално без завръзка (6:0) и повече от спортсменска – с 5-6 фаула. Най-острият „сблъсък” беше между двама... наши играчи, мисля Б. Краев и Десподов при една наша атака.

Това бе вече манипулация от страна на Г. Саутгейт. Този път ми дадоха думата, но английският водещ на тази пресконференция безцеремонно не даде възможност на нашата преводачка (тя също се справяше добре с консекутива) да преведе на български втората част на моето изказване.

Аз бях казал нарочно на английски на Саутгейт и група, че България има победа над Англия също на квалификация и също на този стадион.  През 1956 г. ние победихме англичаните с 2:0 в София (там 3:3) в квалификация за Олимпиадата в Мелбърн, където взехме бронзовите медали. Разбира се, това бяха аматьорски отбори, но олимпийските принципи тогава не допускаха професионалисти.  Аз, много малко хлапе тогава, бях на мача с моя баща и дори си спомням имената на някои от английските футболисти – на капитана Боб Хардисти, Алекзандър, Пинър, Фарър и др.

Казвам, че девойката преводачка се е справила също добре с консекутива, защото медийният директор на БФС Христо Запрянов запомняше дългите отговори и изявления и ги превеждаше чудесно,  правейки и много добри резюмета. При това някои от въпросите на британските колеги звучаха доста  диалектно и гъгнещо.

Лошо впечатление ми направиха и държането и мълчанието на българските журналисти. Те седяха и... мълчаха. Как никой от тях не дръзна да стане и да опонира на нападките, отправяни към нас, да изтъкне, че това е било провокация, че английските фенове не уважиха нашия химн?! Все едно в зала „Родина” нямаше българи. При това можеха да го кажат на български и г-н Христо Запрянов или неговата колежка щяха да го преведат точно. Оставихме надменността и лицемерието да тържествуват.

Още след пресконференцията в неделя, както и на тази след мача в понеделник, говорих с британски колеги. Обясних им, че подобни единични прояви НЕ са типични за България. Расизмът и омразата към чужденците изобщо НЕ са в националния ни характер, че българският народ е спасил 50 000 български евреи (единствен в Европа заедно с Дания и нейните 5 000 евреи), въпреки че страната ни е била официално съюзник на Третия райх. Така че нацистките поздрави, които ми показваха на своите лаптопи, нямат общо с нашия  манталитет.

Разясних им, че малките групички от уж „фенове” на „Левски” и ЦСКА, са едни и същи хора, които не обичат истински футбола , а понякога се използват и за политически цели. Та нима в Западна Европа няма „ултраси”, които участват и провокират всяка една мирна демонстрация или митинг?! 

Може би така следваше да постъпят и други български колеги, за да бъдем по-убедителни.  Една птичка,  за жалост,  пролет не прави! В интерес на истината тези британски колеги, с които разговаряхме на тази тема още и в неделя, после по време на мача се държаха много почтително и дори ми дадоха да си преснимам от тях списъка със съставите на двата отбора.

Тази малобройна групичка хулигани, които са известни и разпознаваеми, изобщо НЕ трябваше да бъде допускана вътре в стадиона!  Много жалко, че се поддадохме на една предварително подготвена и предизвестена провокация, че българската  футболна публика бе злепоставена в британските медии и УЕФА и станахме незаслужено жертва на голям скандал!

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки