Начало
 
 

Защо мълчаха българските журналисти след мача България–Англия?

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Борислав Костурков

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

Възмутен съм от предварителната нагласа и поведение в София на деятелите на Английската футболна асоциация, треньора Гарет Саутгейт и повечето британски журналисти, придужаващи отбора на Англия!  Смятам, че Българският футболен съюз трябва да им отговори достойно и твърдо, без да се притеснява от инцидента по време на мача (такива стават нерядко и на други стадиони) и разразилия се сега скандал.

Още на първата, неделната пресконференция на Гарет Саутгейт, беше ясно, че английските футболни функционери и журналисти са просто обсебени от манията за «расистки изблици», въпреки уверенията на треньора, че щели да се «съсредоточат върху футбола на терена». Напротив, цялото внимание на ръководния екип на „Трите лъва”, на журналистите и техните ТВ-камери бяха насочени към... зрителските трибуни и сектора, в който стана въпросният инцидент.

След пресконференцията в понеделник вечер на Саутгейт британски журналисти влязоха в спор с мен и започнаха да ми показват на лаптопите си снимки на групичката хулигани (те вече ги имаха?!?!) и да имитират т.нар. monkey”s sound. („маймунски звуци”). Интересно е, как те са ги „чули”?!  

На престрибуната до мен седеше спортен журналист от най-високотиражния немски в. Bild Zeitung. И двамата се питахме, защо играта на терена спира на два пъти през първото полувреме. От тази трибуна нито се виждаха „нацистките поздрави”, нито се чуваха „маймунските звуци” на хулиганите, още повече при шумната подкрепа на английските фенове.  Как пък видяха и чуха всичко тези журналисти от Острова?

Как е чул „маймунски звуци” Т. Мингс, който пазеше Ивелин Попов и беше през първото полувреме почти нон-стоп на терена, точно от обратната страна на трибуната, откъдето са се разнасяли тези звуци?! Очевидно всичко е било подготвено, за да ни злепоставят след една подобна провокация. Никой ли от английските спортисти, деятели и журналисти не чу и не видя, че секторът на техните „фенове” освиркваше и викаше „У-у-у-у!” през цялото време, докато се изпълнява нашия национален химн „Мила Родино”?!  Що за уважение е това?

Надменността и хулите по наш адрес от Албиона надминаха обаче всички граници при техните пресконференции след мача.  В залата пръв нахлу председателят /президентът на Футболната им асоциация Грег Кларк, който без дори да се представи (имаше и много български журналисти, а те не са длъжни да го познават), започна да сипе хули по наш адрес.

Говореше за:  appalling situation (отблъскваща, отвратителна ситуация), terrible racism (ужасен расизъм) , heavy circumstances (тежки условия), etc. и обясни второто прекъсване на мача в края на първото полувреме (очевидно и „посветените във всичко” британски колеги не бяха разбрали защо е) като дискусия,  дали да се изчака почивката, за да се обсъди евентуалното прекратяване на мача.

Гордо изтъкна, че бил оставил на своите футболисти сами да решат, дали да продължат мача или не, без да им се налага като шеф на Английската футболна асоциация.  Като че ли те не водеха вече с 4:0?! Единствено аз в залата контрирах от място, че всичко това е „преувеличение”,  но британската водеща на пресконференцията не ми даде думата за въпрос или изказване.

Малко по-сдържан и дипломатичен беше в понеделник след мача Гарет Саутгейт. Но и той използва определения, като: racial outbursts (расистки изблици), incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация) , и др. Дори похвали съдията на мача, че макар и поставен under enormous pressure (под огромно напрежение) се бил справил с тази incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация)?!  

Просто комично и абсолютно невярно и не можех вече да се сдържа! Каква ти трудна ситуация за рефера, когато играта беше реално без завръзка (6:0) и повече от спортсменска – с 5-6 фаула. Най-острият „сблъсък” беше между двама... наши играчи, мисля Б. Краев и Десподов при една наша атака.

Това бе вече манипулация от страна на Г. Саутгейт. Този път ми дадоха думата, но английският водещ на тази пресконференция безцеремонно не даде възможност на нашата преводачка (тя също се справяше добре с консекутива) да преведе на български втората част на моето изказване.

Аз бях казал нарочно на английски на Саутгейт и група, че България има победа над Англия също на квалификация и също на този стадион.  През 1956 г. ние победихме англичаните с 2:0 в София (там 3:3) в квалификация за Олимпиадата в Мелбърн, където взехме бронзовите медали. Разбира се, това бяха аматьорски отбори, но олимпийските принципи тогава не допускаха професионалисти.  Аз, много малко хлапе тогава, бях на мача с моя баща и дори си спомням имената на някои от английските футболисти – на капитана Боб Хардисти, Алекзандър, Пинър, Фарър и др.

Казвам, че девойката преводачка се е справила също добре с консекутива, защото медийният директор на БФС Христо Запрянов запомняше дългите отговори и изявления и ги превеждаше чудесно,  правейки и много добри резюмета. При това някои от въпросите на британските колеги звучаха доста  диалектно и гъгнещо.

Лошо впечатление ми направиха и държането и мълчанието на българските журналисти. Те седяха и... мълчаха. Как никой от тях не дръзна да стане и да опонира на нападките, отправяни към нас, да изтъкне, че това е било провокация, че английските фенове не уважиха нашия химн?! Все едно в зала „Родина” нямаше българи. При това можеха да го кажат на български и г-н Христо Запрянов или неговата колежка щяха да го преведат точно. Оставихме надменността и лицемерието да тържествуват.

Още след пресконференцията в неделя, както и на тази след мача в понеделник, говорих с британски колеги. Обясних им, че подобни единични прояви НЕ са типични за България. Расизмът и омразата към чужденците изобщо НЕ са в националния ни характер, че българският народ е спасил 50 000 български евреи (единствен в Европа заедно с Дания и нейните 5 000 евреи), въпреки че страната ни е била официално съюзник на Третия райх. Така че нацистките поздрави, които ми показваха на своите лаптопи, нямат общо с нашия  манталитет.

Разясних им, че малките групички от уж „фенове” на „Левски” и ЦСКА, са едни и същи хора, които не обичат истински футбола , а понякога се използват и за политически цели. Та нима в Западна Европа няма „ултраси”, които участват и провокират всяка една мирна демонстрация или митинг?! 

Може би така следваше да постъпят и други български колеги, за да бъдем по-убедителни.  Една птичка,  за жалост,  пролет не прави! В интерес на истината тези британски колеги, с които разговаряхме на тази тема още и в неделя, после по време на мача се държаха много почтително и дори ми дадоха да си преснимам от тях списъка със съставите на двата отбора.

Тази малобройна групичка хулигани, които са известни и разпознаваеми, изобщо НЕ трябваше да бъде допускана вътре в стадиона!  Много жалко, че се поддадохме на една предварително подготвена и предизвестена провокация, че българската  футболна публика бе злепоставена в британските медии и УЕФА и станахме незаслужено жертва на голям скандал!

Сподели в
 

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки