Начало
 
 

„Кармина Бурана” с хореография и режисура на Фреди Франдзути

04.11.2019 /12:33 | Източник: Софийска опера и балет Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Три премиерни спектакъла на прочутия балет по музика на Карл Орф радват софийската публика

На 2 и 3 ноември на сцената на Софийската опера и балет бяха представени първите два от трите премиерни спектакли на прочутия балет по музика на Карл Орф  „Кармина Бурана“. Третият спектакъл е на 8 ноември.

Хореографията и режисурата е на Фреди Франдзути. Диригент Игор Богданов.

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части.

Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата – разбирана като богиня, на която човек трябва да се моли. Богинята на съдбата бива заместена от догмите на нестоящата религия.

Митът за мрачната готика, цитиран от популярната музика на Карл Орф, предизвикващ злото в неговата най-суеверна форма, ни връща към едни морално разядени общества, които чрез безскрупулност се противопоставят на страха от божественото наказание.

Както в един саббат на вещици през средновековието, в който девицата е жертвоприношение с цел омилостивяване.

Създава се един нов религиозен орден, но също така и един живот на отшелник на границата на ереста.

Втората част е посветена на природата (Флора). Идването на пролетта управлява самото усещане за плодовитост и жажда на живите същества да създават живот. Както в мита за Прозерпина, това е природата, която през пролетта предизвиква разцъфването на растенията и връзването на плода. Съзнаването, че тези събития са независими и освободени от религиозната молитва и че се случват независимо от нея.

Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. По един и същи начин пият и жената от благороден произход и жената от народа, духовникът и рицарят. Кръчмарят, като един демон от пъкъла, съблазнява клиентите, подканяйки ги да влязат. И тук се сблъскваме с жертва на приношение, един лебед, осъден да бъде изпечен на грил, цитиране и перефразиране на мъченията, наложени на християнските светци.

В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения. На финала на спектакъла скитащите проповедници (Clerici Vagantes)  губят историческата си конотация и се преобразуват в почти „ню ейдж“ група, която увековечава посланията на „Кармина бурана“ в една оптимистична и идеалистична версия.

Постановчикът хореограф Фреди Франдзути се грижи и за видимата част, като измисля костюми в готически стил - средновековни, като креативната музика на Орф.

Действащи лица и изпълнители, постановъчен екип:
Съдбата - Памела Пандова
Девицата - Марта Петкова
Еретикът, Избранникът, Ангела - Цецо Иванов
Младият селянин - Джон Абенанти
Животинското създание - София Цуцакова
Демоничният кръчмар, Прелъстител - Емил Йорданов
Лебед - Александър Александров
Истината - Георги Банчев
Свободната любов - Франческо Конджусти, Матю Уитъл

Солисти:
Девойка - Станислава Момекова
Април, Абат, Пияница и Момък - Александър Крунев
просяк - Димитър Арнаудов

Сценография, художествено осветление и костюми - Фреди Франдзути
Репетитори - Мария Илиева,Трифон Митев
Помощник режисьор - Риолина Топалова
Художествен ръководител на балета - Сара-Нора Кръстева

Кой е Фреди Франдзцути, хореографът и режисьорът на „Кармина Бурана“?

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил.

Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“ – всички играни  с много голям успех в различни европейски театри.

Той е провъзгласен от критиката за „Младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и „Един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития.
 

Сподели в
 

Спектаклите ще се състоят на 23, 24 и 25 април 2021 г., съобщават от оперния ни театър. Представлението на 24 април от 19 часа се посвещава на световноизвестния тенор Камен Чанев – почетен член на Софийската опера. Ролята на Радамес остава една от най-запомнящите се в неговата блестяща кариера.

15.04.2021/20:18

Във връзка с разрешението да се провеждат спектакли на закрито при 30% заетост, ръководството на Софийската опера и балет информира своите почитатели и всички меломани, че представлението на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, обявено за 2 април от 19:00 ч., ще се състои.

30.03.2021/20:02

Софийската опера и балет за втори път ще представи пред световната публика свой спектакъл чрез платформата OperaVision

16.03.2021/20:23

Диригентът Евън-Алексис Крист, корепетиторът Ричард Уайлдс и изпълнителите, превъплъщаващи образите в оперния спеккакъл, чиито премиерни представления са на 26 и 29 ноември, споделят как са работили над „Електра”

25.11.2020/20:46

На 26 и 29 ноември за първи път в България почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.

09.11.2020/20:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

97-годишен радио водещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки