Начало
 
 

Осиротя търновската книжовност без Христо Медникаров

02.12.2019 /14:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Медникаров бе и поет, и голям журналист

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

Оглавяваше го младият по онова време Христо Медникаров. 

Висок, изпънат като дръжка на знаме, с очила – изглеждаше строг. За разлика от веселяците от Секретариата – шефа на хумористите Петър Борсуков, уредника Марин Крусев, закачливите зевзеци Николай Томов, Веселин Долчинков, фотографа Иван Русков.

Появих се там като стажант – през лятото, за месец, след завършването на първи курс в тогавашната Катедра по журналистика, станала по-късно Факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Запознах се, както с всички други от редакцията, и с Христо Медникаров.

Случваше се в обедната почивка да вземе от столовата на първия етаж храна за вкъщи – в ония някогашни съдинки, сложени една връз друга, не може да не ги помните - и с несравнимата си лека и бърза стъпка се стрелваше към дома си на улица „Козлодуй” – досами парка „Дружба”.

Каза ми веднъж, че имал син и дъщеря, а съпругата му работела в окръжната Проектантска организация. След по-малко от час отново бе в редакцията, в стаята си. Зачетен в ръкописи, подготвящ материалите за поредния брой, сновящ и до Секретариата, неизменно – на планьорките около огромната маса, покрита с тъмночервено сукно в най-голямата преходна стая. 

Тъй - ден след ден, брой след брой, година подир година...   

Сетне редакцията бе преместена в нова сграда – на територията на Старите казарми – най-хубавото място в града. Там – в дъното на дълъг, дълъг коридор, вляво, бе новата му обител. Там – заедно с Петър Борсуков създадоха фантастичното литературно приложение на в. „Борба” – „Светлик”. 

В него Христо Медникаров събираше най-талантливите сред талантливите местни литератори, студенти от Търновския университет също тъй, добре дошли бяха и други автори. И поети, и белетристи, и литературни критици, и чудесни художници - илюстратори... А и сам той не спираше да пише.

Работи за търновската „Борба” повече от 20 години  

До пенсионирането си. Последва връщане в родното и тъй мило на душата му Разпоповци – сега: квартал на Елена.

Написа рояк книги. За земляка си Емилиян Станев. Може би десетина стихосбирки. Книга с балканджийски хумор. Книги с краеведски находки. Бе близък другар от младини с Александър Пиндиков, Пенчо Чернаев, Васил Славов, Илия Пехливанов... 

Виртуозно превеждаше стихове от руски и съветски поети. Как инак да е – бе завършил „Руска филология” в Софийския университет. Печаташе и свои творби в не едно и две столични издания, стана член на Съюза на българските писатели, отдавна-отдавна бе член и на Съюза на българските журналисти. 

Освен че по старовремски вярно, доживотно влюбен бе в съпругата си Росица, обичаше със същата преданост и природата. Душата му бе пленник на чара на родното Разпоповци; не се уморяваше да разказва за живота в него, а и в Елена; за тамошните театрални постановки в читалището, за гостуванията по празници на Златаришката духова музика, за местните чешити, за Георги Георгиев – Гец, още един негов земляк... 

Готов бе да помогне на всекиго,     

у когото бе видял почтеност и талант. Водеше, за да го представи, а и авторът да представи поредната си творба в Общинското радио в Търново, в къщата-музей на Емилиян Станев, в Народната библиотека „Петко Р. Славейков”. А домът му бе „като конак” за всеки приятел и колега. По всяко време. 

През последните десетина години се чувахме по телефона всяка събота заран. Отлиташе по половин час в разговори за града, за вестници, приятели, за кахъри по осигуряването на вечно недостигащите пари за отпечатването на поредната книга. 

Ала земляците му го тачеха – стана почетен гражданин на Елена, негово стихотворение се превърна в химн на градеца, кметовете го канеха на всеки празник и това го радваше. 

Като студент и млад учител бе живял под наем в мниатюрна стаица на къщица на улица „Гурко”, надвесени – и къщата, и улицата над - извилистита Янтра. Сетне домът му бе на споменатата вече тиха улица „Козлодуй”. От там – от балкона на високия етаж, на който бе апартаментът му, гледаше с радост Царевец, търновските хубости се разстилаха през взора му, наслаждаваше се вечер – по празници – на зарята над митичния хълм... 

А почти всеки ден, вече пенсионер, сядаше зад бюрото с любимата си пишеща машина – до прозореца, обърнат към парка. И машинката запяваше под пръстите му. С мобилния телефон свикна, но компютърът не го спечели. Останаха си чужди. Но не съжаляваше. 

Познаваше ги и му бе приятно да бере гъби, билки, обичаше понякога и да готви, да ходи до близкия до дома му пазар и да се диви и там на изобилието и на чудесата на природата. На късните октомврийски-ноемврийски дини, например. На работливостта на селяните. Но тъй и не можеше да приеме и преглътне горчилката, тъгата си по изтляването на десетки селца не само в Еленско, но и в целия Търновски, Дряновски, Габровски край. 

Последните няколко години стоически се бори с болежки, със здравни неволи. И около година почти не писа. Тежеше му, че нявгашни приятели рядко ставали мокаят да му звъннат поне по телефона и да разменят по някоя дума...Но – прощаваше им, все им намираше някакво оправдание.

Дни преди да си иде от тоя свят на 89 в средата на ноември ми каза, че му дошло вдъхновение и написал няколко стихотворения. И обеща да ми ги прати. 

Получих ги – по пощата – след края му. Изчетох ги просълзен. 

Ето две от тях. 

От Христо Медникаров: приятелят, за когото колкото и добри думи да се кажат и напишат, колкото и да са много – все ще са малко. 

Селска картина  

През мойто село минах. 

Бе тъмно като в рог.

Ни звук, нито картина.

То спеше сън дълбок.

Не чух язът да шушне,

дере да ромоли,

коминче да запуши,

дъждец да завали. 

В салона беше тъмно.

Във двете кръчми – мрак.

И гарата осъмна

без пътник и без влак.

Това е то разруха

без маска и без грим.

И никаква разтуха.

Во век-веков. Амин.

х х х 

Дали си моя сетна, ти, есен златолистна

със ореол лозинен, с цвят алено-червен,

във жеравния клин, над Дълги вир увиснал,

от полет във небето безкрайно уморен.

Но между вас и мене е разлика голяма –

вий пак ще долетите във ранна пролет тук.

Но друг ще ви посрещне. Мен вече ще ме няма.

Вас тук ще ви приветства един запял капчук.

Ноември, 2019 


 

Сподели в
 

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020/11:27

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020/18:35

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020/12:36

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020/20:19

Днес се навършват 10 години от кончината на известния писател Дончо Цончев. По този повод в родния му град Левски се организира литературна среща-възпоменание за автора с водещ литературния критик Иван Гранитски. Тя ще се състои в лилавата зала на общината.

22.07.2020/12:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки