Начало
 
 

Княз Никита Лобанов-Ростовски: България е моята родина. Русия е моето отечество!

13.12.2019 /18:39 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Всеки от дошлите на премиерата застана да получи автограф от княза

Както казват древните китайци: „Да живееш в интересно време“. Та въпреки това наше „интересно" време, животът ни поднесе и едно приятно преживяване, което се случи в Литературния клуб „Перото“. Оказа се, че пространството отесня от събралите се на представянето на книгата на Никола Филипов „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски”.Сред тях бяха не само любопитни да се докоснат до необикновената съдба на руския благородник, но и негови приятели и близки.

Книгата на българския писател и публицист, който над двайсет лета вече живее в Лондон, е една вълнуваща илюстрация на съдбата на руската емиграция у нас и за драматичния житейски път на едно от лицата на параноичния ХХ век . Да се чете тази книга е опит в изпитанието и страданието, каквото представлява житейският път на княз Ростовски, смята директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов, който беше водещ на вечерта.

Силно развълнуван, авторът Никола Филипов разказа как се е родила идеята за написването на книгата. При една поредна негова среща с княза той му показал уникални и прелюбопитни оригинални документи, свързани със съдбата, живота и страданията на семейството му в онези пълни със страх и ужас години на детството, когато поради жестоките изпитания и затвора на малкия Никита му се налага преждевременно да порасне и да се сблъска с демоните на ХХ век. Как неговите родители са били жигосани с клеймото, че са шпиони, което властите у нас лепват и на момчето, което дори не се свенят да хвърлят в затвора.

Шпионската одисея следва княза през целия му житейски път, което е и тъжно и жалко, защото е един, балон надут от лъжливите съмнения, че щом се срещаш със световни личности, или пък работиш само като един обикновен гид, значи си…шпионин. Тази тънка червена линия, минаваща през книгата на Никола Филипов, обаче спомага  да се разкрие един богат образ, необикновен характер и многостранната дейност на руския аристократ, чиито корени тръгват от Рюриковичи,основоположници на древната Рус. Четейки книгата, се докосваме до личност, която спокойно можем да наречем едно от лицата на ХХ век.

Автор на предговора на „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“ е политикът Румен Петков, лидер на  партия АБВ, който сподели, че това е книга за съдба, преминала през епохи, но в основата си, имаща човешко достойнство и чувство за принадлежност. „Всъщност, през целия си живот княз Никита Лобанов-Ростовски не е случил на режим – заяви Румен Петков. - Преди 1944 г. го преследва фашисткият режим, след това ние сме направили каквото сме могли за него, а може би и в повече - отнемане на къщата, бащата в затвора, а той самият на 11-годишна възраст е в затвора. След 1990 г. кандидатства за българско гражданство, той, роденият в България, училият в България и гордеещ се с българските си приятели, като Любомир Левчев. През всичките тези години той е искал българската си принадлежност и когато подава документи за българско гражданство, демократичният режим през 1992 г. иска удостоверение от… разузнавателното управление в САЩ, че той е благонадежден.“

Това Румен Петков сподели, за да подчертае,че това е една житейска съдба, изпълнена с драми. „И тези драми в основата си имат чувство за принадлежност – каза лидерът на АБВ. – Той е автор на една велика фраза: „България е моята родина. Русия е моето отечество!“ Независимо от това, което му е причинила през годините, обича родината си България и принадлежи на отечеството си Русия. Това неща, които заслужават почит и уважение и бих казал, поклон. Князът е сред най-големите дарители на българските музеи – Природо-научния музей, Панорамата в Плевен. Почти няма музей, който да не е уважил. В Русия също е един от най-големите дарители. И неговото чувство за принадлежност е човешко богатство. Независимо от причиненото той принадлежи на родината и на отечеството си, а това го прави по-значим, и е от малкото българи, които съм чувал да прави сравнение за културния живот в България преди 50 години и сега. Направи си труда да извади на колко значими европейски и световни културни фестивали България е била домакин десетилетия наред и да види днешното състояние. Всички ние трябва да се гордеем,че имаме сънародник като Никита Лобанов-Ростовски. Както и всички руснаци трябва да са горди, че имат сънародник като него, защото това му чувство за принадлежност трябва да бъде видяно, чуто и разбрано в продължение на целия му родови и личен житейски път.“ И като говорим за епохи, то с чиста съвест ние самите бихме определили Никита Дмитриевич като епоха.

Думите на главния герой на книгата на Никола Филипов бяха посрещнати с много топлина и аплодисменти. И тук ще отворя една скоба, за да спомена, че мнозина наши сънародници, напуснали страната и заселили се негде по света, говорят български с акцент или пък дори си позволяват да забравят много от красивите български думи. Е, за разлика от тях руският благородник и до ден-днешен говори прекрасно езика на Ботев и това той показа на премиерата в „Перото“.

„Пред вас стои потомствено ченге – каза в началото княз Ростовски. - Моите предци са дошли в България през 1924 година. От тогава започва преследването от органите на нашето семейство, които са били така добри да зафиксират всичките си притеснения, които сега се намират в архива. Имах възможността да събера много документи, част от които са публикувани в книгата. Тази книга показва как добре е работела агентурата в България, което исках да покажа на младите, които си нямат и представа от онези години. Да се види как министърът на вътрешните работи изработва технология как да заставят майка ми да стане шпионин. В зависимост от режимите тук, уликите са били конюнктурни. От началото шпиони за Русия, Франция, Германия. И аз съм удостоен, че на 13-годишна възраст съм зачислен като шпионин за Франция. Документите, публикувани в книгата доказват, че съм бил шпионин на много държави. На базата на снимки аз съм в приятелски отношения с главата на разузнаването на САЩ, на Съветския съюз, на РФ, на България и това се публикува в книги и списания. Така че не мога нито да ви потвърдя, нито да ви разочаровам, че не съм ченге. Доказателствата са в книгата.“

Свежа струя във вечерта на премиерата на книгата на Никола Филипов за житието и битието на княз Лобанов-Ростовски внесе Георги Йорданов. Още влизайки в „Перото“, той предизвика оживление при срещата си с него, говорейки на френски език. Та бившият министър на културата се обърна към Никита Дмитриевич със „Скъпи княже!“: „Като всички вас съм честит,че присъствам на един културен празник – каза Георги Йорданов.- Не съм чел книгата, но като познавам княз Ростовски, имам представа за автора и издателя, и спонсора, и съм сигурен, че ще зарадвате читателите несамо с факти, но и с вълнения и с човеколюбие. Казвам човеколюбие,защото темата за шпионите е вечна и нищо ново по земята. Но аз имам представа за много чудесни синове на Русия, които са изстрадали несамо от нея, но и от други държави, но дълбоко в сърцата си остават повече руснаци, отколкото живеещите в необятните предели на Рус. Например Святослав Рьорих, с когото бяхме приятели. Аз съм бил в Бангалор, а той тук много пъти, и ми е разказвал за страданията на своя баща – великия Николай Рьорих. След революцията унищожават черкви и манастири със световни шедьоври сътворени от него. Където и да отиде, го преследват като шпионин, но той си остава човек на света, гражданин и патриот на Русия. И накрая мечтае да се върне в отечеството. Защо казвам всичко това? Защото чувството за прошка, за разбиране на другия, дори на неговата глупост, е едно висше човешко качество. И аз се радвам, че княз Ростовски е надживял и обидите, и огорченията и сега с шега ни поднася онова, което почти е невероятно – едно 13-годишно дете да бъде преследвано като престъпник. А ние го виждаме като една светла личност.“

И тъй като на премиерата бяха дошли синът и съпругата на отишлия си наскоро голям български поет Любомир Левчев, княз Никита Лобанов си припомни за срещите си с него, като се спря на една, състояла се в бившия хотел „София“ на площад „Народно събрание“. Това се случило през 1974 г. когато пристигнал да бъде сключен първият народен синдикален заем с България. Влиза той в хотели и пред него е Левчев и виждайки го, го прегръща, като срещу него се впуснал бодигардът на поета. Левчев се обърнал към него с думите, че това е наш човек.

„Представяте ли си – аз врагът на народа, а той член на ЦК, казва, че съм техен човек – върна лентата на спомените князът. – Дружбата ми с Любомир Левчев е една от най-светлите страници в моите, и въобще в човешките отношения. Той член на ЦК, а аз „потомствен враг на народа“. Левчев продължаваше да се среща с мен от 1974 г. и след това, като правеше рискове, които не можех да си обясня. Канеше ме през лятото в Дома на писателите във Варна. Седях с неговото семейство, а на съседна маса писатели от Съветския съюз.Вечеряхме с представители от ЦК на партията, които се обръщаха към мен с „княже“, а съветските писатели бяха далеч от нашата маса. Предполагам, че Любомир е заплатил някаква цена за тази наша дружба. Това е уникално и много рядко могат да се срещнат хора, които пренебрегват личната си сигурност и утвърждават своето приятелство с един враг на народа.  Съжалявам, че той не е между нас, защото е един от най-скъпите ми приятели и му се покланям като самурай на 90 градуса.“

Представянето на книгата „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“ бих нарекла малък жест към руския аристократ и в памет на неговото семейство, заради това, което е сторила родината му България с тях.

За сайта на СБЖ авторът на книгата „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“ сподели:

НИКОЛА ФИЛИПОВ: ЗА ЕДНА ТАКАВА ЛИЧНОСТ СЕ ПИШЕ ЛЕСНО

Как се пише книга за такъв човек-Вселена, г-н Филипов? Трудно или лесно? И как открихте княза, за да я напишете, тъй като всеки ще се подведе по заглавието и ще търси на страниците на книгата тази линия. Но вие правите един уникален портрет на княза, и то по един елегантен начин?

От 20 години живея в Лондон, но не знам от колко пък се познавам с княз Никита Лобанов-Ростовски. Преди няколко години, когато го посетих в новия му дом, той ме посрещна с думите: „Всеки път, когато слизам от самолета някъде, си мисля, че ей сега ще ме арестуват като шпионин.“ При това мое посещение по-голямата част от разговора ни беше посветен на тази тема. Как родителите му са били подозирани като шпиони, а за него десетилетия наред са писали и предполагали, че е шпионин на различни държави. Например преди 1944 г. родителите му са били регистрирани като английски, френски и дори… съветски шпиони, защото бащата посетил офиса на Аерофлот. А самият княз Лобанов-Ростовски на 13години е регистриран от българските власти като шпионин.

Лично той ми предостави част от досиетата и аз в тази книга разчовърках най-вече тях.Самото заглавие е негово. Той си го хареса. Умувахме много с него. Дори аз в началото бях измислил „полишипионин“. За една такава личност може да се каже, че се пише лесно, но на отделни моменти и много трудно. Лесно,защото има много публикации за него. Дори самият аз преди да започна да пиша книгата бях публикувал около десетина статии за него, за дарителската му дейност, за спортните му заслуги – бил е юношески шампион по плуване в България, и за разни други отделни моменти от живота и съдбата му. Фактически първо трябва да се прочете всичко, което е написано и публикувано и да открие есенцията, да разговаря с него, в отделни моменти да има потвърждение, добавяне на нови факти.

А има ли нещо неизвестно за княз Лобанов-Ростовски, което да не е намерило място в книгата?

Много неща. Ако трябва да напиша всичко, то ще се получи огромна книга с хиляди страници. Днес времето е ценно и никой не чете дебели томове и затова реших да синтезирам само най-важното и да го предам по най-интересния начин.

Животът на княза би могъл да послужи за заснемането на един многосериен филм. Вие бихте ли се съгласили да напишете сценарий за сериал?

Това е много добра идея. Но не знам дали ще ми стигне времето да го напиша, защото вече съм на 70 и кусур години, но бих се опитал. Да, това е интересна идея и защо не!

Още по темата:

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=44673

и

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=43329

 

Сподели в
 

Заглавието на този филм на режисьора Ален Рене по сценарий на Марьорит Дюрас е може би най-човешкото и точно определение, което споделя чувствата на милиони по света към японския град. Дори и на тези, които никога не са стъпвали там. А днес се навършват 75 години от онзи зловещ акт, който все още не можем да вярваме, че е извършен от разумни хора, колкото и диво да са желаели някакво отмъщение. На 6 август в 8,15 ч. сутринта американският пилот Пол Тибетс пуска над града първата атомна бомба с кодово име „Малчугана“.

06.08.2020/13:33

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково получи ценно дарение от научна и художествена литература, издадена в края на XIX и началото на ХХ в.

06.08.2020/13:32

Началната учителка и предишна журналистка Десислава Стаменова застава начело на основно училище „Драган Манчов“ в Пловдив.

06.08.2020/13:31

От сп.“Франс Футбол” вече обявиха, че няма да има анкета, която да определи носителя на “Златната топка” за 2020 г., но въпреки това списанието ще организира друго допитване до членовете на журито.

05.08.2020/16:53

Творби на участници в XIII конкурс за хумор и сатира бяха представени в карикатурна изложба във фоайето на Народно читалище "Св.Св.Кирил и Методий" в Кубрат, съобщиха от общинската администрация.

03.08.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки