Начало
 
 

Доц. д-р Катя Михайлова: Има текстове в Изборния кодекс, които правят медиите несвободни

20.12.2019 /18:24 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. д-р Катя Михайлова.

Ръководителката на медийния мониторинг на ГИСДИ представи монографията си „Меди@избори“. Премиерата на книгата предизвика голям интерес и разгорещена дискусия.

Научният труд обхваща изборния период 2014-2017. Което практически е един цял изборен цикъл, по време на който са проведени всички видове избори. Целта, казва изтъкнатата социоложка доц. Катя Михайлова, преподавателка в УНСС, е била да се види „дали медиите спазват изискванията на Изборния кодекс по време на всички кампании“. Понеже е  проследен целият изборен цикъл, има обективни изводи и препоръки.

Това е и отправната точка, от която започваме разговора си с доц. Катя Михайлова. Питам я:

Познават ли медиите правата и задълженията си по време на избори и спазват ли ги?

По време на евроизборите от 2014 г. установихме, че медиите нито познават, нито спазват правата и задълженията си. Затова решихме преди парламентарните избори през 2014-та да направим една мотивационнна кампания, която включваше разпращане на три имейла до 200 доставчици на медийни услуги. Чрез тях ние като ГИСДИ ги информирахме какви са технити права и задължания. В резултат на парламентарните избори през 2014-та положението беше далеч по-добро.

При онези избори открихме още един проблем, който продължава да се задълбочава до 2019 г. – контролиращата институция, регулиращата дейността на медиите институция в предизборна кампания като ЦИК, РИК, ОИК, тези институции особено в лицето на ЦИК, отказаха да спазват Изборния кодекс. Отказаха да приемат сигналите за нарушения на медиите, които ние подавахме, отказаха да ги публикуват в регистрите си, което е тяхно задължение по Изборния кодекс, отзаха да вземат решения по сигналите, които подаваме. И вместо решения особено през 2017 г. ЦИК ни пращаше уведомителни писма. Това е далеч от прозрачността. А е знайно, че демокрацията изисква публичност на изборния процес.

Експерти обаче изтъкват, че има празноти в законодателството и медиите, дори да искат да спазват закона, не успяват. Вие наблюдавахте ли подобви проблеми?

Това е един още по-голям проблем. При анализа на всички законодателни текстове от Изборен кодекс, приет през 2014 г., установихме наличие на много смислови дупки. Оказа се, че медиите дори и да искат да си спазват задълженията, те имат право да ги тълкуват по три различни начина. И всеки, както си го тълкува, така си го спазва. Реално погледнато, правото има за цел да уеднакви тълкуванията.

Тук възниква и проблемът с неравнопоставеността на различните типове доставчици на медийни услуги. За едни има едни задължения, за други – други задължения. Тези разлики трябва да се синхронизират. Всички доставчици на медийни услуги трябва да са равни в изборния процес.

В Изборният кодекс има ли големи пропуски по отношение на социалните медии?

Преди да стигнем до социалните медии, трябва да кажем, че има проблеми на нивото на традиционни медии, онлайн медиите, има страхотни проблеми с дефинирането на онлайн медиите. Има дефицити и разговорът трябва да се състои, ние трябва да сме наясно що е то доставчик на онлайн медийна услуга. Защото това не са само сайтовете на медии, това са и много частни сайтове на отделни лица, които вече са добили необходимата публичност, за да могат да имат правото публично да разпространяват позициите си.

При социалните медии трябва да сме много предпазливи, защото по принцип, когато се говори за регулация на медиите, разговорът става страшен. А когато се каже регулация на социалните медии, разговорът става осмъртително страшен.

Защото под регулация много хора разбират цензура.

Това е крайно невярно : Регулацията е уточняване на взаимоотношенията, а цензурата е съвсем друга тема.

Огласяване на социологическите резултати също редовно възбужда общественото внимание. Вашата монография какво сочи по тази тема?

По темата за огласяване на резултати от рейтингови изследвания е важно да се каже, че е задължително  да се съобщи възложител на изследането, изпълнител и финансираща институция. На парламентарните избори през 2014 г. медиите имаха доста проблеми с огласяването на информацията. До 2019 г. имаха своеобразен пик. От страна на социологическите агенции проблем почти няма. Те винаги отбелязват и дори напомнят, че трябва да се представя тази информация: възложител, изпълнител, финансиращ.

Има един текст в Изборния кодекс, който позволява платено отразяване на предизборната кампания. Това автоматично прави медиите несвободни и автоматично прави и изборите несвободни. И после се питаме защо такава вяла кампания, защо, сякаш че няма кампания, защо нищо не се случва един месец преди изборите?

 

 

 

Сподели в
 

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020/19:08

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020/17:39

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020/11:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 6 гости

Бързи връзки