Начало
 
 

Снежната топка на една книга

18.01.2020 /07:38 | Автор : Йосиф Давидов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йосиф Давидов

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

Убеден съм, че появата на книгата The Global PR Revolution (българското издание е озаглавено „Световната PR революция“) на Максим Бехар е значително културно събитие.

Сред стотиците автори на Allworth Press е и Максим Бехар. Подчертавам този факт, след като проучих каталога за 2019 г. на мощното издателство от Ню Йорк. Видях, че в него Бехар е единственият български автор, а The Global PR Revolution е редом до заглавия, засягащи фундаментални теми на нашето време.

Пол Холмс (Paul Holmes) определя книгата като „Отличен пътеводител“. Очевидно е, че основателят и президентът на един от най-авторитетните гласове на световната PR индустрия - The Holmes Report – е имал сериозни основания, давайки тази оценка.

От своя страна рецензентът на „Ню Йорк таймс“ Ерик Вeйнер (Erik Weiner) смята, че книгата доставя удоволствие.

Накратко: един работещ в България специалист в своята област отново утвърждава името си сред лидерите в тази „странна“ индустрия. Доказателство за това са и отговорите на 100-те видни експерти от 65 стани на въпросите, които Максим Бехар им поставя. Предполагам, че предлаганата социологическа добавка (изводите от анкетата) към основния текст, е била още един аргумент на американския издател в полза на книгата.

Това са част от формалните причини за извода ми в първото изречение.

***

Далеч по-съществено е съдържанието на тази „уникална енциклопедия“.

…Преди време на страницата на СБЖ отпечатах дълъг текст, в който не скривах своето безпокойство от факта, че PR индустрията може да убие журналистиката. В публикацията имаше своеобразна провокация; писах за „лошата“ PR, която се покрива почти напълно с пропагандата (клиентът плаща, за да му се пришият ангелски крила) и за „добрата“ журналистика, служеща единствено на истината.

Внимателният прочит на книгата (убеден съм, че българското издание е точно отражение на оригиналния текст), както и направените допълнителни проучвания по отделните теми в нея, ме накараха да видоизменя мнението си.

…Основната идея на Максим Бехар е, че революцията на социалните мрежи и тяхното масово разпространение в целия свят – „всеки потребител притежава медия“ – е довела до рязка промяна в начина, по който днес се извършват PR услугите. Промяна, която авторът категорично определя като „революция“ и привежда стотици доказателства за това.

Някои от цитираните експерти – Shelley Spector от САЩ, Stuart Bruce от Великобритания, VivianLines от Сингапур и др. – предпочитат да говорят за „еволюция“ на бизнеса.Според мен, терминът е от второстепенно значение. Важното е, че „първото наистина глобално поколение вече е пораснало, свързано е от технологията, и започва да диктува как да правим всичко – как да мислим, да работим, да консумираме, да ръководим и да управляваме“ (David Gallagher, President, International Growthand Development, Omnicom PR Group, London, UK).

Именно този „скок от динозаврите до човеците“ (Vivian Lines, Global Vice Chairman, Hill+Knowlton Strategies, Singapore) води до завой на 180 градуса на цялата PR дейност: от „кого познаваме“ - в медиите, в корпорациите, в правителствата, - до „как и защо се свързват хората“ и какво означава това за организациите.

В деветте глави на The Global PR Revolution авторът разнищва подробно всеки аспект от „преобразения свят“ на тази индустрия. С различни примери, включително и от 25-годишната практика на създадената от него компания M3 CommunicationsGroup, на която е главен изпълнителен директор и президент, Максим Бехар доказва, че в епохата на социалните медии - с няколко милиарда потребители - PR разширява своя периметър на действие и смело нагазва в „териториите“ на други професии: управление на дигитални програми и мрежи, писане на ударни текстове, реклама, проучване на потребителските навици, маркетинг, бизнес стратегии, база данни, „обратна връзка“ и т.н.

Генът на този съществуващ от много десетилетия бизнес остава същият: да върши услуги на клиентите, срещу заплащане, като всяка друга дейност. Настъпили са действително революционни промени в методите, формите, каналите, бързината на реакциите, прозрачността, доверието и трудовите характеристики на хората, занимаващи се сериозно с тази дейност. И може би най-важното (българският автор го извежда като „първо правило): „И най-лошото решение е по-добро от никакво решение“.

Във връзка с тези промени Thierry Wellhoff (President&CEO, Wellcom, Paris, France) възкликва заедно с Бехар: „PR се върна!...PR е само част от другите професии (реклама, маркетинг, организиране на събития). Днес PR и качеството на взаимоотношенията е ключ към комуникирането и изграждане на доверие - PR се върна!“.

***

Авторът често пише за традиционните медии и за новите социални медии, особено за Facebook, Twitter, Instagram с техните милиарди потребители в целия свят. В текста още по-често се среща понятието „комуникация“. Максим Бехар доказва, че революционната промяна е в начина, по който PR специалистът трябва (би трябвало) да съобщава на обществото (потребителя) истината - само истината! - за продукт, действие или поведение на своя клиент. Използвайки високите комуникационни технологии, а скоро и изкуствения интелект, тази индустрия може (би могла) бързо и успешно да информира.

…Информирането - при това „истината и само истината“ – е основна характеристика на журналистиката. Означава ли това, че „върналата се“ PR дейност ще погълне (убие) журналистиката?

М. Бехар не поставя въпроса, но дава да се разбере, че в този бизнес, създаден главно от професионални журналисти, навлизат (ще навлизат) все повече млади журналисти, способни да изразят по привлекателен и кратък начин (в Twitter се пише със 140 знака) идея, която да привлече вниманието на колко може повече хора, без да забравя, че тези хора също са „репортери, редактори, издатели“ в някоя от социалните медии, която „притежават“.

Казано иначе, специалистът предвижда все по-широко присъствие на специфично пишещи хора в PR бизнеса.Характеризирайки съдържанието на PR посланията, той фактически очертава професионалния профил на тези „разказвачи на истории/случки“ - хора, занимаващи се със srorytelling. Няма значение дали ще се наричат журналисти или не. Самият Максим Бехар добронамерено казва, че те трябва „да разкажат случката“ по начин, различен от начина на журналиста (дава симпатичен пример с мастило на автоматична писалка, което не се заличава от дъжда). Мисля, че той поставя границата, отвъд която поглъщащата много професионалисти от други области PR индустрия няма да прекрачи – границата на качествената журналистика.

***

След повторното прочитане на The Global PR Revolution аз съм оптимист за бъдещето на истинската журналистика като стабилен мост между фактите, събитията, изтъкнатите личности, обикновените хора и обществото.

Разбира се, добрите журналисти също използват (и ще използват в обозримото бъдеще) новите комуникационни технологии и различните печатни, аудио-визуални и смесени носители.На практика чудесната книга на Максим Бехар индиректно чертае и параметрите на журналистическата професия.

Казано съвсем схематично, разликата между голямата журналистика и PR е в:

- тематиката (журналистът не е ограничен от нуждите на конкретни клиенти);

- жанровете (все повече се налагат репортажът, интервюто, коментарът, анализът, публицистиката – в традиционните медии или в отделни книги);

- публиката (тя е по-ограничена, но е подбрана, нещо като „групи по интереси“; говори се за „клубна журналистика“);

- профила на самия журналист (увеличава се броят на професионалистите на свободна практика, на блогерите – големият испански всекидневник „Ел паис“, например, има рубрика „Една страна на блогове“, в която се отпечатват най-интересните и злободневни текстове на испански и латиноамерикански блогери;

- влиянието на личните уеб страницина утвърдени автори (в равносметката за 2019 г. КеворкКеворкян съобщава, че на страницата си е имал 71 публикации, които са получили 547 408 харесвания, 31 908 коментара и 85 247 споделяния).

***

Непривично е за един репортер да се захваща с ролята на рецензент.

Но в The Global PR Revolution съзрях една търкаляща се по ската снежна топка, около която се напластяват десетки размисли за много съвременни професии, които не са пряко свързани с PR индустрията.

Мисля, че книгата на Максим Бехар наистина е своеобразен пътеводител в безбрежните дебри на днешното технологично, глобално и взаимосвързано общество.

 

П.П. Българското издание на „Световната PR революция“ ще бъде официално представено на 21 януари.

 

Сподели в
 

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020/12:00

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020/07:38

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019/12:57

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек, нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020 /20:16

 Мнения

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020 /12:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки