Начало
 
 

Проф. Жени Захариева: Държавната политика е в дълг пред медиите

26.01.2020 /15:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф.Жени Захариева направи романтичен концерт в Несебър. Снимка на пресцентъра на община Несебър

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

Миналата година тя имаше концерти в Япония, които за пореден път дариха меломаните в страната на изгряващото слънце с много наслада и позитивно отношение към нашата страна.

В своя първи брой за тази година авторитетното списание "Онгаку но томо" е публикувало рецензията на Хироко Уеда за нейния концерт в Токио на 24 октомври 2019 година, посветен на тройния юбилей в българо-японските отношения - 110 години от установяването на приятелски отношения между Япония и България, 80 години от официалните  дипломатически връзки и  60 години от следвоенното им възстановяване. На събитието е присъствал и президентът Румен Радев със съпругата си.

„Нейната перфектна техника и звукова изразителност (тя е учила при  Татяна Николаева и Вера Горностаева в Московската консерватория) бяха впечатляващи, а изпълнението й, което  се различаваше от това на руските пианисти, бе наистина  много интересно – се казва в рецензията. - По-точно, чувахме  връзката между музиката и интонациите на човешката реч.“ За българската изпълнителка мнението от гостуването й в Япония е, че нейните изпълнения са „силно впечатляващи и вълнуващи за публиката“.

За приноса на проф. Жени Захариева и дългогодишната й дейност за развитието на българо-японското сътрудничество и огромната й заслуга за популяризирането на културния обмен между двете държави, всеотдайната й помощ и насърчаване обучението, професионалното развитие и изявите в чужбина на млади японски таланти, тя получи през миналата година най-високото отличие на Япония - императорския „Орден на Изгряващото слънце - Златни лъчи с лента“.

За това как в Япония се отнасят към българската култура, нейните ученици в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“ и за класическата музика днес у нас разговарях с проф. Жени Захариева за сайта на СБЖ.

Проф. Захариева, имахте концерти в страната на изгряващото слънце. Как посрещнаха там една българка, която спокойно можем да назовем „посланик на българската култура по света“?

В нашето изкуство сцената е и „трон“, и „скамейка на подсъдим“... Оценяват те по майсторството, националности  няма.Това е предимството.Защото музиката няма нужда от превод. Тя е най-съвършеното творение, създадено от човек за човек. Всеки артист “оживява“ или по-точно“претворява“ творбата на композитора по свой начин, а публиката оценява дали е бил убедителен... От щастливите артисти съм, радвам се на успех.

Ето какво пише за вашия концерт в японското списание за музика “Онгаку но томо“: “Концертът премина с голям успех... перфектна техника и звукова изразителност... стил на голям майстор“ .

Имах 3 концерта – в Токио, Осака и Нара(първата столица на Япония). Незабравими са впечатленията ми. Концертите минаха при пълни зали и хубав успех. Свирих музиката на трима романтични композитори - Мусоргски, Брамс и Шопен. Три различни свята. За Мусоргски музиката е мисия – да изрази и страданието, и величието, и могъществото на своя руски народ. А в музиката на  Брамс откривам  изповед на душата – нейната  дълбочината , скритата нежност, но и сила. А в  Шопен, този най-велик „поет“ на пианото -  красотата е водеща, всичко трябва да е красиво, и страданието също...

В концертите е взел участие и ваш ученик японец.

Да. Тъй като концертите ми бяха посветени на тройния юбилей на дипломатическите ни отношения с Япония, реших че би било интересно японски пианист да изпълни българска творба, още повече, че имаше и друг юбилей - 120 години от рождението на Панчо Владигеров. Помолих Юске Хосака, мой студент (28 г.) да изпълни в началото на концерта ми пиеса от нашия класик.

Добра идея. А обичат ли японците нашата музика?

О, да. Мисля,че именно в Япония най-много се свири българската музика. Дължи се и на нашите професори, които са преподавали там (проф. Джулия и Константин Ганеви и др), но и на самите японци. Те намират в нея даже нови нюанси, които са неочаквани за нас. Например, през 70-те години на миналия век проф.Тойо Асакава прави фурор с изпълнението на Третия концерт за пиано с оркестъра на Токийската филхармония под диригентството на Ал. Владигеров (сина на Панчо Владигеров). Той записва и компактдиск с творби на Владигеров. Издава и книга за Владигеров в Япония.“Вълшебните български ритми ги няма в никоя друга музика“ – казва Тойо Асакава.Радостно е, че той бе удостоен миналата година с наградата на Министерството на културата “Златен век“.

Председател сте на журито на Международния конкурс за пиано "Йохан Себастиан Бах" в Япония. Това, безспорно, е голямо признание на българската култура, а за вас какво означава и участници в него учат ли при вас в Държавната консерватория?

Конкурсът “Й.С.Бах“ се провежда ежегодно. В него участват винаги около 250 млади музиканти от цял свят.Интересното е всеки член на журито веднага гласува след изпълнението на участника и пише кратко пожеланието си след бала който му дава (напр.забележки, а може и да го похвали). От България са участвали няколко пъти в конкурса, като Зорница Иларионова, цигулка има първа награда през 2018 г., Яна Зеленогорска, Светослав Тодоров – също са лауреати в предишните издания на конкурса, а миналата година 10-годишният Константин Башиков взе първа награда в категория “Прелюдии и фуги“...  

Носител сте на един от най-високите ордени на Япония – императорския „Изгряващото слънце- Златни лъчи с лента“. Как се чувства една българска музикантка кавалер на това престижно отличие?

Радвам се, че моят творчески актив в Япония- концерти, майсторски класове по пиано, членство в жури на международни конкурси се оценява толкова високо. Мисля, тази награда  немалко я дължа и на традицията –„пътеката“, която е изградена през годините чрез гостуването на нашия детски Радиохор, на нашата Национална опера, чрез преподавателската дейност на наши професори.

Според вас какво място имат медиите в оформянето вкуса на днешния българин към културата, музиката, изобразителното изкуство? Забравени ли са нашите музиканти от нас журналистите?

Днес положението на медиите е изключително тежко.Вижте колко прекрасни печатни издания минаха на електронен  вариант по финансови проблеми. Мисля, държавната политика е в дълг пред медиите. Трябва да се намери начин да се поощряват ,да се подпомагат финансово именно медиите, които формират "лицето", културния облик на нацията. 

Като изявен музикант и преподавател, как контактувате с младите си колеги? Стефан Данаилов, лека му пръст, остана в спомените на своите ученици като учителя с главно У и техния най-голям съветник. Във ваше лице студентите ви какво намират?

Няма по-голяма радост за един учител, когато вижда негов ученик да се осъществява като прекрасен професионалист, а при нас и като артист на сцената. Мои ученици са професори и концертират не само у нас, но и в чужбина. Например в САЩ, Германия, Австрия... Поддържам с тях връзка, помагам със съвети. Радвам се двойно повече на техните успехи, отколкото на моите. А дали за тях съм учител с главно "У", попитайте тях. Мога да каже за моите учители в Московската консерватория (проф. Вера Горностаева и проф.Татяна Николаева), че са най-добрите в света...

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020/17:39

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020/11:11

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020/12:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки