Начало
 
 

Ани Заркова: Признавам, че напоследък не се гордея с професията си

15.02.2020 /17:25 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ани Заркова винаги е била боец

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

Иска ми се да припомня една интересна случка от 90-те години на миналия век. Имаше някаква пресконференция в пресзалата на откритата по онова време първа частна информационна агенция „Балкан“, която се намираше на ул. „Кърниградска“. Преди събитието си бяхме определили среща с един мой много добър приятел – кореспондента на тогавашната АПН, сегашна РИА „Новости“, в България Юрий Коваленко. Той много разпалено ме попита дали познавам Ани Заркова. Отвърнах му положително, а за късмет в залата седнахме точно зад нея. Посочих му я, на което отговорът му беше: „О, тя освен че пише страхотно и е смела, е и много красива!“

Наистина в Ани е закодирано рядкото съчетание да е много талантлива и красива. Освен това не й липсва и смелост да нарича нещата с истинските им имена, което за днешното ни време все едно да извършиш чудеса от храброст.

Не знам да има колега, който да не обича Ани Заркова и да не цени нейния професионализъм. Нямам намерение да разказвам коя е тя,защото всички я познават затова ви предлагам моя разговор с нея.

Малко факти, които си заслужава да се знаят за Ани Заркова: носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 2000), дългогодишен репортер, редактор и отговорен редактор във в. „Труд“. Автор на книгите „Големите убийства“ („Куршуми по време на преход“ и „Смърт по царско време“), „Изгаряне“, „От Вапцаров до Живков и останалите“ и „Българската мафия, както я видях“, която е продължение на предишните две – „Изгаряне“ и „Големите убийства“.

Ти си един от най-ярките примери, Ани, че журналистиката е и опасна професия – дали на „гореща точка“ или в криминалното ни всекидневие. Какво разкриват случаите като твоя за условията, при които работим? Какви изводи си направи, докато се възстановяваше?  

Изгориха ме с киселина, след като написах на първа страница във вестник „Труд” за една полицейска банда – група ченгета от районното управление в квартал „Младост“, които през деня работеха в дежурната част, а нощно време се правеха на катаджии, спираха коли и изнудваха шофьорите за пари, като им намираха съществуващи или несъществуващи кусури.  След публикацията уволниха главатаря на бандата – началник на полицейската дежурна, а неговият син – психопат, рецидивист, ми отмъсти. След нападението се възстанових много трудно, след 12 или 13 тежки операции у нас и в чужбина, загубих половината си зрение и лицето, с което съм се родила. Тогава мислех, че нищо по-лошо не може да се случи на един журналист, освен да бъде убит. Но днес вече знам, че може да му се случи нещо по-лошо – да му се отнеме правото да пише и говори това, което мисли. Тогава търпях страшни болки, но не бях тъжна, защото смятах, че го правя за каузата на журналистиката, която няма смисъл, ако не е коректив на властта – нещо, което тя не можеше да бъде по времето, което наричаме „тоталитарно“. Сега съм тъжна, защото виждам как свободата на словото, на която толкова се радвахме в първите години след така наречения Преход към демокрация, се отдалечава все повече от нас  - не само ни я взимат, а ние си я даваме. И ми идва на ум, че страданията, които изтърпях стоически, за да продължа във вестника работата си, са били безсмислени и напразни. По времето, когато сядах зад компютъра с превързани ръце и с  бинтована глава и пишех коментари и анализи, бях сигурна, че правя нещо важно – и през ум не ми минаваше, че аз и колегите ми след няколко години ще бъдем  наричани „мисирки“ и „патки“.         

Покушението срещу теб се посрещна с огромно възмущение не само в гилдията, масово бе очакването поне този път разследващите органи да си свършат както трябва работата. Като доказан професионалист в криминалната тематика как оценяваш причините за посегателствата срещу журналисти и защо са все още малко разкритите случаи и наказаните?

Остави миналото. Днес посегателствата над журналисти не са физически – заливането с киселина, трошенето с железни пръти на краката и взривяването на колите останаха назад, Днес репресиите в медиите са други. Поръчителите са пак властимащи, но изпълнителите не са обикновени бандити, а органи на властта -  МВР, магистратура,  КПКОНПИ, НАП, или приближени на властта – политици и бизнесмени от рода на олигарсите. Тези хора и органи на властта купуват медии и ги продават, докато ги източат от нормалното им съдържание и ги превърнат в кухи микрофони пред устата на съмнителни фактори и държавници. Или тормозят отделни журналисти с полицейски заплахи, данъчни и други проверки, клевети в опитомените медии.      

Да, вече се посяга срещу неудобните журналисти не толкова открито и брутално – все пак станахме европейци! Това промени ли нещо по същество?

Ако е европейско премиерът приятелски да нарича ресорните журналистки „пуйки“ и „мисирки“, а зам. – председател на Народното събрание да сочи поименно журналисти и да ги нарича „корумпирани“ точно защото те сочат корупцията,  значи ние сме европейци на квадрат и на куб. Ако е европейско тоя същият влиятелен депутат от управляващата коалиция да обяснява, че на журналистите от обществените медии им е забранено да изразяват мнение, значи ние европейците сме ги настигнали и задминали. Ако е европейско в жълтите медии да разпъват на кръст всеки журналист, на който не му тече лигата от умиление при вида на министър-председателя,  значи европейците на нас ни дишат праха.

Има ли разлика между физическата и административната, политическа, финансова разправа с неудобните журналисти? И коя е най-опасна за професията?

Има един особен вид цензура, който излезе на мода у нас напоследък. Тя е нещо повече от цензура. Суперцензура да я наречем. Или крачка, която ни дели от пълното ликвидиране на журналистиката. Какво имам предвид? Чиновниците от институциите – говорители, експерти и други - сами си пишат похвалните слова за своите министерства, агенции и комисии и тъй нататък и ги пращат за по вестниците и сайтовете по имейл за отпечатване. Сами си пишат интервютата с началниците, които сами се питат и сами си отговарят. Сами си пишат и ругатните, и клеветите срещу конкурентите, опонентите и критиците. Сами си рецитират компроматите по телевизиите. Сами си пускат записите от подслушването. Журналистите стават излишни. Те служат само за декор на брифингите или на обиколките на премиера или на другите големци у нас и в чужбина. Разговаряла съм колеги от Франция,  Сърбия, Гърция, Германия, САЩ – такова чудо никъде няма.   

Защо журналистите по света – английски, американски, руски …- реагират спонтанно, дружно и категорично на всяка заплаха или подценяване на професията –а ние? Каканиженето на „мисирките“ продължава…Защо е така според теб и - докога?

Този въпрос е най-трудният. А отговорът е най-срамният. Между нас – журналистите и журналистките – има много хора, на които им харесва да бъдат мисирки. И вие го знаете. Да, докосването до властта е за мнозина върховно изживяване – така е и у нас, и по цял свят - и да речем, че не е грях. Но едно е докосването, а друго е онождането, с извинение. Имаме доста колеги, които не правят разлика между двете. И нещо повече – те се смятат за успели, ако след като се докоснат, успеят да се отъркат, и то така, че да бъдат поискани и обладани. Това го казвам с известна ирония и сарказъм. Друга тема е страхът – тя е мрачна тема – когато накарат някого да лапне моркова, за да не изяде тоягата. И това неведнъж напоследък го наблюдаваме, особено по отношение на главните редактори. А инак не приемам оправданието, че журналистът е принуден да си вади хляба. Защото хлябът може да се вади по различни начини.  Да си сита мисирка е срамно.  Или поне аз мисля така.

В днешната ширеща се криминална обстановка, скандални разкрития за мутри и олигарси, които удобно, с неизвестно съдействие, стават недосегаеми за правосъдието – как реагират медиите според теб? Кои са непреодолимите трудности за сериозни журналистически разследвания?

Журналистите не разследват, ако си забелязала от десетина години насам. Не разследват, а отразяват. Отразяват разследванията на тайните служби – частни и държавни, наши и чуждестранни. Разбира се, има и журналисти, които се опитват да правят нормални разследвания – ходят, питат, снимат, показват. Пречката пред тях е, че стигнат ли до високите етажи на властта, където живее корупцията, да кажем, на тях спират да им отговарят. Не отговарят на въпросите им, искам да кажа. Иначе получават отговори, които никак не са приятни. Например от главния им редактор: „Къде ровиш? Спри веднага!“ Или по-лошо: „Ако обичаш, подай си оставката“. Питай Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и други, те могат подробно да разкажат как става.

„Пресата трябва да служи на управляваните, а не на управляващите.“ Това са думи на един от върховните съдии на САЩ по времето на скандала с вестник „Вашингтон пост“, който се докопа и публикува доклада на Макнамара за войната във Виетнам и така повлия решително на общественото мнение. Подобно нещо  възможно ли е да се случи с българска медия?

Самият факт, че ме питаш дали е възможно сега българската преса да си върши нормалната работа, е достатъчно показателен за нейното състояние. Аз няма какво да добавя.

Всеки журналист, особено пък от т.нар. криминален ресор, работи с помощта на информатори. Кои са по-склонни да подават информация - полицаите или мутрите? Или кой на кого?

Щеше да ми е по-интересно да ме попиташ как в последно време правя разлика между полицаите и мутрите, които ми дават информация.

Баща ти Леонид Кацамунски те е съветвал:“Пиши за култура, пиши за поезия, за литература. Това е бъдещето на журналистиката. Хората ще четат за хубави неща, а не за лоши! Ако искаш да бъдеш журналист с дълъг стаж, пиши за светлите неща, а не за тъмните страни на живота.“ Защо не го послуша? Или криминалната тематика и разследващата журналистика ти идват повече отръки?

Синовете и дъщерите обикновено не слушат бащите си, дори и когато пораснат. Не съм изключение от това правило. 

Твоят съпруг е един от най-добрите хирурзи – как се отнасяше към твоята избор? Или има нещо общо в професиите ви?

Общото е в трудностите, които срещаме, докато упражняваме професиите си напоследък. Какви са трудностите в моята  професия, досега си говорихме. А какви са трудностите в неговата знаят всички, които са посещавали общинска болница напоследък. 

Как се отнасяш към списъците със „свещените крави“, които май все още ги има по редакциите и се спазват тихомълком, но твърдо?

Никога не е имало списъци на хартия. Тия списъци са в главите на журналистите. 

Синът ти Крум е един от най-активните депутати и политици в парламента.  Може би политиката е продължение на журналистиката, но с други средства? По какво си приличат и различават? Неслучайно мнозина журналисти стават след това политици – от четвъртата власт направо в първата?

Децата имат свои пътища, различни от тия на родителите им. Родителите, които не го знаят или не искат да го разберат, губят приятелството на децата си. Аз и синът ми сме много добри приятели.

Каква е диагнозата на българската журналистика? И май вече спряхме да говорим за Четвъртата власт. Защо?

Защото говорим за петата власт – властта на корупцията над обществото. Тази власт взема думата на всички останали. 

Съжалява ли си някога, че си станала журналистка, и то на най-опасната позиция? Какво ти даде и какво ти отне тя?

Още ми е рано за окончателна равносметка. Но трябва да призная, че напоследък не се гордея с професията си.  Даже я напуснах за година време, но се върнах пак – като влюбена жена при мъжа си, който се напива, мърсува, безобразничи и не обещава, че ще се поправи.

С какви мисли и думи за събуждащ сутрин и започваш своя ден? Какво те крепи и какво си пожелаваш?

Пожелавам си Бог да е с мен и с близките ми хора. И после гледам да не го ядосвам много.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки