Начало
 
 

Непукизмът на елита

18.02.2020 /06:30 | Автор : Георги Калагларски | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Калагларски

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

Срам! Какъв ужасен срам! Отново подигравки и цинизми! И заплахи! Отново насочени срещу български журналисти! И отново отправени от представители на елита на държавата и политически структури.

Професионалната общност „Репортери без граници“ настоява председателят на Европейския парламент да осъди „личните и обидни атаки срещу журналисти“ в България. „Европейският съюз не може да позволява журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в държава членка,“ заявява Полин Аде-Мевел, ръководител на офиса на организацията за ЕС и Балканите. Това не са изолирани случаи. И продължават! Добре помним доклада на организацията за 2018 година за ситуацията с разследващата журналистика в България. Но изглежда нищо не се е променило.

Премиерът оприличи журналистите, които му задават въпроси, на „мисирки“. Обида, но за да бъде по-убедителна, беше придружена със звуци (е, все пак, поне доста деца научиха нещо за мисирките, имитацията беше сполучлива). Главният прокурор  отвърна с подмятания вместо с отговори на конкретни въпроси. Евродепутатът Александър Йорданов (роден и израснал в журналистическо семейство) нарече журналисти „дребни провокатори“ заради зададени конкретни въпроси. Заместник-председател на Народното събрание без конкретни доказателства хвърли сянката на корупцията върху популярни журналисти от национална телевизия. Примери, примери! Толкова много примери! И всички от днес, от вчера! Какво ли ще бъде утре!

          Срамът е за България! Ужасният срам! Причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции! Можем ли да приемем такива хора за елит?  Или само за личности, които се възползват от привилегиите на елита?

Всяко общество се нуждае от своя елит, както и елитът се нуждае от своето общество. Как се създават елити, как се развиват, какви интереси защитават, как умират и отново се възпроизвеждат? За нуждата от елит в обществото говори още Конфуций като за каста, определена да води другите. По-късно Платон и Аристотел определят нуждата по-образованите и по-богатите да налагат своята воля и да определят развитието на обществото. Немските философи Ницше и Шопенхауер приемат властовите позиции на елита като съществена необходимост в развитието на държавата. Идеолозите на Великата френска революция детронират едни представи за елита и налагат други, по-модерни, изпълнени с нови качествени характеристики, които също претърпяват метаморфозите на познати вече модели.

Оксфортският речник предлага следната дефиниция за „елит“: „1. Избраното или най-доброто от множеството или от група (клас) лица. 2. Лица от най-висока класа. 3. Група от лица, притежаващи основния дял от властта или от влиянието в по-голяма общност“.

Не по-различно е тълкуването  според интернет речника на Пристънския университет, който тълкува „елита“ като „привилегировано малцинство, малка група от хора в рамките на по-голяма общност, които имат повече власт, по-високо социално положение, богатство или талант, отколкото останалите членове  на общността“.

Според етимологичния речник Дъглас-Харпър думата „елит“ се появява за първи път в речник през 1823 г. и означава „подбор, избор“ – от френски (elite), от глагола eslire  (избирам), от латинския глагол eligere (избирам).

В съвременното българско общество релефно се открояват три категории на тази привелигирована прослойка: първа – елит в резултат от възпроизвеждане (политически, финансов, административен); втора – появил се в резултат от конкретна благоприятна ситуация (например демократичните промени след 1990 г, който най-често се изявява като псевдоелит); трета – чрез безспорни доказателства за професионализъм и морал (най-малката група). Според изследователите на елитинското направление Гаетано Моска и Вилфредо Парето, Роберт Михеле и Чарлз Райт Милс основният стремеж на елита е да печели и дълго да владее властта, а не да защитава интересите на дадена общност или на обществото като глобална социална система.

 Всяко общество се управлява от обособено малцинство, което доминира над мнозинството. Господстващото малцинство е „избрано от бога“, то е качествено и представлява форма на олигархия. То винаги се стреми към безконтролна власт и винаги използва тази власт в свой егоистичен интерес.

 Елитът никога не отстъпва доброволно своята позиция. В стремежа си да съхрани и да предаде по наследство привилегированото си положение елитът започва да се деформира, да изменя позитивния си профил и системно губи положителните си качества, благодарение на които е превъзхождал неелита. Така елитът започва да се „самоизяжда“ и в такава ситуация често неговите метаморфози водят до изродяване и самоунищожаване.

Кои са възможните и най-честите деформации в поведението на елита? Техните проявления са разнообразни  и съществуват обективно, независимо от волята на елита. Дори в условията на развита демократична система привилегированите групи са представени значително по-убедително от останалите социални общности. Те рядко допускат обновяване на своите среди с външни субекти. Когато все пак това се случи, в резултат на избори, чрез талант или забогатяване, „новите играчи“ бързо биват моделирани и приобщени към каноните на елитарното поведение.

Какви да бъдат рефлексиите на журналистическата общност? На сайта на СБЖ председателят на съюза, отговорният редактор на сайта, а също и други  колеги, изразиха категорични позиции. Достойно защитиха  принципи, убедително прокламираха, че примирение срещу омразата към професията няма да има!

Но къде е журналистическата солидарност? Колко редакции, или дори отделни журналисти системно се противопоставят на пълзящата лавина, която иска да плаши, да всява страх у журналистите, при възможност дори да смаже все още крехката възможност за свобода на словото?

Възможни ли са у нас ситуации, каквито се случват из Европа? Репортерите от издания, подбрано поканени на правителствен брифинг на „Даунинг“ 10 в Лондон, напуснаха срещата, когато разбраха, че техни колеги от други медии няма да бъдат допуснати на нея. Гръцките колеги вече няколко пъти обявават информационно затъмнение и денонощия наред никой журналист не посяга към микрофона, камерата или компютъра. Няма да забравя срещата на представители на балкански журналистически организации през май 2014 година във Варна: как гръцките и хърватските журналисти категорично подкрепиха идеята на СБЖ в морския град да се създаде Балкански медиен център, въпреки че, по техните думи, в някои ситуации ще бъдем конкуренти.

Солидарност, солидарност и противопоставяне на опитите за разединяване на професионалната гилдия. Общински съвети отново приеха щедри към медии бюджети. Но към кои медии? Тези, които покорно мълчат вместо да крещят срещу демагогията и зле прикритите гешефти на управляващите!

 А за другите? И за тях има възможност – техни представители да застанат пред входовете на  храмовете или на площадите с табелка на гърдите: „Ние сме медийни сиромаси! Моля, помогнете!“.

Но не станаха ли много тези табелки ?

Сподели в
 

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки