Начало
 
 

Иван Бакалов: Кеф, гръмнаха ИПК „Родина”. Или епизод от летописа на българската глупост

28.04.2020 /21:08 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


ИПК „Родина“ по времето, когато още не са окрадени всички стъкла.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват. ИПК „Родина“ бил вторият паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук. Не. Не е соц паметник. Това е паметник на българския преход.

Защо сме най-бедните в ЕС? - задава полуриторчен въпрос авторът Иван Бакалов в коментара си в e-vestnik.bg.

Не е толкова чудно, като прегледа човек заглавията в медиите за взривяването на сградата на ИПК „Родина” (издателско-полиграфическия комплекс) - отговаря си сам колегата Бакалов. И продължава: С някаква радост съобщават, че вече е в историята. Взривен бил мастодонт от бетон и желязо. Екшън, недостроената сграда паднала за секунди. Бил партиен дом за журналисти и т. н.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват.

ИПК „Родина“ бил втория паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук.

Не. Не е соц паметник.

Това е паметник на българския преход

През 1989 г. ИПК „Родина“ беше чисто нова сграда, специално построена за издателства и редакции на повечето всекидневници (не само на „Работническо дело“), с комплекс печатници до нея.

Беше завършена до покрив и остъклена със специална дограма по Второ направление, както се казваше навремето – за 2 млн. западногермански марки. Зарязаха я да седи така, дори не демонтираха кулокрана до високия 17-етажен корпус. На петата година кулокранът падна върху двете платна на „Цариградско шосе“ пред автобус 306 и пред редица коли. Слава Богу без жертви.

Оставиха сградата да се руши с години, оглозгаха я. Тя илюстрира неспособността на българите да управляват и стопанисват.

Полека-лека изчезваха от фасадата т. нар. соларни стъкла, светлоотражателни, не пускат топло отвън, не пускат топло навън. Кой ли ги е рязал и пригодявал за други прозорци – не е известно, дали въобще е било възможно. Казват, че кражбите на стъкла започнали още в края на соца, правели си от тях стъклени масички. В ония времена е нямало как да крадат пари, да надписват разходи с подизпълнители. Просто крадяха материали за вилите си.

И така сградата посрещна падането на Живков остъклена. И по фасадата започнаха да зейват дупки, стъкло по стъкло изчезваха, все по бързо през годините.

Всички правителства години наред бяха неспособни да я продадат или опазят, да й намерят друго предназначение. Искаха да стане сграда на НАП. Ама нещо не могло да стане. Искаха да я продадат, ама и това не станало, много пари й искали. Сега я събарят, поради „нефункционалност и конструктивни проблеми”.

А защо не продължат?

Защо не съборят хотел „Балкан” (бивш „Шератън”, сега „Лъкшъри колекшън“) – който някак се е настанил в такава нефункционална сграда, паметник от соца. Защо не бутнат и министерския съвет, и президентството – все нефункционални сгради.

Пеевски, Домусчиев и прочее пъргави инвеститори ще вдигнат на техните места модерни билдинги, може и небостъргач нещо, като символ на модерността. Нещо стъклено, като онази начупена фасада на евросградата на завоя на „Раковска”.

Читателят, който не е ходил в Рим, може да си направи труда като иде, да огледа сградите в старите части на града. Всички сгради по на 6-7 етажа от времето на фашизма и отпреди това си седят, никой не е посмял да плесне сред тях такъв стъклен кич, като този на „Раковска”. И не, не е само в Рим така.

Но, да оставим естетиката, у нас не може да се очаква барба ганьовци да са естети.

Не е въпрос и на носталгия по соца, а на чист прагматизъм.

Не можело тая сграда на ИПК „Родина” да се продаде. Всичко може. Малко преди тази сграда в края на соца беше довършена „Интерпред“. И досега стои, работи, никой не й е окрал стъклата и прочее. За всяко нещо има решение. Само у нас не могат да го намерят.

У нас винаги ще ти обяснят, как нещо не може да стане, а не как може да стане.

Ще ти обяснят как БГА „Балкан” бил с дългове и затова го продали евтино и той фалирал. Защо? Защо не го продохте на стратегически инвеститор, а не на ликвидатор? Някой намаза, няма съмнение. Не можело да работи завода за автобуси в Ботевград, не можело онзи за мотокари, не можело да се продаде завода за гуми във Видин (всички бивши соц-страни си продадоха заводите за гуми на големите компании в бранша, само България не можа, някой не се е разбрал за комисионите). И т. н., това е цяла дългогодишна поредица от българска простотия.

За 30 години преход, вместо да развиват и надграждат, развалиха един куп неща, които можеха да работят и дават хляб.

Днес, след 30 години, щом нови поколения се радват, че гръмнали мастодонт от соца, и никой не се замисля какво седи зад това, заслужаваме си дереджето.

Няма леви, няма десни, няма невинни. Това е паметник на общобългарската глупост.

И на българската корупция.

Защото има продължение. Около собствеността се завърта кълбо от фирми, ипотеки, кредити от КТБ, след което банката фалира и едни милиони за ипотекирани имот е трябвало да се върнат във фалиралата КТБ, но вместо това вземането е продадено за без пари, пак започва въртележка от фирми, съдии изпълнители и т. н., докато последният собственик, както и да се казва, събори сградата и разчиства терена да си построи каквото там му е на далавера.

Строежът на ИПК „Родина” започва през 1986 г.

Първата копка, както е редно за национален обект, прави другарят Тодор Живков. Фотографите от онова време разказват, как го наобиколили в кръг да го снимат, той бил само по сако, копнал веднъж-два пъти, после му подали бутилка шампанско да я счупи в кофата на багера. Живков замахнал и я хвърлил, но уцелил някаква част от железата, по която имало полепнала пръст от разкопаването и бутилката не се счупила. Човек от охраната притичал, вдигнал бутилката и ударил по-силно, та се счупила. Живков си вдигнал сакото да се пази да не го опръска.

Знамение, ще каже някой, щом не се е счупила бутилката…

Не, историята на тази сграда, както и на много други сгради, заводи, ферми, комплекси, е епизод от летописа на българската глупост.

 

Сподели в
 

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

12.06.2020/12:35

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки