Начало
 
 

Огнище на българщината и духовността стана на 5 години

04.05.2020 /17:36 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дворът на Кирилицата е любимо място за малки и големи

В деня, когато отбелязваме рождението на св. княз Борис І Покръстител – 2 май, Дворът на Кирилицата отбеляза своята 5-годишнина. Но тъй като празникът на духовността съвпадна с карантината по повод пандемията, тя бе отбелязана виртуално. Но това не попречи основателят на мемориала Карен Алексанян да получи от цял свят поздравления и топли благодарствени думи за родолюбивото дело, което е сторил за делото на пресветите братя Кирил и Методий.

По този повод и за годишнината от съграждането на този толкова значим несамо за България, но и за световната духовна култура  културно-исторически комплекс, своите поздравителни думи изпрати и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Най-сърдечно ви честитя 5-ия рожден ден на Двора на кирилицата - уникално ваше творение, създадено на българска земя в близост до българските светини Плиска и Преслав – пише Снежана Тодорова. -Този Музей на Кирилицата под открито небе в прослава на азбуката на славянския свят, за създаването на която България има забележителен принос, е открит на 2 май - рождения ден на св. княз Борис І Покръстител.

Поздравления и искрена признателност за уважението към българската история и историческите личности, които са символи на нашия духовен възход.

Буквите, изящно претворени от арменски художници от характерния за Армения червен камък, са още едно доказателство за културно-историческите и духовни връзки между нашите братски народи.“

А областният управител на Русе Галин Григоров отбелязва, че в този ден отново си спомняме всички за „смисъла и силата на вярата и книжовността, благодарение на които българският народ зае своето достойно място,отредено от историята“. Родопската жрица на песента Валя Балканска и гайдарят Петър Янев, едни от най-близките приятели на Карен Алексанян, също отправиха своите топли поздрави до него и му пожелаха още дълги лета да сее българщина.

Че Дворът на Кирилицата е влязъл в сърцата на хората и всички в него виждат горящото огнище на българщината, говорят и топлите поздрави, отправени от  Лерник Ованисян, Армения. „Имахме щастието да посетим този комплекс, да се възхитим от огромния мащаб на работата му, която обединява различни народи, започвайки от Хърватия и стигайки до далечна Якутия – е написал Ованисян. - И това културно многообразие от народи той представя в този музей. Радостно е, че нашият сънародник е създал средище, където са събрани бюстовете на писатели, поети, дейци на културата със световна значимост, творили на кирилица. Чрез него се формира една цялостна картина, която смятам, че има голямо въздействие и влияние за развитието както на самия град и региона, така и на туризма.“

Той припомня, че радостен факт е присъствието на паметници на творци от арменски произход в Алеята на писателите в Двора на Кирилицата, като Леонид Гурунц, Севда Севан и Агоп Мелконян. Лерник Ованисян е убеден, че макар по света да има много известни музеи, създаденото от Карен Алексанян е повече от уникално и не е случайно комплексът се е превърнал в любимо място не само за българите, не само за живеещите в страната арменци, и че се радва на общочовешко признание от Якутия до Хърватия и обратно.

Особено вълнуващ факт е, че топли думи до Карен са изпратили и жителите на село Чъчъмах в далечна Якутия. Сигурно не би стигнало мястото да се споменат всички приятели на Двора на Кирилицата, които изпратиха своите топли и пълни с много обич и признателност думи на благодарност, но мен ми се иска да споделя защо всеки, който е пристъпил портата на комплекса, оставя там частица от себе си и в сърцето си, пък отнася един неизбледняващ спомен от докосването до българския дух.  

Имам късмета да познавам Карен. Да си призная, когато преди шест години разбрах с какво се е захванал един арменец, дошъл от Ереван у нас, създал дом и се заловил да развива бизнес, останах дълбоко изумена. Помислих си, че навярно има някаква българска жилка в кръвта си и затова е решил да гради дом на Кирилицата, но се оказа, че си е чистокръвен арменец. При нашия първи разговор Карен беше притеснен защото още се градеше Дворът и предстоеше да бъде открит. Попитах го кое е накарало един арменец дошъл на българска земя, научил бързо нашия език, да се захване в едно толкова трудно време да гради Двор на Кирилицата и каква ще е аджеба неговата мисия. „Мисията на Двора на Кирилицата е да опази свещената азбука и да покаже нагледно на народите от целия свят, че България, и в частност Първопрестолна Плиска, е родина на кирилицата – ми отвърна той – И най-вече неговата най-важна мисия е да възпитава децата и младите хора в дух на славянски патриотизъм. Нека те никога да не забравят, че българският език е свещен.“

И без да прави мощна реклама, без да се опира на известни личности този син на гордия и толкова изстрадал арменски народ, тихо и кротко изгради оазиса на българщината. Изгради Двора на Кирилицата, на която поляна от онзи 2 май преди пет лета та до днес винаги е пълно с детска глъч и хора, пристигнали от всички кътчета на България и от света. Двор, пълен с човешка радост.

Ще си позволя да цитирам думи на стопанина му: „По тревата няма забранителни табели – всеки може да стигне до буквите, да ги пипне, да разгледа красивите изображения по тях. Хората ги прегръщат, целуват ги, снимат се всеки със своята…и благодарят! Оставят своите впечатления в книгата за гости и изразяват пожелания това място да бъде и да остане! Така Дворът получава своето покръстване и истинско предназначение – за Народа.“

И това е така, защото там не идват само, когато трябва да бъде открит поредният паметник в Алеята на писателите (има и такава, в която са творците на държавите, използващи Кирилицата), а там наред с хилядите гости и туристи идват млади родители да кръстят децата си в подножието на паметника на св. княз Борис І Покръстител, да положат цвете пред монумента на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, да сторят кръст пред 12-метровия църковен символ, бдящ над Двора на Кирилицата.

И още нещо - там вече се градят и традиции. Както споменах, деца приемат Божието кръщене, а и млади двойки се вричат във вярност. Така че за радост на Карен и всички около него, които се раздават в името на духовната идея, така както вярващият намира пътя към храма, така вече мнозина са открили и пътя към Двора на Кирилицата.

Много пъти съм споменавала и няма да се уморя да напомням, че за нас е един добър урок благородната инициатива на дошлия от Армения Карен Алексанян, който събра в Двора на Кирилицата късчета от най-славното време на българската история. Един човек, роден в героична и красива страна, дава добър пример как трябва да се цени и пази историята на един народ. 

Снимки Двор на Кирилицата и авторката

Сподели в
 

По случай своята 60-годишнина Националното училище по изкуствата (НУИ) „Панайот Пипков” в Плевен организира вътрешноучилищен конкурс за ново лого на училището.

13.07.2020/18:51

С дълбока покруса днес многобройни ярки личности в обществения и културния ни живот, повечето - бивши възпитаници на Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ", споделят болката си от загубата на първата директорка на НГДЕК Гергина Тончева.

12.07.2020/14:19

Актьорът Владо Карамазов може да се похвали с поредно постижение в областта на фотографията. Звездата на Народния театър се класира в Топ 35 в международния конкурс 35Awards.

12.07.2020/12:17

Изцяло ремонтираният язовир „Тотлебенов вал” в парк „Кайлъка” бе открит официално. Именно на инженерния гений на генерал Едуард Тотлебен се дължи превземането на Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

10.07.2020/19:18

Подетата инициатива е и за създаването на световна онлайн платформа „Малки културни посланици”. Подкрепят я най-големите китайски медии. Целта е децата да споделят чрез видеоматериали отношението си към личности, действащи на предните линии в борбата срещу пандемията от коронавирус.

10.07.2020/12:49

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки